— Дали, Картрайт, наистина си забравил, или просто не знаеш? — Хейскинс помълча-помълча и добави: — Разликата е голяма — допълни той.
Пак се извърна към Елиот.
— Струва ми се, драги господине, че е Уилям Хенри Харисън.
— Не, Елиот, Харисън е деветият президент, но тъй като е починал от пневмония само няколко месеца след като е встъпил в длъжност през 1841 година, няма да се спираме подробно на него — допълни учителят. — Постарайте се до утре сутринта всички да знаете кой е деветият президент. А сега да се върнем на отците основатели на държавата. Можете да си водите бележки, защото за домашно ще ви дам три страници съчинение.
Още преди края на урока Нат вече ги беше написал, докато Том не бе запълнил и една-единствена страничка. Преди да излязат след часа от класната стая, покрай тях профуча Елиот.
— Струва ми се достоен противник — отбеляза Том.
Нат не каза нищо.
Още не знаеше, че те с Ралф Елиот ще бъдат противници до края на живота си.
7.
Годишната среща по американски футбол между „Хочкис“ и „Тафт“ бе най-паметното събитие през учебния срок. От началото на годината и двата отбора нямаха загуба и ако не броим контролните, всички говореха само за това.
Флечър също се вълнуваше и в седмичното писмо до майка си изброи по име всички играчи, макар и да знаеше, че тя не познава никого от тях.
Мачът беше насрочен за последната неделя на октомври и след него всички от училището щяха да се приберат за края на седмицата по домовете си, а при победа щяха да получат и един ден ваканция.
В понеделник преди срещата класът на Флечър имаше контролно, първо обаче всички ученици се строиха сутринта на двора и директорът оповести:
— Животът се състои от поредица изпити и проверки, каквито всеки срок имаме и ние в „Хочкис“.
Във вторник вечерта Флечър звънна по телефона на майка си, за да й каже, че според него се е представил добре на контролното.
В сряда сподели с Джими, че вече не е толкова сигурен.
В четвъртък бе проверил какво е пропуснал да напише и се запита дали няма да му пишат двойка.
В петък сутринта върху училищната дъска изнесоха оценките на всички от началния клас — най-високата беше на Флечър Давънпорт. Той веднага изтича на най-близкия телефон и звънна на майка си. Рут така и не успя да прикрие радостта си от успеха на своя син, не му каза обаче, че не е изненадана.
— Трябва да го отпразнуваш — рече му.
И на Флечър му се празнуваше, но той си каза, че не е редно да го прави, след като знае кой е получил най-слабата оценка.
В неделя сутринта училището отново се строи и всички се замолиха заедно със свещеника за „непобедимия ни отбор, който играе единствено в прослава на нашия Господ“. Сетне съобщиха в хор на нашия Господ едно по едно имената на играчите и се помолиха Светият Дух да се излее върху тях. Директорът явно не се и съмняваше на кой отбор ще помага Бог в неделя следобед.
В „Хочкис“ всичко бе подчинено на старшинството, дори местата на стадиона. През първия срок учениците от подготвителния клас седяха в дъното на игрището, затова през събота двете момчета се разполагаха в десния ъгъл на трибуните и наблюдаваха как техните герои продължават да бият всички наред — рекорд, с какъвто, както те знаеха, можеше да се похвали и „Тафт“.
Тъй като „Хочкис“ щеше да играе на чужд терен с „Тафт“, родителите на Джими поканиха Флечър да хапне с тях. Той не сподели с никого от момчетата от подготвителния клас, не искаше да му завиждат. Не стига че беше първенец на подгответата, ами сега го канеха да гледа мача с „Тафт“ от централната трибуна.
— Баща ти симпатяга ли е? — попита Джими, след като вечерта преди срещата угасиха осветлението.
— Страхотен е — отвърна Флечър, — но трябва да те предупредя, че е завършил „Тафт“ и е републиканец. А твоят? Никога не съм виждал сенатор.
— Моят е политик до мозъка на костите, най-малкото така го описват журналистите — рече Джими. — Не че знам какво означава това.
сдържаше вълнението си, когато стрелката на часовника върху светлинното табло наближи два. Впери очи в трибуната отсреща, където противниковата агитка се дереше:
— Хайде, Т, хайде, А… И се влюби.
Нат не можеше да откъсне поглед от лицето над буквата „А“.
— Той ни е най-умният в класа — каза Том на баща му Майкъл, който се усмихна.
— Но не забравяй, че по успех Ралф Елиот ме следва по петите — напомни Нат така, сякаш се бранеше.
— Дали не е син на Макс Елиот? — попита баща му едва ли не себе си.
— Кой е Макс Елиот?
— В застраховането, където работя, наричат хора като него неприемлив риск.
— Защо? — попита Нат, баща му обаче предпочете да не обяснява и видя с облекчение, че синът му се е зазяпал по момичетата от агитката, които, закачили на китките си синьо-бели помпони, изпълняваха войнствения си обреден танц.
Нат впери поглед във второто момиче отляво и му се стори, че то му се усмихва, макар че от отсрещната трибуна той сигурно приличаше на мъничка прашинка.
— Май си порасъл — рече баща му, забелязал, че панталоните на сина му са на цели три сантиметра от обувките.
Колко ли често щеше да се налага да купува нови дрехи на момчето?
— Едва ли е от храната в училище — каза Том, който продължаваше да е най-дребният в класа.
Нат продължи да мълчи, все така загледан в агитката.
— Коя си хареса? — попита Том и удари лекичко приятеля си по ръката.
— Моля?
— Чу ме много добре.
Нат се извърна — да не би баща му да чуе.
— Втората отляво, с буквата „А“ върху фланелата.
— Даян Култър — рече Том, доволен, че поне веднъж знае повече от своя приятел.
— Откъде знаеш името й?
— Сестра е на Дан Култър.
— Най-голямата грозотия в отбора! — възкликна другото момче. — С уши като зелеви листа и счупен нос.
— И Даян щеше да изглежда така, ако всяка седмица през последните пет години бе играла в отбора — прихна Том.
— Какво още знаеш за нея? — попита съзаклятнически неговият приятел.
— Бре, бре, бре, тя работата била дебела! — ухили се пак Том. Този път бе ред на Том да го сръга в ребрата.
— Прибягваме до физическо насилие, а? Това противоречи на правилника на „Тафт“ — допълни Том. — „Победи противника със силата не на пестника, а на доводите.“ Ако не ме лъже паметта, го е казал Оливър Уендъл Хоулмс.1
— Стига си опявал, де! Отговори — подкани Нат.
— Да ти призная, не знам много за Даян. Помня само, че учи в „Уестоувър“ и е дясно крило в отбора по хокей на трева.
