— Да, и продължавам да го твърдя!
— Един от колегите ми е чел Ваше интервю, публикувано през декември 2000 г. в списание „Хай Фиделити“. В него Вие изказвате тази мисъл. Тя привлече нашето внимание. Ухото не е в състояние да улови лазерните детайли, но окото — може. Мъждукащата светлина е тази, която възвръща мозъчната структура към нормалната, а не звуковите вълни. Звукът сам не може да направи нищо, но той подсилва ефекта на светлината.
— Не може да не сте доволни от този факт?
— Не ни задоволява резултатът. Подсилването не е достатъчно. Деликатните и безкрайно сложни вариации, продуцирани от звука при лазерното записване, се губят в ухото. То поглъща затвърдения елемент.
— Какво ви кара да мислите, че подсилената част е там?
— Защото понякога, винаги случайно, продуцираме нещо, което работи по-добре от цялостната мозъчна вълна. Не разбираме защо става така. Имаме нужда от музикант. Може би това сте вие. Ако изслушате и двете серии мозъчни вълни, може би ще успеете да измислите такт, който ще нагласи нормалния ред по- добре от аномалния. Надяваме се да приложите такъв такт, който ще подсили светлината и ще направи терапията по-ефективна.
— Но моля Ви — извика Бишъп разтревожен, — прехвърляте върху мен голяма отговорност! Когато композирам, моята цел е музиката ми да гали ухото и да разиграва тялото. Не се опитвам да лекувам болен мозък.
— Ние не искаме повече от това. Само когато пишете своята музика, направете го така, че да възвърнете нормалния ритъм на мозъчните вълни… Уверявам Ви, че не трябва да се страхувате от отговорността, господин Бишъп! Невъзможно е Вашата музика да нарани някого, тъкмо обратното. Освен това, ще Ви бъде заплатено, независимо от това дали ще победите, или ще претърпите поражение.
— Добре, ще опитам, но не обещавам нищо!
Върна се след два дена. Извикаха доктор Крей от съвещание, за да се срещне с него. Очите й бяха изморени.
— Какво ми носите?
— Имам нещо. Може да Ви свърши работа.
— Откъде сте сигурен?
— Не съм сигурен. Просто имам усещането… Изслушах лазерните записи, които ми дадохте. Музиката от мозъчните вълни на пациент в депресия и тези, които сте модифицирали като нормални. Права бяхте. Без примигващата светлина не ми въздействаха. Както и да е, извадих втората мелодия от първата, за да видя каква е разликата.
— Разполагате с необходимия компютър? — зачуди се доктор Крей.
— Не, компютърът нямаше да ми помогне. Ще ми даде прекалено много информация. Ще извади един сложен вълнов образец от друг такъв и ще получи също доста сложен модел. Аз направих изваждането в моя ум, за да видя каква мелодия е останала… Получих патологичния ритъм, който мога да елиминирам с контратакт.
— Как можете да изваждате ритъм наум?
Бишъп губеше търпение.
— Не знам. Как Бетовен е чул Деветата симфония първо в главата си и после е седнал да я напише? Мозъкът се оказва чудесен компютър, нали?
— Предполагам, че сте прав. Разполагате ли с този контраритъм?
— Мисля, че да. Донесъл съм го на обикновен запис, защото той не се нуждае от друг. Изглежда така: ди-ди-ди-да-а…, ди-ди-ди-да-а…, ди-ди-ди-да-а-да-а-да-а-ди-да-а… и така нататък. Добавих и мелодия. Можете да я пуснете в слушалките, докато пациентката се съсредоточава в мъждукащата светлина, отговаряща на нормалния мозъчен образец. Ако съм на прав път, тя ще я подсили.
— Сигурен ли сте?
— Ако бях сигурен, нямаше да я изпробвате, нали, докторе?
Доктор Крей се замисли за момент, после предложи:
— Ще определя сеанс с пациентката. Бих желала и Вие да присъствате.
— Както кажете. Това, предполагам, е част от консултацията.
— Не е възможно да останете в манипулационната, но оттук можете да наблюдавате.
— Както прецените Вие.
Когато пристигна, пациентката изглеждаше изтерзана. Клепачите й падаха тежко. Говореше с усилие и гласът й беше нисък.
Бишъп седна незабелязан в единия ъгъл и застина в очакване. Наблюдаваше жената как влиза в манипулационната и размишляваше. Ами ако се получи? Защо подходяща мелодия да не може да разтовари мозъчните вълни? Да повиши енергията, да предизвика любов? Защо тя да не се прилага не само за болни, а и за здрави хора. За онези, които търсят стимул в алкохола, в наркотиците, за да приспособят своите емоции към тежката действителност. Може би музиката можеше да замести самите мозъчни вълни?
След четиридесет и пет минути пациентката излезе…
Сега беше спокойна и ведра. Бръчките бяха изтрити от лицето й сякаш с магическа пръчка.
— Чувствам се много по-добре, доктор Крей — каза тя усмихната.
— Обикновено се чувствате така — отбеляза внимателно лекарката.
— Но никога по този начин — заяви жената. — Този път е различно. Преди, всеки път, когато мислех, че се чувствам добре, усещах ужасната депресия да се спотайва в тила ми. Тя само чакаше да се разсея, за да изпълзи обратно. Сега… Нея просто я няма!
— Не можем да бъдем сигурни, че сме я прогонили завинаги — каза доктор Крей. — Ще насрочим друг сеанс за след две седмици. Искам да ми обещаете, че ще ми се обадите, ако нещо не е наред през това време! Усетихте ли някаква разлика в процедурата?
Жената се замисли за момент.
— Не — отговори тя колебливо. После добави: — Примигващата светлина… Сякаш тя бе малко различна. Някак по-ясна и отчетлива.
— Чувахте ли нещо?
— Трябваше ли?
Докторката стана.
— Много добре. Не забравяйте да насрочите следващата дата със секретарката ми!
Пациентката стигна до вратата и се обърна.
— Чудесно е да се усещаш отново щастлив — каза тя и излезе.
— Не е чула нищо, господин Бишъп. Предполагам, че вашият контраритъм е подсилил нормалните мозъчни вълни. Направил го е толкова естествено, че се е загубил в светлината… Изглежда, постигнахме желания ефект?
Тя се обърна с лице към госта си.
— Господин Бишъп, ще ни консултирате ли и при други случаи? Ще заплатим услугите Ви възможно най-добре. Ако методът Ви се превърне в ефективна терапия, Вие ще получите и заслуженото признание.
— Ще Ви помогна с удоволствие, доктор Крей. Няма да е толкова трудно, колкото си мислите. Задачата вече е изпълнена.
— Така ли?
— Историята ни е дарила с много музиканти. Те може и да не разбират от мозъчни вълни, но композират музиката си така, че мелодията и ритъмът й да въздействат на хората. Добрата музика отпуска мускулите им, кара лицата им да се усмихват, разплаква ги, разтуптява сърцата им. Всичките тези композиции очакват своето приложение. Веднъж напипали контраритъма, е необходимо само да добавите мелодията.
— Вие така ли направихте?
— Разбира се. Какво може да отстрани депресията Ви по-добре от един съживителен химн? Той е създаден точно затова. Ритъмът му сам те подхваща и те въздига. Може въздействието му да не продължава
