обадя… И сега искам да ти се обадя, но знам, че заради часовата разлика при теб е посред нощ, а искам да си си отпочинала, защото имам въпроси за някои работи, дето ги правиха в онова предаване…
П.П. Обичам те, мамо! :-)
Ваньо не можа да се обади на майка си, защото и неговото тяло се бе изпарило, също като това на баща му и на още стотина хиляди щастливци, намиращи се в достатъчно близка околност до тях в мига на взрива, дошъл най-неочаквано от небето.
Майката плачеше безутешно, загледана в последните мисли на детето й, напуснали заличеното от света пространство няколко секунди преди да бъде унищожено. Във вледенените й от скръб крака се търкаше пластмасово коте, мяукащо жално. То не бе достатъчно умно, за да осъзнае защо тя плаче; всъщност него това не го интересуваше; единственото, от което имаше нужда, беше да го погалят.
Информация за текста
© 2004 Тодор Арнаудов
Източник: http://geocities.com/todprog/
Актуална версия на този разказ, както и други произведения от Тодор Арнаудов, можете да намерите на неговата [[http://geocities.com/todprog/|лична страница]].
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/871]
Последна редакция: 2007-02-09 14:52:22
