Братчето

Почти не можех да говоря.

— Много ли е зле? — попитах Джози и не познах гласа си. Струва ми се, че щях да се побъркам.

— Не можех да спася и двамата — повтаряше тя. — Не можех да спася и двамата.

Защо е искала да спаси и двамата? — помислих си.

— Престани да се тревожиш за Хлапето — рекох. — Той бе просто машина. От застраховката и помощите ще си купим друго хлапе. — Мисля, че съм се опитал да кажа всичко това, но не знам дали съм успял. Навярно само съм издавал дрезгави звуци. Не знам.

Не знам дали тя ме чу или въобще разбра, че съм там. Продължаваше все така да шепне:

— Трябваше да избера единия — отново и отново.

Така че аз трябваше да отида на мястото, където лежеше Чарли. Прочистих гърлото си и успях да запитам:

— Как е момчето ми? Лошо ли е наранено?

— Сигурно може да се поправи — отвърна някакъв мъж, после ме погледна и рече: — Вашето момче ли?

Видях, че там лежеше Хлапето — едната му ръка бе изкривена и бездействена. Усмихна се, сякаш нищо не се бе случило, и каза:

— Здравей, тате. Мама ме измъкна от огъня. Къде е Чарли?

Джози бе направила избора си. Бе спасила Хлапето.

Не зная какво е станало след това. Не си спомням нищо. Вие казвате, че съм я убил. Успели са да ме откопчат от нея, едва след като съм я удушил.

Може би. Не зная. Не си спомням. Единственото, което знам е, че… тя е убиецът.

Убила е… Убила е… Чар…

Убила е момчето ми и е спасила парче…

Парче… титан!

,

Информация за текста

© 1990 Айзък Азимов

© Емануел Икономов, превод от английски

Isaac Asimov

Kid Brother, 1990

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1698]

Последна редакция: 2007-02-17 10:59:41