Паула

икономическата и социална несправедливост, ала в Чили половината население питаеше ненавист към него и страната беше разделена на непримирими лагери. Съединените щати трепереха да не би идеите на Алиенде да си проправят път и социализмът да се разпространи безвъзвратно в останалата част от континента, и затова прекратиха кредитите и наложиха икономическа блокада. Саботажите от страна на десницата и грешките на Народното единство породиха невиждана по мащабите си криза, инфлацията достигна такива невероятни равнища, че сутрин не можеше да се предвиди колко ще струва литър мляко следобед, банкноти имаше в излишък, ала с тях можеше да се купи много малко; образуваха се опашки за основните хранителни продукти — олио, захар, паста за зъби и автомобилни гуми. Черният пазар не можеше да бъде спрян. За рождения ми ден колегите ми подариха две ролки тоалетна хартия и кутия кондензирано мляко — най-ценните артикули в онзи момент. Подобно на всички останали, ние страдахме от лошото снабдяване и често се редяхме по опашки само и само да не изпуснем възможността да купим, па било то дори жълта боя за обувки. Навъдиха се опитни мошеници, които обсаждаха магазините или пък купуваха стоки на официални цени и ги препродаваха двойно по-скъпо. Николас се специализира в намирането на цигари за Грани. От Буенос Айрес мама ми изпращаше по тайнствени канали кашони с хранителни продукти, ала указанията й понякога се изпълняваха погрешно и ние получавахме цял галон соев сос или пък две дузини бурканчета с маринован лук. В отплата ние й изпращахме внуците на гости през два-три месеца: пътуваха сами с имената и данните, написани на табелка, която висеше на шията им. Чичо Рамон ги убеди, че прекрасната сграда на посолството е лятната им къща, така че ако децата таяха съмнения относно царското си потекло, тази несигурност мигом се разсея. За да не скучаят, им възлагаше работа в кабинета си, първата заплата в живота си те получиха от този невероятен дядо за труда си като секретари на секретарките в консулството. Там прекараха също заушка и скарлатина, като се криеха в двайсет и трите бани, за да не ги открият лекарите и да им вземат фекален секрет за изследване.

Ние чилийците изпитвахме гордост от факта, че държавните ни ръководители се движеха без телохранители и че дворът на Ла Монеда16 е общодостъпна улица, но при Салвадор Алиенде на всичко това бе сложено край — омразата се изостряше и животът му беше в опасност. Неприятелите му трупаха материал, за да го атакуват. Социалистическият президент се движеше с двайсет въоръжени мъже в ескорт от сини коли, които не носеха отличителни знаци и бяха еднакви, за да не се знае в коя точно е той. Дотогава президентите бяха живели в собствените си домове, ала домът на Алиенде беше малък и неподходящ за ранга му. Сред врява от долнопробни критики, правителството купи малък палат за резиденция на президента в представителен квартал и семейството му се пренесе там с керамичните предмети от предколумбовата епоха, с картините, събирани в продължение на години, с произведения на изкуството, подарени от самите творци, с първи издания на книги с посвещения от авторите и със снимките, които бяха запечатали значими моменти от политическата кариера на Алиенде. В новата резиденция имах щастието да присъствам на различни събирания, където единствена тема за разговор неизменно беше политиката. Когато родителите ми си идваха от Аржентина, президентът ни канеше в къща извън града, кацнала на хълмовете край столицата, където обикновено прекарваше съботите и неделите. След обяда гледахме абсурдни каубойски филми, с които той релаксираше. В спални с изглед към двора бяха настанени телохранители доброволци, които Алиенде наричаше група близки приятели, а опозицията окачествяваше като партизани терористи и убийци. Те непрестанно обикаляха нащрек, въоръжени и готови да го защитят със собствените си тела. В един такъв ден сред полето Алиенде реши да ни учи да стреляме в цел с пушка, подарена му от Фидел Кастро, същата, която намериха до трупа му в деня на военния преврат. Аз, която никога не бях докосвала оръжие и бях възпитана с убеждението на Тата, че огнестрелните оръжия се зареждат от самия дявол, хванах пушката като чадър, непохватно я раздвижих и без да се целя, я насочих към главата му; в миг като по чудо изникна един от охранителите, хвърли се отгоре ми и се търкулнахме на земята. Това е един от малкото ми спомени за Алиенде от тригодишното управление на неговото правителство. Виждах го по-малко отпреди, не се намесвах в политиката и продължих да работя в издателството, което той считаше за свой най-голям враг, без да разбирам какво точно се случва в страната.

Кой беше Салвадор Алиенде? Не зная и би било пресилено от моя страна да правя опит да го описвам; необходими са томове, за да се даде представа за сложната му личност, за трудното управление и за историческата роля, която изпълняваше. В продължение на години го бях възприемала като един от многото чичовци в многолюдното семейство и единствен представител на баща ми; едва след смъртта му, когато трябваше да напусна Чили, аз осъзнах легендарния му ръст. В личния си живот беше добър приятел на своите приятели, лоялен до безразсъдство, не можеше да си представи измяната и му беше трудно да повярва, когато беше предаден. Спомням си бързината, с която отговаряше на въпросите, и неговото чувство за хумор. Беше претърпял поражение в няколко избори и беше още млад, когато една журналистка го попита какво би искал да види написано в епитаф за него и той мигновено отвърна: „Тук почива бъдещият президент на Чили.“ Струва ми се, че най-забележителните му черти бяха принципност, интуиция, храброст и магнетизъм; подчиняваше се на предчувствията си, които рядко го мамеха, не трепваше пред риска и беше способен да заплени както масите, така и отделни хора. Говореше се, че е в състояние да обърне каквато и да било ситуация в своя полза, и затова в деня на военния преврат генералите не се изправиха лице в лице с него и предпочетоха да разговарят по телефона или чрез вестители. Пое длъжността президент с такова достойнство, че изглеждаше самоуверен; жестикулираше показно като истински трибун и пристъпваше по особен начин — изправен, с изпъчени напред гърди и почти на пръсти — като петел за борба. Нощем спеше малко, само три-четири часа и обикновено посрещаше зората, четейки или играейки шах с най-верните си приятели; отпускаше се да поспи за няколко минути, най-вече в автомобила, и се събуждаше бодър. Беше човек с изискани вкусове, обичаше расовите породи кучета, произведенията на изкуството, елегантните дрехи и силните жени. Грижеше се много за здравето си и беше предпазлив с храната и алкохола. Враговете му го обвиняваха в разпуснатост и водеха грижливо сметка на буржоазните му вкусове, влюбванията, велурените сака и копринени вратовръзки. Половината население се страхуваше да не доведе страната до комунистическа диктатура и си постави за цел да му попречи на всяка цена, а другата половина поздравяваше социалистическия експеримент със стенописи с цветя и гълъби.

В това време аз витаех из луната, пишех лековати статии и вършех лудости по телевизията, без дори да подозирам за истинските мащаби на насилието, което се раждаше в мрака и което в крайна сметка щеше да ни връхлети. Когато страната изпадна в тотална криза, главната редакторка на списанието ме изпрати да взема интервю от Салвадор Алиенде, в което да го попитам какво мисли за Коледа. Подготвяхме декемврийския брой отрано и не беше лесно през октомври човек да си проправи път до президента, чийто ум беше зает с неотложни държавни дела, ала аз се възползвах от едно негово посещение в дома на родителите ми, за да го заговоря свенливо. „Не ме питай глупости, дъще“, сряза ме кратко. Така започна и завърши кариерата ми на политически журналист. Продължих да фабрикувам хороскопи в домашни условия, да драскам за обзавеждане, градинарство и отглеждане на деца и да интервюирам невероятни личности; водех любовната рубрика с писма на читатели, културната хроника, изкуство и пътешествия. Делия ми нямаше доверие, обвиняваше ме, че съчинявам репортажи, без да мърдам от къщи, и че излагам собственото си мнение, пъхайки го в устата на интервюираните, и затова рядко ми възлагаше значими теми.

Колкото по-трудно беше снабдяването, толкова по-непоносимо ставаше напрежението и Грани започна да пие повече. Следвайки указанията на съпруга си, често излизаше на улицата със съседките, за да протестират срещу недостига на храни по обичайния начин — удряйки по празни тенджери. Мъжете оставаха невидими, докато жените манифестираха с тигани и черпаци и вдигаха врява до бога. Шумът е незабравим: започваше като самотен гонг, прибавяха се удари с чук по дворовете, докато гюрултията обхванеше всичко и възпламенеше душите; не след дълго жените излизаха на улицата и оглушителна тупурдия превръщаше града в ад. Грани успяваше да оглави манифестацията и да я отклони, за да не мине пред нашия дом, където се знаеше, че живее роднина на Алиенде. За всеки случай обаче, под заплахата от нападение от страна на агресивните госпожи, държахме маркуча в градината винаги в готовност, за да отблъснем нападателите със струи студена вода. Идеологически различия не навредиха на приятелството ми с моята свекърва: поделяхме си грижите около децата, трудностите на ежедневието, споделяхме планове и надежди, с една дума и двете вярвахме, че нищо не може да ни раздели. За да й създам известна