Айзък Азимов
Церемониалният марш
Джером Бишъп, композитор и тромбонист, никога не бе стъпвал в болница за душевно болни.
Имаше времена, когато не бе далеч от мисълта, че сигурно ще стане пациент в подобно заведение. Кой е застрахован от такова нещо? Но и през ум не му бе минавало, че може да стане консултант по лечението на душевни травми. Представяте ли си — консултант!
Годината бе 2001 и светът бе в ужасно състояние. Джером седеше в приемната, забравил за малко проблемите на човечеството. Стана, когато влезе жена на средна възраст. Косата й бе започнала да побелява. Бишъп мислено благодари на съдбата, която бе съхранила черния цвят на неговата.
— Господин Бишъп, надявам се? — попита тя.
— Според последните данни на огледалото — отговори той.
Жената протегна ръка.
— Казвам се доктор Крей. Моля, последвайте ме!
Джером пое подадената за поздрав ръка и се подчини на поканата й. Постара се да не обръща внимание на служителите с бели престилки, които минаваха покрай тях.
Доктор Крей постави пръст на устните си и му посочи стола да седне. После натисна един бутон и осветлението угасна. Веднага се появи прозорец, от който струеше светлина. През него се виждаше жена, облегната на нещо като зъболекарски стол. Главата й бе обвита с множество жици. Светъл лъч преминаваше между два полюса зад нея. Тясна хартиена лента се разгъваше нагоре. Осветлението се включи отново и гледката изчезна.
— Известно ли Ви е какво правим в момента? — попита доктор Крей.
— Записвате мозъчните вълни, предполагам.
— Добро предположение. Това е лазерен запис. Знаете ли как се прави?
— Моите композиции се записват с лазер — отговори Бишъп, като кръстоса крака. — Това не означава, че ми е известен механизмът. Инженерите са запознати с детайлите… Слушайте, докторе, ако мислите, че съм лазерен инженер, лъжете се!
— Знам, че не сте — побърза да го успокои доктор Крей. — Повикахме Ви за нещо друго… Нека да Ви обясня. Можем да влияем на лазерния лъч много деликатно. Правим го по-успешно в сравнение с променянето на електропотока или дори снопа електрони. Това означава, че записваме перфектно и най- сложната вълна. Можем да трасираме с миниатюрен лазерен лъч и да изследваме под микроскоп. Получаваме данни, недостъпни за нас при прилагане на друг метод.
— Ако искате да се консултирате с мен по този въпрос, страхувам се, че не съм специалист. Мога само да кажа какво знам по въпроса. Ако изострите разделителната способност на лазерния запис до определена степен, не постигате по-добър ефект. Само увеличавате разходите. Моето мнение не е от значение, но ако питате мен, излишно е да стеснявате лазерния сноп постоянно. Разбира се, с вълните на мозъка е различно. Там познанията ми имат стойността на трамваен билет.
Джером понечи да стане, но доктор Крей клатеше упорито глава.
— Моля, седнете, господин Бишъп! Записването на мозъчните вълни е нещо друго. В тази област има доста неизвестни за нас неща. Досега знаем, че вълните от десетте милиарда мозъчни клетки са микроскопични и се припокриват. Получава се нещо като средна величина, която изтрива незначителното и съхранява главното.
— Все едно да слушаш десет милиарда пиана, които свирят различни мелодии на сто километра от теб?
— Точно така.
— В такъв случай до вас достига само шум!
— Не съвсем. Получаваме някаква информация. За епилепсията, например. Чрез лазерния запис успяваме да уловим и някои фини детайли. Научихме се да отличаваме индивидуалните тонове на отделните пиана. Вече познаваме кое свири фалшиво.
Бишъп вдигна вежди.
— Значи можете да кажете какво предизвиква лудостта?
— В известен смисъл. Погледнете тук! — В другия край на стаята светна екран. Върху него криволичеше линия. — Виждате ли това, господин Бишъп? — Доктор Крей натисна дистанционния индикатор в ръката си. Малък участък от кривата проблесна в червено. Линията се движеше по екрана. Периодично върху нея се появяваха червени петънца.
— Това е микрофотограф — обясни доктор Крей. — Тези червени непоследователности не се забелязват с невъоръжено око. Никое друго приспособление не би могло да ги улови, освен лазерът. Появяват се само, когато пациентът е в депресия. Маркировката е толкова по-наситена, колкото по-дълбока е депресията.
Бишъп се замисли и после каза:
— Можете ли да й повлияете? Тези червени светлинки само потвърждават диагнозата. Такава поставяте и чрез обикновен разговор с пациента.
— Прав сте, но детайлите помагат. Например, ние можем да преобразуваме мозъчните излъчвания в деликатно присветващи светлинни вълни. Те са еквивалентни на звуковите импулси. Използваме същата лазерна система, която записва и вашата музика. Получихме неясно музикално бръмчене, което съответства на присветването. Бих желала да го чуете в моите слушалки.
— Музика, излъчена от мозъка на пациент в депресия?
— Да. Тъй като не можем да я усилим, без да изгубим детайлите, ще се наложи да я слушате в слушалките.
— И да наблюдавам светлината едновременно?
— Това не е необходимо. Може да затворите очи. Достатъчно количество от нея ще проникне през клепачите и ще повлияе мозъка ви.
Бишъп затвори очи. През бръмченето той чуваше слабо сложния ритъм. Тъжните, заплетени тактове, които създаваха проблемите на уморения, остарял свят. Той слушаше и отчетливо улавяше мъждукащата светлина с клепачите си, загубил представа за време.
Усети някой усърдно да го дърпа за ризата.
— Господин Бишъп… Господин Бишъп…
Той пое дълбоко дъх.
— Благодаря — промълви Джером, потръпвайки. — Това ме разстрои, но не можех да се откъсна от него.
— Слушахте депресивни мозъчни вълни и те повлияха върху вашите собствени. Усещахте се потиснат, нали?
— През цялото време.
— Опитваме се да локализираме характеристиките на депресивните вълни, или на друга душевна аномалия. Искаме да я отстраним и да изсвирим останалата част от мозъчната мелодия. Пациентът би могъл да се върне към нормалните си усещания.
— За колко време?
— Доста след процедурата, но не много дълго. Няколко дни, седмица. След това болният отново трябва да ни посети.
— Това е по-добре от нищо.
— Но не е достатъчно. Всяка личност се ражда с определени гени, господин Бишъп. Те диктуват специфична мозъчна структура. Индивидът е подложен и на влиянието на средата. Тези фактори не могат лесно да бъдат неутрализирани. В нашата болница се опитваме да открием най-ефективната схема с продължително действие за елиминирането им… Може би Вие ще ни помогнете? За това ви помолих днес да дойдете при нас.
— Но тази материя е непонятна за мене, докторе! Дори за пръв път чувам за лазерно записване на мозъчните вълни. — Джером разпери безпомощно ръце. — Вижте, нищо не съм Ви донесъл!
Доктор Крей губеше търпение. Тя бръкна дълбоко в джобовете на престилката си и каза:
— Преди известно време Вие казахте, че лазерът записва детайлите по-добре, отколкото ухото може да чува?
