сетне успехът дойде. Поканиха го да се яви на парламентарните избори като кандидат на Либералната партия. Трябваше да представя една южна провинция, където никога не му бе стъпвал кракът и трудно можеше да посочи местоположението й на картата. Партията изпитваше голяма нужда от хора, а Северо ламтеше за депутатско място в Конгреса, така че без особени мъчнотии предумаха скромните избиратели от тоя южен край и те определиха Северо за свой кандидат. Поканата към него бе подкрепена с розово, огромно като паметник печено прасе, което бе изпратено от избирателите в дома на семейство Дел Вале. То дойде на голяма дървена тепсия, ухаещо и лъскаво, изтегнало се в ложе от домати, със стрък магданоз в зурлата и с морков в задника. Имаше белег от шев на тумбака и беше напълнено с яребици, напълнени на свой ред със сливи. Дойде, придружено от шише, съдържащо половин галон от най-хубавата ракия в страната. Мисълта да стане депутат или още по-добре сенатор беше дълго лелеяната мечта на Северо. Докато постигне тази цел, той плете кошницата си с къртовска работа, чрез връзки, приятелства, сборища, с дискретни, но умело разработени публични изяви, с пари и с услуги, които правеше на подходящи хора в сгоден момент. Макар и далечна и неизвестна, тази южна провинция беше точно онова, което бе чакал.
Прасето пристигна един вторник. В петък, когато от него останаха само кожите и кокалите, които Барабас гризеше на двора, Клара оповести, че в къщата ще има нов мъртвец.
— Но ще бъде мъртвец по грешка — рече тя.
В събота спа зле и се събуди с писък. Бавачката й даде липов чай и никой не й обърна внимание, защото всички бяха заети с приготовленията за пътуването на бащата на юг и защото красивата Роса осъмна с температура. Нивеа нареди да оставят Роса на легло, а доктор Куевас каза, че няма нищо опасно, да й дадат хладка, силно подсладена лимонада с няколко капки ликьор — ще се изпоти и треската ще й мине. Северо отиде да види дъщеря си и я завари зачервена и с горящи очи, заровена в дантелите на чаршафите си с цвят на прясно масло. Занесе й подарък — бележник от тия, в които кавалерите се записват за ред за танци, и упълномощи Бавачката да отвори шишето ракия и да й отлее в лимонадата. Роса изпи лимонадата, загърна се с големия си вълнен шал и веднага заспа до Клара, с която деляха една стая.
Сутринта в злощастната неделя Бавачката стана рано, както винаги. Преди да тръгне за църква, влезе в кухнята да приготви закуската на семейството. Печката с дърва и въглища беше накладена от предния ден и тя я запали от жаравата на още топлите въглени. Докато подгряваше водата и вареше млякото, взе да нарежда чиниите, за да ги занесе в трапезарията. Свари кашата от овесени ядки, прецеди кафето, препече хляба. Нареди два подноса — един за Нивеа, която винаги закусваше в леглото, и друг за Роса, на която също се полагаше, защото беше болна. Покри подноса на Роса с везана от монахини ленена салфетка, за да не изстине кафето и да не кацат мухи, и надникна на двора да се увери, че Барабас не се навърта наблизо. Беше се научил да й се хвърля, когато тя минаваше със закуската. Видя го, че се е заиграл с една кокошка, и използва заплесването му, за да потегли на дългото си пътешествие през дворове и коридори от кухнята в дъното на къщата до стаята на момичетата — на другия й край. Пред вратата на Роса се подвоуми, някакво предчувствие я биеше в главата. Както обикновено, влезе в стаята, без да почука, и веднага усети, че мирише на рози, макар че не им беше времето. Тогава Бавачката разбра, че се е случило непоправимо нещастие. Остави внимателно подноса на нощната масичка и с бавни крачки отиде до прозореца. Дръпна тежките завеси и бледото утринно слънце влезе в стаята. Обърна се угрижено и не се учуди, като видя на леглото Роса мъртва, по-красива от всякога, с окончателно зелена коса. Кожата й имаше цвят на нова слонова кост, очите й, жълти като мед, бяха отворени. До краката на леглото стоеше малката Клара, втренчена в сестра си. Бавачката коленичи до леглото, взе ръката на Роса и започна да се моли. Продължи да се моли, докато из цялата къща се разнесе страхотен вопъл на загиващ кораб. Това бе първият и единствен път, когато Барабас си пусна гласа. Ви за мъртвата целия ден и скъса нервите на обитателите на къщата и на съседите, които се притекоха веднага щом чуха тоя стон на корабокрушение.
За доктор Куевас бе достатъчно да хвърли само един поглед на тялото на Роса, за да разбере, че причината за смъртта съвсем не е обикновена треска, а нещо далеч по-сериозно. Почна да души навсякъде, прегледа кухнята, прокара пръсти по тенджерите, отвори чувалите брашно, торбите захар, кутиите сушени плодове, обърна всичко наопаки и остави след себе си такава бъркотия, сякаш бе минал ураган. Рови в чекмеджетата на Роса, разпита прислужниците един по един, заяде се с Бавачката, докато я изкара от кожата; разследванията най-накрая го отведоха до шишето ракия и той го реквизира, без много да се церемони. С никого не сподели съмненията си, но занесе шишето в своята лаборатория. След три часа се върна с ужасен израз, превърнал червендалестото му лице на фавн в бледа маска, която остана запечатана на него през цялото време, докато трая този страшен случай. Пристъпи към Северо, хвана го за лакътя и го отведе настрана.
— В тази ракия имаше толкова отрова, че можеше да прати на онзи свят и бик — каза му той в упор. — Но за да бъда сигурен, че именно това е убило момичето, трябва да направя аутопсия.
— Искате да кажете, че ще я отворите? — простена Северо.
— Не цялата. Главата й няма да пипам, само храносмилателната система — обясни доктор Куевас.
На Северо му прилоша.
Нивеа вече беше изтощена от плач, но като научи, че се канят да откарат дъщеря й в моргата, изведнъж се съвзе. Успокои се чак когато й се заклеха, че ще отведат Роса направо от къщи в католическото гробище. Тогава склони да изпие сънотворното, което й даде лекарят, и спа двайсет часа.
Надвечер Северо нареди да започнат приготовленията. Изпрати децата да си легнат и пусна прислугата да се прибере по-рано. На Клара, потресена от станалото, разреши тази нощ да спи в стаята на друга нейна сестра. Когато всички лампи изгаснаха и къщата се умири, дойде помощникът на доктор Куевас — мършав, късоглед и заекващ младеж. Помогнаха на Северо да пренесе тялото на Роса в кухнята и го положиха внимателно върху мраморната маса, на която Бавачката месеше хляба и режеше на ситно зеленчука. Въпреки силния си характер Северо не издържа, когато свалиха нощницата на дъщеря му и се появи ослепителната й голота на сирена. Излезе залитайки, пиян от мъка, строполи се в салона и се разплака като дете. Доктор Куевас беше акуширал при раждането на Роса и я познаваше както дланта си, но и той се стресна, като я видя без дрехи. На младия помощник от смайване му секна дъхът и в следващите години се запъхтяваше всеки път, когато в паметта му изплуваше невероятната гледка — Роса, заспала гола на голямата кухненска маса, с дългата си коса, разпусната като растителен водопад до пода.
Докато те бяха погълнати от страховитата си работа, Бавачката, отегчена от плач и молитви и обзета от предчувствие, че във владенията й в третия двор става нещо странно, стана, метна си отгоре един шал и излезе да пообиколи къщата. Видя, че в кухнята свети, но вратата и малките прозорчета са затворени. Продължи по смълчаните ледени коридори, прекоси трите крила на къщата и стигна до всекидневната. През открехнатата врата съзря господаря си — Северо крачеше с отчаян вид насам-нататък из помещението. Камината беше угаснала. Бавачката влезе.
— Къде е госпожица Роса? — попита тя.
— Доктор Куевас е при нея, Бавачке. Остани тук и изпий една чаша с мене — помоли Северо.
Бавачката остана права, скръстените й на гърдите ръце придържаха шала. Северо й посочи дивана и тя пристъпи плахо. Седна до него. За първи път, откакто живееше в къщата му, беше толкова близо до господаря. Северо наля по чаша херес за двамата и изпи своята на един дъх. Обхвана главата си с две ръце, заскуба си косите и зареди през зъби някакъв проточен, неразбираем и тъжен брътвеж. Бавачката седеше като истукан на ръба на стола, но като го видя да плаче, се отпусна. Протегна грапавата си ръка и му приглади косата със същия привичен ласкав жест, с който двайсет години бе утешавала децата му. Той вдигна очи, съзря лицето без възраст, индианските скули, черния кок, широкия скут, на който бе гледал да спят и да хълцат всичките му потомци, и почувствува, че може да намери разтуха от тази топла и щедра като земята жена. Опря чело о полата й, вдъхна лекия мирис на колосаната й престилка, захлипа като дете и заизлива всичките сълзи, които бе сдържал в живота си. Бавачката го почеса по гърба, потупа го утешително, поговори му на глезения бебешки език, с който приспиваше децата, изпя му едва чуто своите селски балади и най-сетне успя да го успокои. Двамата дълго седяха един до друг, пиха херес, плакаха на промеждутъци и си припомниха щастливите времена, когато Роса тичаше из градината и слисваше пеперудите с морскодънната си красота.
В кухнята доктор Куевас и помощникът му заредиха зловещите си пособия и зловонните си шишета,
