няма да се налага и аз да правя справки.
— Става — съгласи се Нат.
Съдията изсвири със свирката и даде началото на третата четвъртина. След няколко блестящи паса беше ред на отбора на „Хочкис“ да премине в настъпление — имаше преимущество чак до края на четвъртината.
— „Така ти се пада, «Тафт», ще ти натрием носа!“ — изтананика фалшиво сенаторът, когато отборите поискаха прекъсване.
— Остава още една четвъртина — напомни му Флечър, когато той му подаде бинокъла.
— Реши ли, млади момко, на чия страна си, или Мата Хари на ония негодници от „Тафт“ съвсем ти е завъртяла главата?
Флечър го погледна озадачен. Реши да провери коя е тази Мата Хари веднага щом се прибере в пансиона.
— Сигурно живее някъде тук — допълни сенаторът, — в такъв случай ще пратя някой от сътрудниците си да поразузнае, ще му отнеме най-много две-три минути да научи всичко за нея.
— Дори адреса и телефона ли? — смая се Флечър.
— Дори дали си има гадже — отвърна сенаторът.
— Това не е ли злоупотреба със служебното положение? — възкликна момчето.
— Злоупотреба е, и още как! — засмя се сенатор Гейтс. — Но всеки политик ще постъпи като мен, ако това ще му осигури на изборите в необозримото бъдеще още два гласа.
— Дори и да е така, това пак не решава един друг проблем: все пак живея във Фармингтън, не виждам как ще се срещна с нея.
— Я ела след Коледа да ни погостуваш някой и друг ден, а аз ще имам грижата да я поканя заедно с майка й и баща й на тържеството в Капитолия.
— Наистина ли ще го направите заради мен?
— Че защо да не го направя? Но ако си имаш взимане-даване с политици, трябва да се научиш и да се отплащаш за услугите.
— Готов съм на всичко! — възкликна Флечър.
— Никога не го казвай, моето момче! Така веднага се озоваваш в по-неизгодно положение. Единственото, което искам в замяна, е да помогнеш на Джими да не е последен по успех в класа. Така ще ми се отплатиш за услугата.
— Разбрахме се, сенаторе — ръкува се с него момчето.
— Радвам се — рече Гейтс. — Доколкото виждам, Джими ти подражава.
За пръв път някой казваше на Флечър, че би могъл да бъде лидер. Дотогава това дори не му беше хрумвало. Той се замисли върху думите на сенатора и така и не забеляза, че отборът на „Тафт“ е победил и Даян е изтичала от трибуните, за да се впусне в ритуал, какъвто за съжаление изпълняват само победителите. Тази година нямаше да им дадат още един ден ваканция.
В другия край на стадиона Нат и Том стояха пред съблекалните заедно с цяла тумба привърженици на „Тафт“, които с едно изключение чакаха да поздравят своите герои. Когато излезе Даян, Нат сръга Том в ребрата и той пристъпи бързо напред.
— Здравей, Даян — поздрави я и без да чака отговор, добави: — Искам да те запозная с един свой приятел — Нат. Всъщност не аз, а той много иска да се запознае с теб. — Нат се изчерви, и то не само защото на живо Даян му се стори по-хубава, отколкото на снимката. — Живее в Кромуел — поясни Том, — но след Коледа ще дойде да ни погостува някой и друг ден, тогава ще го опознаеш по-добре.
Нат беше сигурен само в едно: за каквото и да беше орисан Том, то не включваше дипломатическата кариера.
8.
Нат седеше на бюрото и се опитваше да се съсредоточи върху Голямата депресия. Бе успял да напише само половин страничка, беше много разсеян. Отново и отново си припомняше кратката среща с Даян. Това не му отнемаше много време, защото момичето не му беше казало и две думи — при тях беше дошъл бащата на Нат, напомнил, че трябва да тръгват.
Нат си беше изрязал от програмата на мача снимката на Даян и където и да отидеше, я носеше със себе си. Вече съжаляваше, че не е взел три програми: малката фотографийка се бе изпомачкала. Сутринта след мача звънна на Том, уж за да обсъдят краха на Уолстрийт, и попита между другото:
— След като си тръгнах, Даян каза ли нещо за мен?
— Каза, че си голям симпатяга.
— Само това ли?
— А какво друго да каже? Бяхте заедно, има-няма, две минути, после баща ти те отведе.
— Хареса ли ме?
— Обясних ти вече, каза, че си голям симпатяга, ако не ме лъже паметта, спомена нещо и за Джеймс Дийн.
— Я не ме баламосвай. Не е споменавала нищо за Джеймс Дийн.
— Така си е, не е.
— Голям гадняр си, така да знаеш.
— Да, но гадняр с телефонен номер.
— Имаш й телефонния номер ли? — ахна невярващо Нат.
— Схватлив си.
— Кажи ми го.
— Написа ли съчинението за Голямата депресия?
— Още не, но до края на седмицата ще бъда готов. Чакай да си взема нещо за писане. — Нат записа номера върху гърба на снимката на Даян. — Как мислиш, дали ще се изненада, ако й звънна?
— Мисля, че ще се изненада, ако не й звъннеш.
— Здравей, обажда се Нат Картрайт, сигурно не ме помниш.
— Не, не се сещам. Подсети ме.
— Момчето, с което се запозна след мача с „Хочкис“, каза ла си, че приличам на Джеймс Дийн.
Нат се погледна в огледалото. Никога дотогава не се беше замислял как изглежда. Наистина ли приличаше на Джеймс Дийн?
Трябваха му цели два дни и още доста репетиции, докато се престраши да набере номера на Даян. След като написа съчинението за Голямата депресия, състави списък с различни въпроси — в зависимост от това кой ще вдигне. Ако се обадеше баща й, Нат щеше да се представи: „Добро утро, господине, казвам се Нат Картрайт. Бих искал да разговарям с дъщеря ви.“ На майка й пък смяташе да обясни: „Добро утро госпожо Култър, казвам се Нат Картрайт. Търся дъщеря ви.“ Ако вдигнеше самата Даян, си беше подготвил десет въпроса — в логическа последователност. Сложи пред себе си на бюрото три листа хартия, пое си дълбоко дъх и набра внимателно цифрите. Даваше заето. Даян сигурно говореше с друго момче. Дали вече се бяха държали за ръце, дали се бяха целували? Дали й беше сериозно гадже? След четвърт час Нат се обади повторно. И този път даваше заето. Дали междувременно не й бе позвънил друг ухажор? Нат изчака само десет минути и опита отново. Още щом чу сигнала „свободно“, усети, че сърцето му ще изхвръкне от гърдите, и понечи да затвори. Вторачи се в списъка с въпросите. Някой вдигна.
— Ало! — чу се дебел глас.
Не бе нужно да обясняват на Нат, че това е Дан Култър. Той изпусна апарата на земята. Виж ти, боговете да вдигат телефони! При всички положения Нат не си беше подготвил въпроси за брата на Даян. Взе припряно слушалката от пода и я сложи върху вилката.
