защото той просто няма да работи, както трябва. Ако прогресът и развитието не са съвсем спрели, то положително са забавени. Можем ли да допуснем възможността да навлечем същото на цялата Галактика? И на цялото човечество?
— Да не поставяш под въпрос собственото си решение? — спокойно попита геянката. — Да не си си променил мнението и сега да смяташ, че Гея не е желано бъдеще за човечеството?
Тривайз сви устни и се подвоуми. Сетне бавно изрече:
— Бих искал, наистина, но засега още не мисля така. Взех решението си на известна основа — във всеки случай несъзнателна — и докато не открия каква е била тя, не мога истински да реша дали трябва да го поддържам или променям. Така че нека се върнем към въпроса за Земята.
— Чувстваш, че там ще узнаеш естеството на основата, на която си взел решението си. Така ли е, Тривайз?
— Точно това усещане имам. Но Дом казва, че Гея не знае местонахождението на Земята. Предполагам, че си съгласна с него.
— Разбира се, че съм съгласна. Аз съм не по-малко Гея от Дом.
— Криеш ли някаква информация от мен? Имам предвид съзнателно?
— Разбира се, че не. Дори за Гея да бе възможно да лъже, тя не би лъгала теб. Ние зависим от твоите заключения и за нас е необходимо те да са правилни, а това изисква да се основават на действителността.
— В такъв случай — рече Тривайз — да използваме твоя свят-памет. Опитай да се върнеш назад и ми кажи до колко отдавна можеш да си спомняш.
Последва кратко колебание. Блис гледаше Тривайз като че не го забелязва, сякаш за момент бе изпаднала в транс. После рече:
— Петнадесет хиляди години.
— Защо се поколеба?
— Трябваше ми време. Старите спомени — наистина старите — са почти изцяло в корените на планините, откъдето е нужно време, за да ги изровиш.
— Значи отпреди петнадесет хиляди години? Тогава ли е била основана Гея?
— Не, доколкото ни е известно, това е станало около три хиляди години по-рано.
— Защо не си сигурна? Не си ли спомняш — ти или Гея?
— Това е било преди планетата да се развие до нивото, когато паметта е станала всеобщ феномен.
— Блис, но все пак преди да започне да се уповава на вашата колективна памет, Гея трябва да е съхранявала някакви архивни материали. Архиви в обикновения смисъл на думата — записи, писмена, филми и така нататък.
— Предполагам, но те едва ли са могли да оцелеят през всичкото това време.
— Биха могли да бъдат копирани или, което е още по-добре, прехвърлени в глобалната памет, след като тя се е развила.
Младата жена се начумери. Последва нов период на неувереност, този път по-дълъг.
— Не откривам никаква следа от по-ранни архиви.
— Защо?
— Не зная, Тривайз. Допускам, че не са били особено важни. Може би по времето, когато се е разбрало, че ранните непаметови спомени се разпадат, е било взето решение, че те са станали прекалено архаични и от тях няма нужда.
— Това обаче ти не го знаеш. Допускаш и предполагаш, но не знаеш. И Гея не го знае.
Блис сведе очи.
— Трябва да е било така.
— Трябва ли? Аз не съм част от Гея и затова не ми е нужно да предполагам онова, което предполага тя. Като изолат аз предполагам нещо друго.
— Какво именно?
— Първо, правя допускане, в което съм сигурен. Не изглежда вероятно една цивилизация да унищожи ранните си архиви. Вместо да ги преценят като стари и ненужни, нейните учени вероятно биха се отнасяли към тях с повишена почит и щяха да ги запазят. Ако предпаметните архиви на Гея са били унищожени, Блис, това едва ли е станало умишлено.
— Тогава как си го обясняваш?
— Всички референции за Земята в библиотеката на Трантор са били отстранени от някакъв човек или някоя сила, но не и от самите транторианци във Втората фондация. Тогава не е ли възможно референциите за Земята на Гея също да са отстранени от нещо друго, а не от нея самата?
— Откъде знаеш, че ранните архиви са включвали Земята?
— Според теб Гея е била основана поне преди осемнадесет хиляди години. Това ни връща към периода преди установяването на галактическата Империя, когато Галактиката е била заселвана и основният източник на заселници е била Земята. Пелорат ще го потвърди.
Пелорат, малко изненадан от внезапното споменаване на неговото име, се прокашля.
— Така разправят легендите, скъпа. Аз ги приемам насериозно и мисля, както и Голан, че човешката раса произхожда от една-единствена планета и че тази планета е Земята. Най-ранните заселници са дошли оттам.
— Следователно — продължи Тривайз, — ако Гея е била основана в началото на хиперпространствените пътувания, много вероятно е тя да е била колонизирана от земяните. Поради тази причина записите за заселването й и за следващите няколко хилядолетия очевидно би трябвало да включват Земята и земяните, а именно тези материали са изчезнали. Нещо изглежда се стреми Земята да не бъде споменавана никъде в архивите на Галактиката. А щом е тъй, за това трябва да има сериозни основания.
— Това е само догадка, Тривайз — възмутено се обади Блис. — Нямаш никакви доказателства.
— Но нали не друг, а Гея настояваше, че особеният ми талант се състои в това да стигам до правилни решения въз основа на недостатъчни доказателства. Следователно, ако съм достигнал до някакво твърдо заключение, не опонирай, че ми липсват факти.
Блис премълча.
— Ето още една причина да намерим Земята. — заключи Тривайз. — Смятам да замина веднага, щом „Далечната звезда“ бъде готова. Вие двамата все още ли искате да дойдете?
— Да — рече веднага Блис.
— Да — потвърди и Пелорат.
II. КЪМ КОМПОРЕЛОН
5
Ръмеше. Тривайз вдигна очи към небето, сивкаво бяло до непроницаемост.
Носеше шапка против дъжд, която отблъскваше капките и ги разпръскваше далеч от тялото му във всички посоки. Пелорат, стоящ извън обхвата на разлитащите се пръски, нямаше такава зашита.
— Янов, не виждам смисъл да се оставиш да те намокри — каза Тривайз.
— Скъпи ми приятелю, мокротата не ме безпокои — отвърна Пелорат с вечното си сериозно изражение. — Дъждът е слаб и топъл, няма вятър, а и освен това ще ти цитирам старата поговорка: „Щом си на Анакреон, прави като анакреонците“ — той посочи неколцината геяни, които стояха близо до „Далечната звезда“ и мълчаливо гледаха. Бяха доста разпръснати — съвсем като дървета в някоя тукашна горичка — и никой от тях не носеше дъждовна шапка.
— Предполагам — заяви Тривайз, — че те нямат нищо против да се понамокрят, тъй като и останалата Гея сега го прави. Дърветата, тревата, почвата — всички те се мокрят и са равностойна част от планетата ведно с геяните.
— Струва ми се, че в думите ти има смисъл — каза Пелорат. — Слънцето ще изгрее достатъчно скоро и
