малко да слиза от тях. Момчето час по час се опитваше да се освободи от нея, защото опашката й го задушаваше, а неспокойните й пръстчета изтръгваха цели кичури от перчема му.
След като установиха точното местонахождение на пещерата, тримата предпазливо започнаха да се промъкват към нея под прикритието на храстите и неравностите на терена. Наоколо не се мяркаше жива душа, само вятърът свиреше между хълмовете, а от време на време се разнасяше писъкът на някоя птица. В тази тишина стъпките им и дори дишането им изглеждаха оглушителни. Тенсинг подбра няколко камъка и ги скъта в гънката на туниката си на кръста, после заповяда по телепатия на Бороба да отиде на разузнаване. Александър въздъхна с облекчение, когато маймунката най-сетне го пусна.
Животното се стрелна по посока на пещерата и се върна след десет минути. Не можеше да им каже какво е видяло, но Тенсинг различи в съзнанието му смътните образи на няколко души и разбра, че разбойническото убежище не е безлюдно, както се бояха. Пленничките, изглежда, бяха още вътре, под надзора на неколцина от останалите злодеи, но по-голямата част от шайката бе заминала някъде. Макар че това улесняваше непосредствената задача, Тенсинг не го сметна за добра новина, защото означаваше, че останалите са в Тункхала. Той споделяше предположенията на младия американец, че целта на престъпниците при нападението на Забраненото кралство не беше да похитят дванайсетина девойчета, а да откраднат Златния дракон.
Тримата допълзяха близо до пещерата, където един от пазачите клечеше, облегнат на пушката си. Светлината падаше право върху него и от такова разстояние той беше лесна мишена за Дил Бахадур, но за да опъне лъка си, принцът трябваше да се изправи. Тенсинг му направи знак да остане долепен за земята и измъкна от пояса си един от събраните камъни. Поиска мислено прошка за злодеянието, което щеше да извърши, и без да се двоуми повече запрати снаряда с всичката сила на мощната си ръка. На Александър му се стори, че монахът дори не се бе прицелил и за това с огромна изненада видя как пазачът рухва по очи, без да издаде стон, покосен от попадналия между очите му камък. Ламата им кимна да го последват.
Александър вдигна оръжието на пазача, макар че никога не бе използвал подобно нещо и дори не знаеше как се зарежда. Тежестта на пушката в ръцете му даде увереност и събуди в него непозната агресивност. Усети прилив на невероятна енергия, колебанията му в миг се изпариха и той се приготви да се бие като звяр.
Тримата нахлуха заедно в мрачната дупка. Тенсинг и Дил Бахадур закрещяха неистово и Александър, без да мисли какво върши, последва примера им. По природа той беше по-скоро срамежлив и никога не бе викал така. Цялата му ярост, страх и сила се съсредоточиха в този рев, който, наред със силната струя адреналин нахлула във вените му, го накараха да се почувства непобедим, като ягуара.
В пещерата завариха още четирима разбойници и жената с белега, а момичетата стояха в дъното със завързани глезени. При неочакваното нападение на непознатите пришълци, които се деряха като обезумели, сините бойци се поколебаха за миг, преди да посегнат към ножовете си, но този миг бе достатъчен на Дил Бахадур, за да прониже с първата си стрела ръката на единия от тях.
Това обаче не спря злодея. С болезнен вик той хвърли кинжала с лявата си ръка и тутакси измъкна друг от пояса си. Ножът полетя със свистене право към сърцето на принца. Дил Бахадур не се отдръпна. Оръжието мина покрай мишницата му без да го нарани, докато той вдигаше ръка, за да изстреля втората си стрела и пристъпваше напред, напълно убеден, че вълшебният щит на драконовото изпражнение ще го предпази.
В това време Тенсинг избягваше с невероятна ловкост летящите около него кинжали. Дългогодишните упражнения в изкуството на Тао шу го бяха научили да отгатва траекторията и скоростта на оръжието. Нямаше нужда да мисли, тялото му реагираше инстинктивно. Със светкавичен подскок и ритник право в челюстта, той обезвреди един от разбойниците, а със страничен удар по ръката, обезоръжи другия, който се готвеше да изпразни пушката си в него. Миг след това стана мишена за ножовете му.
Александър нямаше време да се прицелва. Натисна спусъка и във въздуха изтрещя куршум, който се заби в скалите. Дил Бахадур внезапно го блъсна, той се олюля и се спаси на косъм от един от кинжалите. Когато видя, че бандитите, които все още стояха на крак, посягат към пушките си, Алекс сграбчи своята за още топлото дуло и хукна напред крещейки с пълно гърло. Без да съзнава какво върши, стовари приклад върху рамото на най-близкостоящия до него мъж — не успя да го зашемети, но го обърка, а това даде време на Тенсинг да сключи ръце около гърлото му. Натискът на сплетените пръсти парализираха напълно жертвата. Злодеят усети електрически удар от тила до ходилата, краката му се подкосиха и той рухна като парцалена кукла, с изцъклени очи и заглъхнал в гърлото вик, неспособен да помръдне дори пръстите си.
За броени минути четиримата сини мъжаги бяха повалени на земята. Постовият се бе посъвзел от удара с камъка, но не успя да посегне към ножовете си. Александър опря дулото на оръжието си в слепоочието му и му нареди да отиде при другите. Каза го на английски, но тонът му беше толкова недвусмислен, че човекът тутакси се подчини. Докато Алекс ги пазеше, стиснал в ръка пушката, която не умееше да използва, като се стараеше да изглежда възможно най-решителен и свиреп, Тенсинг се зае да завързва разбойниците с въжетата, намерени в пещерата.
Дил Бахадур пристъпи с опънат лък към дъното, където се бяха скупчили момичетата. От тях го деляха десетина метра разстояние и огнището, върху което къкреха две тенджери. Остър вик го накара да се закове на място. Жената с белега бе вдигнала в едната си ръка камшика, а в другата — отхлупена кошница, която размахваше над главите на петте пленнички.
— Още една крачка и ще изсипя скорпионите върху тях! — изкрещя надзирателката.
Принцът не посмя да пусне стрелата. Оттам, където беше застанал, можеше да я уцели без никакво затруднение, но нямаше да попречи на гибелните насекоми да плъзнат по девойките. Сините злодеи, а вероятно и самата надзирателка, имаха имунитет към отровата, другите обаче бяха в смъртна опасност.
Всички се вцепениха. Александър продължаваше да държи на мушка и под око своите пленници: Тенсинг не беше успял да завърже двама от тях и те само чакаха сгоден случай, за да нападнат. Монахът не посмя да се намеси. От мястото, където се намираше, можеше да използва срещу надзирателката само невероятните си способности на парапсихолог. Напрегна се, за да проектира мислено образ, който да я уплаши, тъй като помежду им имаше прекалено голямо разстояние и смущения, за да се опитва да я хипнотизира. Различаваше смътно аурата й, от която разбра, че пред него стои първично, жестоко и на всичко отгоре уплашено същество, следователно щеше да бъде принуден да използва сила.
Всичко това трая едва няколко секунди, но те бяха достатъчни, за да нарушат равновесието на силите. Само миг повече и на Александър щеше да му се наложи да стреля по мъжете, които се готвеха да скочат върху Тенсинг. Изведнъж стана нещо съвсем неочаквано. Едно от момичетата се хвърли върху жената с белега и двете се изтърколиха на земята, а кошницата излетя във въздуха и се разби на пода. Стотици черни скорпиона плъпнаха към дъното на пещерата.
Момичето, което се бе намесило, беше Пема. Въпреки крехкото си, почти въздушно, телосложение и завързаните глезени, тя бе нападнала мъчителката си със самоубийствена решителност, без да обръща внимание на ударите с камшика, които онази й нанасяше, където свари, и на непосредствената опасност от скорпионите. Здраво вкопчена в нея, Пема я блъскаше с юмруци, хапеше я и скубеше косите й, въпреки очевидното надмощие на другата, а тя, освен че беше по-яка, беше захвърлила камшика и бе извадила кухненския нож, окачен на кръста й. Атаката на Пема даде време на Дил Бахадур да свали лъка, да грабне една от кутиите с керосин, използван от бандитите за лампите, да разлее горивото по пода и да го подпали с главня от огнището. Лумналата завеса от пламъци и гъст дим опърли клепките му.
Принцът се спусна през огъня и стигна до Пема: просната на земята, тя задържеше с две ръце китката на надзирателката, която я беше яхнала и приближаваше ножа към лицето й. Хладното острие вече допираше бузата на Пема, когато принцът стисна жената за гърлото, дръпна я назад, удари я по слепоочието с гърба на дланта си и я зашемети.
Пема бе скочила на крака и отчаяно се мъчеше да угаси с ръце пламъците, подхванали дългата й пола, но коприната гореше като прахан. С рязко движение принцът свали дрехата й и тръгна към другите момичета, които пищяха от ужас край стената. Пема грабна ножа на надзирателката, сряза въжетата на краката си и помогна на Дил Бахадур да освободи другарките й и да ги преведе през огнената завеса и гърчещите се скорпиони към изхода на пещерата, която започваше да се изпълва с дим.
Тенсинг, принцът и Александър извлякоха пленените разбойници навън и ги завързаха здраво по двама, с гръб един към друг. Бороба се възползва от тяхната беззащитност и взе да им се подиграва, да ги замерва с шепи пръст и да им се плези, докато Александър не я повика. Маймуната скочи на рамото му, уви опашка
