— Няма защо да се притесняваш, Янов. Всяка находка е важна. Та какво дойде да ни съобщиш?
— Ами — започна Пелорат, — работата е там, че почти нищо не беше оцеляло, разбирате ли? Двадесет хиляди години ветрове и бури не оставят много след себе си. Още повече, растенията също действат като бавни разрушители, а животните… но както и да е. Въпросът е, че „почти нищо“ не означава „нищо“. Развалините, на които попаднахме, трябва да са останки от обществена сграда, тъй като върху едни паднали камъни или късове бетон имаше изсечен надпис. Беше много трудно да се различи, нали разбираш, приятелю, но аз направих снимки с един от онези фотоапарати с вградено компютърно увеличение, които имаме на борда — така и не се наканих да поискам разрешение да го взема, Голан, но ми се стори важно и…
Тривайз махна нетърпеливо с ръка.
— Продължавай.
— Успях да разчета част от надписа, който явно беше много архаичен. Даже с компютърното увеличение и моята осведоменост по отношение на архаичния език беше невъзможно да се разбере каквото и да било с изключение на една кратка фраза. Там буквите бяха по-големи и малко по-ясни от останалите. Може да са били изсечени и по-дълбоко, защото представляваха наименованието на самия свят. Фразата гласеше: „Планета Аврора“, така че предполагам, че светът, на който стоим, се нарича Аврора, или поне се е наричал така.
— Все някак трябва да се нарича — отбеляза Тривайз.
— Да, но имената рядко се избират произволно. Току-що претърсих внимателно библиотеката си и намерих две стари легенди, идващи, както се оказа, от два много отдалечени един от друг свята, така че имаме достатъчно основание да смятаме, че са възникнали независимо, като имаме предвид… както и да е! И в двете легенди Аврора е името на зората. Може да се предполага, че на някакъв прагалактически език „аврора“ е означавало „зора“. Работата е там, че някаква дума за зора или зазоряване често се използва като име на първите построени космически станции или други подобни конструкции. Ако този свят се нарича Зора, независимо на какъв език, възможно е и той да е бил първият по рода си.
Тривайз попита:
— Да не се готвиш да ни излезеш с твърдението, че тая планета всъщност е Земята и Аврора е алтернативното й име, тъй като Земята символизира зората на живота и на човечеството?
— Не мога да отида толкова далеч — отговори Пелорат.
— Все пак няма радиоактивна повърхност — напомни с горчивина в гласа си съветникът, — няма огромен спътник, нито газов гигант с широки пръстени.
— Точно тъй. Но Дениадор от Компорелон смяташе, че тъкмо този е един от световете, усвоени на времето от първата вълна заселници — космонитите. Ако е така, то неговото име може би сочи, че е бил първият от космонитските светове. Възможно е в този момент да стоим на най-стария човешки свят в Галактиката, с изключение на Земята. Това не е ли вълнуващо?
— Във всички случаи е интересно, Янов, но не извлякохме ли твърде много от едно име?
— Има още — заяви Пелорат възбудено. — Доколкото е меродавна справката в моите архиви, днес в Галактиката липсва свят с име „Аврора“ и, сигурен съм, твоят компютър ще го потвърди. Както казах, има всякакви светове и други обекти, наречени „Зора“ или нещо подобно, но никъде не е използвана самата дума „Аврора“.
— А защо ще я използват? Щом е прагалактическа, няма как да е популярна.
— Но имената остават, дори когато са безсмислени. Ако този е първият населен свят, той е бил прочут; може даже за известно време да е бил господстващият свят в Галактиката. С положителност ще има други, кръстени „Нова Аврора“, „Малката Аврора“ и тъй нататък. А такива…
Тривайз го прекъсна:
— Може да не е първият населен свят. Може никога да не е играл важна роля.
— Според мен има по-основателна причина, драги приятелю.
— Каква например, Янов?
— Ако първата вълна заселници е била застигната от втора, на която сега принадлежат всички светове в Галактиката — както впрочем твърдеше Дениадор, — много е вероятно да е имало период на враждебност между двете вълни. И при изграждането на своите, тъй да се каже, светове втората вълна да избягва да използва имената, дадени от първата на нейните си. По този начин от факта, че името „Аврора“ не се повтаря, можем да заключим, че действително са съществували две заселнически вълни и че този свят е от първата.
Тривайз се усмихна.
— Янов, вече добивам представа как работите вие, митолозите. Съграждате красива надстройка, пък било то и върху въздушни основи. Легендите твърдят, че заселниците от първата вълна са били придружени от множество роботи и се предполага, че именно те са причинили гибелта им. Ако бяхме намерили поне един робот на този свят, щях да съм склонен да приема хипотезата за първата вълна, но как можем да очакваме след двадесет хиляди…
Пелорат с усилие мърдаше устни, без да издаде членоразделен звук, докато накрая проговори:
— Ама не ти ли казах? Не, разбира се, че не съм! Толкова съм развълнуван, че всичко ми се обърка в главата. Голан, там имаше робот.
40
Тривайз разтри челото си, сякаш то внезапно го заболя.
— Робот? — попита той. — Имаше робот?
— Да — Пелорат закима енергично с глава.
— Откъде знаеш?
— Ами, беше си робот. Как мога да не го позная, след като съм го видял?
— Ти виждал ли си някога друг път робот?
— Не, но беше метален предмет, който прилича на човек. Глава, ръце, крака, торс. Естествено, като казвам метален, имам предвид най-вече ръждясъл, и когато се приближих към него, предполагам вибрациите от стъпките ми го повредиха още повече, така че докато протегна ръка да го пипна…
— Защо е трябвало да го пипаш?
— Ами, сигурно не съм можел да повярвам на очите си. Беше машинална реакция. Щом го докоснах, той се разпадна. Но…
— Да?
— Преди да се разпадне съвсем, очите му като че ли слабо просветнаха и издаде звук, сякаш се опитва да изрече нещо.
— Искаш да кажеш, че все още е функционирал?
— Едва-едва, Голан. После се срина.
Тривайз се обърна към Блис.
— Потвърждаваш ли всичко това?
— Робот беше и ние го видяхме — отвърна геянката.
— И работеше?
Жената глухо каза:
— Когато се разпадаше, долових слаба невронна дейност.
— Каква невронна дейност? Роботите нямат органичен мозък.
— Предполагам, че притежават компютризирания му еквивалент — отговори Блис — и аз мога да го доловя.
— Долови роботска, а не човешка менталност, така ли?
Тя сви устни:
— Беше твърде слаба, за да разбера друго, освен че я има.
Тривайз я изгледа, после и Пелорат и каза с едва потискана ярост:
— Това променя всичко.
