Безизходна ситуация

— Ами… ами… — Антиох изведнъж бе хванат натясно. — Единият начин е да добиеш правото на проект със степен на значимост „А“ или „АА“, ако е възможно.

Капитанът се канеше да се изсмее с все сила, но не успя, защото вратата изведнъж се отвори с трясък и в залата нахълтаха изплашени служители. В началото от виковете им нищо не се разбираше. Но после…

— Сър, корабите са отвлечени. Онези нехуманоиди ги завладяха със сила.

— Какво?! Всичките?!

— До един. Няма ги и корабите, и съществата…

Два часа по-късно четиримата мъже бяха в стаята на Антиох.

— Няма грешка — отбеляза хладно администраторът. — Не е останал и един кораб, дори и тренировъчният, Замо. А в рамките на половината сектор няма никакъв правителствен кораб. Докато организираме преследване, те ще са извън Галактиката, ще са на половината път до Магелановата мъглявина. Капитане, ваше задължение бе да осигурите необходимата охрана.

— Ние се приземихме едва днес след толкова дълго пътуване в космоса — изрева онзи. — Вие трябваше да знаете…

— Чакайте малко, капитане — прекъсна го яростно Замо. — Започвам да разбирам. Антиох — заговори ученият рязко, — ти си измислил всичко.

— Аз? — изражението на Антиох оставаше все така странно хладно, дори безразлично.

— Ти ни каза тази вечер, че един оправен администратор ще се сдобие с проект със степен на значимост „А“ и ще постигне, каквото пожелае. Ти си го направил, за да помогнеш на нехуманоидите да избягат.

— Аз да съм го направил? Прости ми, но как би могло да стане това? Ти самият в един от своите доклади повдигна проблема за ръста на раждаемостта сред нехуманоидите. А Банърд беше онзи, който със сензационните си дописки изплаши Бюрото и го принуди да ни разреши проект със степен на значимост „АА“. Аз нямам нищо общо с това.

— Ти предложи да напиша за ръста на раждаемостта — викна освирепял Замо.

— Аз ли? — запита Антиох сдържано.

— И заради това — ревна изведнъж Банърд — ти предложи да спомена в статиите си ръста на раждаемостта.

Тримата наобиколиха плътно администратора. Антиох се облегна на стола си и отговори спокойно:

— Не зная какво имате предвид. Ако ме обвинявате, моля да ми дадете доказателства… законни доказателства. Законите на империята се защитават с писмени, с филмирани материали или със свидетели. Всичките ми писма в качеството ми на администратор са в папките на Бюрото и на други места. Аз никога не съм молил за проект от степен на значимост „А“. Бюрото ме натовари с него, а Замо и Банърд са отговорни за тази работа. Така е черно на бяло.

Звуците, които излизаха от гърлото на Замо, бяха кажи-речи нечленоразделни:

— Ти ме подмами да обуча съществата как да се справят с кораба.

— Това си беше твое предложение. Аз пазя твоите доклади, предложенията ти реакциите на цефеанците да бъдат изследвани с апаратурата на хората. Бюрото също ги пази. Доказателството… официалното доказателство е ясно, черно на бяло. Аз нямам нищо общо със случая.

— И с кълбата ли? — настоя Банърд.

— Ти умишлено повика моите кораби тука — викна неочаквано и капитанът. — Пет хиляди кълба! Ти си знаел, че за тях ще са нужни стотици кораби!

— Никога не съм молил да докарвате кълба — каза спокойно Антиох. — Това беше идея на Бюрото, макар че, според мен, приятелите на Банърд от Философското сдружение помогнаха много.

— Ти запита оня вожд от Цефей дали може да разчита мисли — Банърд пребледня като платно. — Ти му каза да прояви интерес към кълбата.

— Хайде, моля ви. Вие сами изготвихте дешифровката на разговора ни. Тя също е в папките. Не можете да докажете обвиненията си — изправи се администраторът. — Ще трябва да ме извините. Необходимо е да приготвя рапорта си за Бюрото.

На вратата Антиох се спря:

— Както и да е, проблемът с нехуманоидите е разрешен, макар и само в тяхна полза. Сега те ще имат потомство, ще имат свят, който са постигнали сами. Те искаха точно това. И още нещо. Не ме обвинявайте за такива глупости. Аз съм на администраторска служба от двайсет и седем години и ви уверявам, че от досието ми е видно колко стриктно съм изпълнявал всичките си задължения. Капитане, ще се радвам да продължим нашата дискусия тази вечер, за да ви убедя и да ви обясня как един кадърен администратор може да работи с бюрократи и да постигне, каквото пожелае.

Удивително е как такова кръгло, нежно, бебешко лице може да се усмихва така саркастично.

От: БВП

До: Лудън Антиох, Главен държавен администратор, А–8

Задача: Административна служба, назначение.

Указания:

/а/ Решение 22874-К на АдмСл, 1/978 по ГИ

1. Предвид оценката, отбелязана в указание /а/, вие сте освободен от отговорност за отлитането на нехуманоидите от Цефей 18. Умоляваме ви да бъдете на разположение, в готовност за следващото ви назначение.

Р. Хорприт, Рък. АдмСл.

15/978 по ГИ.

,

Информация за текста

© 1945 Айзък Азимов

© 1999 Елена Кортел, превод от английски

Isaac Asimov

Blind Alley, 1945

Източник: http://sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Събрани разкази (том трети)

„Мириам Паблишинг“, София, 1999

ISBN: 954-951-364-5

Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1, Volume 2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1196]

Последна редакция: 2009-09-01 18:05:00