— Да — кимна Тривайз, — съгласен съм.
Той пристъпи в кораба и се обърна за още един поглед към Гея. Краткотрайният дъжд бе придал на атмосферата нова свежест. Видя зелен, тучен, тих, мирен свят; градина на спокойствието, разположена сред бурите на изморената Галактика. И искрено си пожела никога повече да не го види отново.
6
Когато въздушната камера се затвори зад тях, Тривайз се почувства като че се бе отървал ако не точно от кошмар, то поне от нещо дотолкова анормално, та чак да му попречи да диша свободно.
Напълно съзнаваше, че един елемент от тази анормалност в лицето на Блис все още остава с него. Докато тя бе наблизо, и Гея бе наблизо — и все пак бе убеден, че присъствието й е от съществено значение. Черната кутия отново беше заработила, а той искрено се надяваше никога да не започне да вярва прекалено много в тази черна кутия.
Зашари с очи из кораба и го намери за прекрасен. Бе негов едва откакто кмет Харла Бранно от Фондацията го беше вкарала насила вътре и запратила между звездите — жив гръмоотвод, предназначен да привлече удара на онези, които тя смяташе за свои врагове. Тази задача беше изпълнена, корабът продължаваше да е негов и поне засега той нямаше никакво намерение да го връща.
Макар и да го обитаваше само от няколко месеца, приемаше го като роден дом и с лека тъга си спомняше за своята някогашна къща на Терминус.
Терминус! Изместеният встрани от центъра пъп на Фондацията, определен според Плана на Селдън в течение на следващите пет столетия да създаде нова, по-велика империя. Само дето той, Тривайз, сега бе причинил дерайлирането на този план. По свое собствено желание превръщаше Фондацията в нищо неозначаващ фактор и вместо нея правеше възможен един нов път, нова схема за живот, плашеща революция, която щеше да надмине всичко от възникването на многоклетъчния живот насам.
И ето го въвлечен в пътуване, предназначено да докаже или опровергае пред самия него убеждението, че това, което бе извършил, е правилно.
Внезапно откри, че дотолкова е потънал в мисли и така се е вцепенил, та чак се разтресе от яд към самия себе си. Забърза към пилотското помещение, нетърпелив да седне пред компютъра.
Той блестеше, блестеше и всичко наоколо. Явно бе имало най-щателно почистване. Ключетата, които затвори почти напосоки, работеха отлично и сякаш по-леко от всеки друг път. Вентилационната система бе тъй безшумна, че му се наложи да сложи длан върху вентилаторите, за да се увери в наличието на въздушно течение.
Осветеното кръгче на компютъра подканящо примигваше. Тривайз го докосна и светлината обхвана цялата повърхност на пулта, а в средата му се появиха очертанията на две длани — лява и дясна. Той дълбоко пое дъх и разбра, че за известно време беше престанал да диша. Геяните не познаваха техниката на Фондацията и лесно биха могли да повредят компютъра, без да имат никакви лоши помисли. Поне дотук не бяха повредили нищо — очертанията все още си стояха на мястото.
Критичното изпитание обаче идваше с полагането на собствените му длани върху тях и за момент той се поколеба. Щеше да узнае почти незабавно, ако нещо не бе наред, но ако наистина имаше някаква повреда, какво би могъл да стори? За да ремонтира умната машина, трябваше да се върне на Терминус, а съветникът бе напълно сигурен, че стори ли го, кмет Бранно нямаше да го пусне отново. И ако той не заминеше…
Чувстваше бумтенето на сърцето си; очевидно нямаше никакъв смисъл нарочно да удължава напрежението.
Протегна напред ръце и ги постави върху очертанията на пулта. Мигом изпита илюзията, че друг чифт длани са докоснали неговите. Сетивата му увеличиха обхвата си и той вече можеше да види планетата във всички посоки, зелена и влажна, заедно с внимателно наблюдаващите геяни. Когато след миг погледна нагоре, откри почти изцяло запълнено с облаци небе. По негово желание обаче облаците изчезнаха и той се взря в напълно чистата синева, сред която се бе разположила сферата на геянското слънце.
Ново желание и синьото се отдръпна, а той видя звездите.
Изтри ги от погледа си, пожела — и видя Галактиката, прилична на изрисувано в ракурс въртящо се огнено колело. Изпробва компютризирания образ, коригира ориентацията му, промени действителното протичане на времето, като го накара да се завърти отначало в едната, а после и в другата посока. Откри местоположението на слънцето на Сейшел, най-близката до Гея голяма звезда; сетне на слънцето на Терминус; сетне на Трантор — едно след друго…
Запътува от звезда на звезда по галактическата карта, обитаваща вътрешността на компютъра.
После дръпна ръцете си и остави действителния свят отново да го заобиколи — осъзнавайки, че през цялото време е стоял полуприведен над пулта, за да осъществява контакт чрез дланите. Усети се вдървен и преди да седне, поразкърши гръбните си мускули.
Загледа се в компютъра с топло чувство на облекчение. Работеше прекрасно. Ако изобщо имаше някаква промяна, тя бе, че е станал още по-отзивчив, а това, което Тривайз пък изпитваше към него, можеше да се опише единствено като любов. В края на краищата, докато държеше дланите му (решително отказваше да си признае, че мисли за тях като за нейните длани), бяха част един от друг, а неговата воля направляваше, контролираше, усещаше и въобще съставляваше елемент от едно по-голямо цяло. Двамата с компютъра сигурно изпитваха, макар и по на дребно (помисли си с внезапно смущение Тривайз), онова, което Гея правеше в несравнимо огромни мащаби.
Недоволно тръсна глава. Не! В техния случай именно той, човекът притежаваше пълния контрол. Компютърът бе нещо, което напълно му се подчиняваше.
Стана и отиде в компактното помещение, съчетаващо кухня и трапезария. Имаше множество най- разнообразни храни в хладилниците и устройства за бързо загряване. Вече бе забелязал, че книгофилмите в стаята му се намират в необходимия ред и бе почти сигурен — не, напълно сигурен — че личната библиотека на Пелорат също е съхранена. Иначе положително щеше да чуе гласа му досега.
Пелорат! Внезапно му хрумна нещо. Надникна в стаята на своя колега.
— Янов, тук има ли място за Блис?
— О, да, достатъчно.
— Мога да пригодя дневната за нейна спалня.
Геянката го изгледа с широко отворени очи.
— Не изпитвам никакво желание за отделна спалня. Съвсем ми е добре да стоя тук с Пел. Предполагам обаче, че мога да използвам другите помещения, когато имам нужда. Например гимнастическата секция.
— Разбира се. Всяко помещение без моята стая.
— Добре. Същото бих предложила, ако аз нагласявах нещата. Естествено, ти пък ще стоиш извън нашата.
— Естествено — съгласи се Тривайз, поглеждайки надолу и забелязвайки, че обувките му пресичат прага. Направи половин стъпка назад и мрачно додаде:
— Това не е апартамент за младоженци, Блис.
— Като имам предвид колко е компактно всичко, бих казала, че е точно такъв, макар Гея да се напъва да го направи поне малко по-широк.
Тривайз се опита да сдържи усмивката си.
— Ще трябва да сте много благоразположени един към друг.
— Благоразположени сме — заяви Пелорат, комуто явно не се нравеше особено предметът на разговора, — но, стари друже, ти наистина би могъл да ни оставиш да се оправяме, както ние си искаме.
— Честно казано, съмнявам се — бавно поклати глава Тривайз. — Съжалявам за натякването, но това наистина не е квартира за младоженци. Нямам никакви възражения да правите каквото и да било по взаимно съгласие, но е добре да осъзнаете, че едва ли ще можете съвсем да се усамотите. Надявам се, че го разбираш, Блис.
— Има врата — отвърна геянката, — и аз смятам, че няма да ни безпокоиш, когато е заключена — освен ако случаят наистина е спешен.
— Разбира се, че няма. Само че липсва звукоизолация.
