— Хайде, хайде, Тубинг — равнодушно каза Кодел, — говориш, като че ли тези петстотин години са нищо, като че ли ние сме все още Фондацията от времето на Салвор Хардин и се борим с миниатюрното кралство на Анакреон. Сега сме далеч по-силни, отколкото е била Галактическата империя дори в най- големия си разцвет. Един ескадрон наши кораби би могъл да победи цялата галактическа флота, да окупира който и да е сектор и даже да не се разбере, че е бил в бой.
— Ние не се бием с Галактическата империя. Бием се с планети и сектори от настоящето време.
— Които не са напреднали колкото нас. Бихме могли да превземем цялата Галактиката и сега.
— Според Плана на Селдън няма да можем да го направим още петстотин години.
— Планът на Селдън подценява скоростта на техническия напредък. Можем да го направим сега! Разбери, аз не твърдя, че ние ще gо направим или дори че трябва да го направим сега. Просто казвам, че можем да го направим.
— Кодел, ти цял живот си живял на Терминус. Не познаваш Галактиката. Нашата флота и бойна техника могат да победят въоръжените сили на другите светове, но ние все още не сме в състояние да управляваме една изцяло враждебна, водена от омразата Галактика — а тя ще представлява точно това, ако я превземем със сила. Оттеглете корабите!
— Няма да бъде направено, Тубинг. Я помисли, а ако Гея не е мит?
Той млъкна и се втренчи в лицето на другия, сякаш се опитваше да разчете мислите му.
— Един свят в хиперпространството да не е мит?
— Един свят в хиперпространството е суеверие, но дори суеверията могат да бъдат изградени около зрънца от истина. Този човек — Тривайз, който беше пратен в изгнание — говори за нея, сякаш е реален свят в реалното пространство. Ами ако е прав?
— Глупости. Не вярвам.
— Опитай се да го направиш само за момент. Реален свят, който е предложил на Сейшел безопасност срещу Мулето и срещу Фондацията.
— Ти сам се опровергаваш. Как Гея пази сейшелците в безопасност? Ние не пращаме ли кораби срещу тях?
— Не срещу тях, а срещу Гея, която е толкова мистериозно неизвестна и така внимава да не бъде забелязана, че макар да се намира в реалното пространство, някак успява да убеди съседа си, че е в хиперпространството, — и която даже се изхитря да остане извън най-добрите и най-пълните галактически карти.
— В такъв случай тя трябва да е съвършено необикновен свят, тъй като явно е способна да манипулира умовете.
— А не каза ли ти само преди миг как една сейшелска приказка твърди, че Гея е изпратила Мулето да плячкосва Галактиката? Нима Мулето не е можел да манипулира умовете?
— Значи Гея е свят на Мулета?
— Сигурен ли си, че това е невъзможно?
— Тогава защо да не е и светът на възродената Втора фондация?
— Наистина, защо не? Не би ли трябвало да бъде изследвана?
Тубинг стана по-сериозен. При последните реплики се бе усмихвал презрително, ала сега наведе глава и започна да гледа изпод вежди.
— Ако говориш сериозно, подобно изследване не е ли опасно?
— Опасно ли?
— Отговаряш на въпросите ми с въпроси, понеже нямаш разумни отговори. Каква полза от корабите ни срещу Мулета или срещу Втората фондация? Не е ли правдоподобно, ако те наистина съществуват, да ни примамват към собственото ни унищожение? Заявяваш, че Фондацията може да установи своята Империя още сега, макар Планът на Селдън да е стигнал само до половината, а аз те предупредих, че ще се втурнем прекалено далеч и че сложността на Плана ще ни забави още повече. Сигурно, ако Гея съществува и е такава, каквато ти твърдиш, цялата тази работа е измислена именно за да предизвика забавянето. Стори доброволно онова, което може би скоро ще бъдеш принуден да сториш. Направи мирно и без кръвопролитие крачката, която може би ще бъдеш принуден да направиш след някоя ужасна катастрофа. Оттегли корабите.
— Не, няма да стане. Всъщност, Тубинг, самата Харла Бранно планира да се присъедини към флотата и някои разузнавателни кораби вече са прелетели тихомълком през хиперпространството на това, което се смята за Геянска територия.
Очите на Литорал Тубинг станаха големи като чаени чаши.
— Казвам ти, че положително ще има война.
— Ти си наш посланик. Предотврати я. Дай на сейшелците каквито там уверения им потрябват. Отричай, че от наша страна съществуват лоши помисли. Ако ти се наложи, кажи им дори, че ще имат сметка да си седят спокойно и да изчакат Гея да ни унищожи. Кажи им каквото щеш, но ги дръж мирни.
Той поспря, изучавайки шашардисаното изражение на Тубинг, и добави:
— Всъщност, това е всичко. Доколкото зная, нито един кораб на Фондацията няма да кацне на който и да е свят от Сейшелския съюз, както и няма да излезе в която и да е точка от реалното пространство, съставляващо част от този съюз. Всеки сейшелски кораб обаче, който се опита да ни се противопостави извън територията на съюза — и, следователно, на територията на Фондацията — бързо ще бъде превърнат в прах. Направи така, че това също да им стане пределно ясно, и ги дръж мирни. Ако не успееш, ще ти се търси строга сметка. Досега работата ти, Тубинг, беше много лесна, но се задават тежки времена и следващите няколко седмици са решаващи. Ако ни провалиш, за теб в Галактиката едва ли ще има безопасно място.
На лицето на Кодел не личеше нито склонност към шеги, нито дори дружелюбност, когато връзката се прекъсна и образът му изчезна.
С отворена уста Литорал Тубинг гледаше мястото, където допреди малко бе той.
68
Голан Тривайз се хвана за косите, сякаш опипом се опитваше да прецени своето мислене. После рязко попита Пелорат:
— В какво състояние на ума си?
— Състояние на ума ли? — разсеяно повтори професорът.
— Да. Ето ни тук — впримчени, корабът ни под външен контрол и неумолимо влачен към един свят, за който нищо не знаем. Усещаш ли паника?
На длъгнестото лице на Пелорат се изписа странна меланхоличност.
— Не — рече той. — Но не се чувствам и весел. Малко съм напрегнат, обаче не съм се паникьосал.
— Нито пък аз. Не е ли странно? Защо не сме по-разтревожени?
— Ние очаквахме нещо такова, Голан. Нещо от тоя род.
Тривайз се обърна към екрана. Оставаше си постоянно фокусиран на космическата станция. Сега тя бе по-голяма, което означаваше, че се приближават.
Като конструкция станцията не му се видя особено впечатляваща. В нея нямаше нищо, което да говори за супернаука. Изглеждаше дори малко примитивна, но въпреки това бе впримчила кораба им.
— Много съм разсъдлив в момента, Янов — каза той. — Разсъдлив и хладнокръвен! Приятно ми е да мисля, че не съм страхливец и успявам да се държа добре в напрегнати ситуации, но май съм, склонен да се самолаская. Всеки е склонен. Точно сега би трябвало да скачам нагоре-надолу и поне малко да се изпотя. Може и да сме очаквали нещо подобно, но това не променя факта, че сме безпомощни и навярно ще ни убият.
— Не мисля така, Голан — възрази Пелорат. — Ако геянците могат да превземат нашия кораб от разстояние, не биха ли могли и да ни убият по същия начин? Щом сме още живи…
— Но едва ли сме съвършено недокоснати. Казвам ти, това прекалено спокойствие… Мисля, че те са ни упоили.
— Защо?
— Изглежда, за да ни държат в добра умствена форма. Възможно е да искат да ни разпитат, а след туй
