малко късно забравих предубежденията си, някои от тях винаги ме държаха на разстояние и никога не разбрах защо.
— Не го разбирам — отново се усмихна капитанът, но без настроение. — Мъжката част от хората и женската част на каравенигите винаги чувстват взаимно неизбежно привличане. Но това, което някои — бодна той показалеца си в голите си гърди, — наричаме хибридни съюзи, други го назовават ксенофилия. Казват, че е перверзия от сексуален порядък. Дори на някои места някой може да бъде преследван от закона, макар че те го наричат „да си поставен под надзора на властите“. Без да изброявам планетите, където дори някой да е приет, в очите на хората той се превръща в болен човек, в социален парий. И много каравениганки не се гледат с добро око от сродниците им поради връзките им с чуждоземци…, въпреки че мотивите им са малко по-меки от човешките.
— Никога не го бях помислил. Истината е, че и аз и те, сякаш по общо съгласие поддържахме някаква игра на етикет…, а между нас имаше силно взаимно привличане. След това, накрая опознах Ертиклана.
Той се смути и млъкна. Капитанът му наля още пиене и без да каже дума, се взря в замътените от успокоителните очи на посетителя си.
— Присъствието на Алифата II може да бъде много приятно, този свят е изпълнен от светлина и цветове — разклати разсеяно чашата си Онлифан Деглет и жълтото питие в нея се раздвижи. — Аз и Ертиклана прекарахме заедно две години, които сякаш изминаха на един дъх — въздъхна той, сякаш беше споделял с нея целия си живот. — Няма нищо на този свят, което да се сравни с връзката между човек и каравениганка. Истина е и всичко това, което се разправя по другите светове.
— Каравениганките са извънземни, но при все това много приличат на човешките жени — започна да върти чашата между пръстите си техникът и бавно продължи: — Положението е толкова противоречиво…, всичко в тях се оказва толкова близко и същевременно така странно. Кара те да си изгубиш ума, опиянява те, прави те роб. Можех да прекарвам часове с Ертиклана, да галя косата и кожата й, а когато си с каравениганка получаваш такова усещане… — размаха той глупаво пръсти във въздуха, неспособен да намери нужните думи. — Имат едни такива движения, така те гледат…, не зная как да го обясня.
— Няма нужда да го правиш — прекъсна го меко капитанът. — Зная отлично какво представляват.
— Да, разбира се, колко съм глупав — направи неспокоен жест събеседникът му. — С тези медикаменти се чувствам малко объркан. Но какво стана накрая? Ние водихме спокоен, простичък и щастлив живот, докато тя не започна да се променя. Промяната беше нито към по-добро, нито към по-лошо, нито стана за един ден. Но тя започна да се държи по различен начин и сякаш се превръщаше в друга личност. Аз не намирах никаква уважителна причина и не знаех на какво да го отдам, но малко по малко започнах да чувствам страх. Разбира се, ние бяхме взели всички предпазни мерки, за да се предпазим от забременяване, и двамата прекалено добре знаехме последиците от оплодяването при каравениганките. В действителност във връзката ни нямаше никаква промяна…, но не можех да избегна чувството, че промяната в характера й не предвещаваше нищо добро и беше прелюдия към някаква катастрофа.
Капитанът кимна мълчаливо и го подкани с жест да продължи.
— Започнах да шпионирам придвижването й, постоянно я наблюдавах и всеки път се чувствах все по- уплашен. И така дойде денят, в който я изненадах пред огледалото. Сякаш и сега я виждам пред очите си. Стоеше пред него чисто гола и правеше гримаси сама на себе си, същевременно подстригваше косата си и се клатушкаше без да спира, докато се възхищаваше на рудиментарното жило, което току-що бе пораснало в основата на гърба й — прекара той с въздишка пръсти по косата си. Беше най-ужасното нещо, което ме накара да избягам като луд от дома ни. Не беше толкова заради преобразяването й, колкото поради факта, че тя се чувстваше толкова щастлива и така се радваше на своята метаморфоза…
Настъпи продължителна тишина.
— Разбирам — изправи се капитанът, пъхна ръце в джобовете си и се показа на прозореца. — Нека да ви обясня нещо. При каравенигите, двата пола са по-необикновени, отколкото при хората. Не става дума само за това, че женските им индивиди са интелигентни, общителни и по дълговечни, докато мъжките са същества с къс живот и доста по-глупави. Жените каравениги са носители на мъжките и женските хромозоми на расата си, обратно на това, което е типично за човечеството. На видово ниво, мъжките индивиди не са нещо повече от органични посредници на генетичен материал. Фактически, те дори не са крайно необходими за увековечаване на вида. При известни условия, както го знаете много добре, женските каравениги могат да бъдат самооплождащи се. Може да се стигне до мейоза, до разцепване на ядрото на половата клетка, без съдействие на мъжкия индивид, давайки повод за производство на хаплоидни индивиди — същества с половината от хромозомния набор. За нещастие, поддържаната възбуда е един от факторите, за които се предполага, че може да разкъса веригите на рядкото явление, затова съюзите между земяните и каравенигите са плодородни, във фигуративен смисъл, разбира се. Вярно, че могат да се предприемат предпазни мерки, и този процес да се забави…, но накрая…, както е и при каравенигите, забременялата женска винаги убива мъжкият индивид.
— Зная го, зная го — измънка Деглет. — Но тя…, тя се наслаждаваше на промяната си и аз мислех…, мислех, че…
— Те са извънземни, палавнико, извънземни са — жестикулира във въздуха капитанът. — Защо се оказва, че това е толкова трудно разбираемо от хората? Тези същества не могат да избягат от себе си. Жилото, което сте видели върху гърба на жена си, няма сравнение с вътрешния й метаморфозис. Веднъж оплодени, женските каравениги се превръщат в различни същества. Природата им е такава и да ги обвиняваме е все едно да обвиним човешките същества, че остаряват. И какво… стана накрая?
— Избягах слепешката, после три дни безсмислено обикалях около дома си. След като малко си възвърнах разума, върнах се във факторията и откраднах транспортния кораб. Пристигнах на полуавтоматичен режим и с твърде икономична скорост, за да мога да стигна до това място. Вие сте администратор на човешките дела на Балифата II, трябва да ми помогнете.
Капитанът бавно поклати глава.
— Невъзможно е — омекоти отрицателния си отговор чрез доста любезния тон на гласа си. — Колко пъти ще чувам едно и също? Не. — простря той напред ръка, за да избегне прекъсването на събеседника си. — Слушайте. Самият аз бях придвижил през инстанциите вашия брачен договор, спомням си, имам добра памет. А също така си спомням и колко внимателно ви обясних клаузата, включваща вашата смърт. И вие го приехте: приехте да се оставите на милостта на собствената ви жена и сега вече нито някаква човешка власт, нито самият аз, можем да направим нещо за вас.
Техникът го изгледа обезкуражено.
— Но нима мислите да ме предадете? — поклати зашеметено глава. Тя ще ме убие, ще ме убие, разбирате ли?!
— Не, не мога да направя такова нещо — запали Моктаур нова цигара. — Официално не мога да ви помогна. Но тайно мога да ви снабдя с кораб, оръжие и списък на програмираните междупланетни полети. Освен това ще ви дам съвет — направи той пауза, наблюдавайки смутеното изражение на своя събеседник — Слушайте — продължи замислено. — Някои мислят, че брачните съюзи между каравениги и хора са плод на первезно отклонение от нормите, особено в този случай. Част от каравенигите също ги порицават: смятат чифтосването с човек за ужасно, тъй като рано или късно, това води до убийство на интелигентно същество… Между женските каравениги, на смъртта на техен мъжки индивид се гледа като на атавистичен импулс — принуждение, от което не могат да се измъкнат. Преди години, на Балифата II пристигна експерт — ксенолог, който имаше собствени идеи. Говорихме много на тази тема. Той твърдеше, че каравениганките и нашите мъже представят два допълнителни пола на два различни вида, които са физически и умствено чужди един на друг, но при все това са подобни. Според него, в тази противоположност — разтвори той два пръста във въздуха — се крие взаимен обмен на сигнали, които са разпознаваеми но изкривени по същество и именно тук е скрито ужасното привличане между двата вида. Всеки от тях вижда в другия нещо добре познато и същевременно различно. И в случая с каравениганките това е особено силно изявено, защото се срещат с интелигентно същество, а при тях мъжкият не е такъв. Вид магнетизъм, който никой не може да избегне, след като един път е отприщен. Освен това се позозира, че мъжете, подписали договор за работа на тази планета са предварително подбрани. Изглежда, че в нашия вид съществува известен инстинкт, който насочва към желание за смърт, което понякога се появява като
