/а/ БВП п. Цефей-Н-КМ/кар, 115097, 223/977 по ГИ
I Научна група 10, доклад на Физико-биохимичната секция. Част XV, 220/977 по ГИ.
1. Приложение I е за информация на БВП.
2. Специално внимание се обръща на Дял V, параграф З от приложение 1, в което е посочена необходимостта от космически кораб за работата на Научна група 10 при провеждането на опит, под наблюдението на БВП. АдмУпр Цефей 18 смята, че такова изследване може да от полза за подпомагане на сегашната работа по проекта, разрешен, според указание /а/. Предвид значимостта на проекта, смятаме, че след незабавно обсъждане, молбата на Научната група ще бъде удовлетворена.
/а/ АдмУпр Цефей 18 п. АА-ЛА/мн, 240/977 по ГИ
1. Тренировъчен кораб АМ-К–2055 е на разположение на АдмУпр Цефей 18 за изследвания на нехуманоиди на Цефей 18 с уважение към споменатия проект и другите проекти на ВП, съгласно искането в приложение 1 към указание /а/.
2. Настоятелно молим работата по проекта да бъде ускорена с всички възможни средства.
IV
Малкото ръждивочервено създание сигурно се чувстваше много по-зле, отколкото си личеше по вида му. То бе грижливо запънато и затоплено до температура, при която хората около него се запарваха в разкопчаните си ризи.
— Намирам, че тук е влажно, но не и непоносимо при тази ниска температура — отбеляза съществото предпазливо с пискливия си глас.
— Много любезно от ваша страна, че дойдохте — усмихна се Антиох. — Бях запланувал посещение при вас, но нали там сега се провежда опит… — усмивката му стана състрадателна.
— Няма значение. Вие, останалите земни същества, направихте за нас повече, отколкото ние самите сме в състояние да направим за себе си. Мой дълг беше да ви се отплатя, макар и съвсем не по достойнство, като се подложа на някакво незначително изпитание. — Говореше уклончиво, сякаш достигаше предпазливо до собствените си мисли или пък смяташе, че ще наруши добрия тон, ако каже всичко направо.
Гюстив Банърд седеше в един ъгъл на стаята и пишеше бързо, кръстосал дългите си крака:
— Нали нямате нищо против да записвам всичко казано тук?
— Аз не възразявам — отправи му бърз поглед нехуманоидът от Цефей.
— Проблемът не е чисто социален, сър — продължи Антиох. — Не бих ви принуждавал да се подлагате на изпитание заради това. Има важни въпроси за обсъждане, а вие сте начело на вашия народ.
— Доволен съм, че действате добронамерено — кимна гостът. — Моля да продължите.
Администраторът се размърда от неудобство и затруднение:
— Въпросът е деликатен и аз никога не бих го повдигнал, ако не беше от изключително значение за… ъ-ъ… разрешаване. Аз съм само говорител на моето правителство…
— Моят народ възприема управляващите на земните хора като много загрижени за нас.
— Ами да, загрижени са. Затова се тревожат, че вашият народ вече не се множи.
Антиох замълча и зачака неспокойно да види ответна реакция. Но очакванията му бяха напразни. Лицето на цефеанеца остана непроменено. Само в областта на меката, нагъната, смалена тръбичка за пиене се забелязваше леко трептене. Затова Антиох продължи:
— Колебаехме се дали да ви задаваме този въпрос заради изключителната му деликатност. Основната цел на моето правителство е ненамеса във вашите работи, затова направихме всичко възможно, за да проучим проблема внимателно, без да притесняваме вашия народ. Но, честно казано…
— Не постигнахте нищо? — допълни думите му гостът.
— Да. Или поне не открихме конкретни недостатъци в създаването на същите условия като във вашия роден свят. Разбира се, направихме необходимите промени, за да постигнем по-приятна среда. Идеята ни е, че не ви достигат химични елементи. Затова ви моля да ни помогнете. Вашият народ доста е напреднал в изучаването на собствената си биохимия. Ако не бихте искали…
— Не, не, аз мога да ви помогна. — Цефеанецът се оживи. Меката повърхност на гладкия му череп без косми изведнъж се набразди от бръчки — някаква чужда на земните хора реакция, която при това изразяваше несигурност. — Не смятахме, че този въпрос ще разтревожи толкова вас, другите земни същества. Наистина още едно доказателство за изключителната ви добронамереност. Намираме този свят за сроден, той може да се окаже дори рай в сравнение с предишния ни свят. Няма никакви недостатъци. За условия като тези тук се говори предимно в нашите легенди за Златния век.
— Тогава…
— Но има едно нещо, нещо, което може и да не разберете. Не очакваме някой друг интелигентен вид да мисли като нас.
— Аз ще се опитам да ви разбера.
— В нашия роден свят ние измирахме — заговори цефеанецът по-тихо, а обертоновете в гласа му станаха още по-звучни. — Но там ние се борехме. Нашата наука, развита за цялата ни история, която е по- стара от вашата, вече е в своя залез. Но още не е угаснала. Навярно защото се базира повече на биологията, отколкото на физиката, както е при вас. Вашите хора са изнамерили нови форми на енергия и са достигнали звездите. Нашите са открили нови истини в областта на психологията и психиатрията, създали са общество, което е освободено от болести и престъпления. Не е необходимо да се питаме кой от двата подхода е по-добър, но няма съмнение кой е по-успешен в крайна сметка. В нашия умиращ свят без условия за живот или енергийни източници, биологичната наука може да направи единствено смъртта по-лека. И все пак ние се борихме. Столетия наред се стремяхме към атомната енергия. Така бавно се разгоря искрицата надежда, че може и да разчупим ограниченията на двуизмерното пространство на планетата ни и да достигнем звездите. В нашата система нямаше други планети, които да ни послужат като опорни стъпала нагоре. Нищо и никакви си двайсет светлинни години до най-близката звезда, без да имаме сведения за съществуването на други планетарни системи.
Но има нещо в живота, заради което си заслужава да се прави усилие, дори то да се окаже безнадеждно. Накрая останахме само около пет хиляди. Само пет хиляди. А първият ни кораб бе вече готов. Той вероятно нямаше да успее, но ние бяхме усвоили вече всичките принципи на двигателите и навигацията.
