— Благодаря, господарю.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — Той замълча. — Защо не дойдете с детето да живеете у нас?
— Не, благодаря ви, господарю.
— С нищо ли не мога да помогна? — повтори безпомощно Щофел.
— Няма нужда, благодаря ви, господарю.
Щофел се изправи, усетил, че притеснява с присъствието си жената. Двамата с Инга прекосиха мълком града и не казаха и дума, докато не отидоха при автомобила.
— Бях заслепен — рече Щофел, докато жена му караше към къщи.
— Не само ти — призна си просълзена Инга. — Но какво можем да направим?
— Аз знам какво трябва да се направи.
Инга заслуша мъжа си, който й обясни как смята да прекара остатъка от живота си.
На другата сутрин Щофел отиде в банката и с помощта на Мартинус де Йонг изчисли колко може да си позволи да изхарчи през следващите три години.
— Казал ли си на Инга, че искаш да осребриш застраховката „Живот“?
— Тя го предложи — отвърна Щофел.
— За какво смяташ да изразходваш парите?
— Като начало ще купя книги на старо, топки за ръгби и бухалки за крикет втора употреба.
— Можем да ти помогнем, като удвоим сумата, която възнамеряваш да похарчиш — предложи изпълнителният директор.
— Как ще стане това? — поинтересува се Щофел.
— Като използваме излишъците във фонда за спорт.
— Но той е само за бели.
— Че ти какъв си, нали си бял! — възкликна Де Йонг. Известно време мълча, сетне добави: — Не си въобразявай, че тази трагедия ти е отворила само на теб очите. Сега си в положението да… — Той се подвоуми.
— Да?… — повтори Щофел.
— Да накараш други, по-предубедени от теб, да осъзнаят грешките си от миналото.
Същия следобед Щофел отиде отново в Кросроудс. Часове наред обикаля градчето, докато накрая избра парче земя, вместено между ламаринените бараки и съборетините. Не беше равно, но инак пасваше чудесно като форма и размер и наобиколен от стотици малчугани, Щофел взе да отмерва с крачки игрището.
На другия ден някои от хлапетата му помогнаха да очертае страничните линии и да забие по ъглите флагчетата.
Четири години, един месец и единайсет дни Щофел ван ден Берг ходеше всяка сутрин в Кросроудс, където преподаваше английски на децата в онова, което поне на хартия се водеше училище. Следобед провеждаше със същите деца тренировки по ръгби или крикет — според годишното време. Вечер обикаляше улиците и се мъчеше да убеди младежите да не участват в банди, да не вършат престъпления и най-вече да не припарват до дрогата.
Щофел ван ден Берг умря на 24 март 1994 година, няколко дни преди Нелсън Мандела да бъде избран за президент. И той като Базил Д’Оливейра бе дал своя скромен принос за разгрома на апартейда.
На погребението се стекоха над две хиляди души, дошли от всички кътчета на страната да му отдадат последна почит.
Журналистите така и не постигнаха единодушие кои сред опечалените са били повече: чернокожите или белите.
Информация за текста
© Джефри Арчър
Jeffrey Archer
Сканиране, разпознаване и редакция: Abalone, 2009
Допълнителна редакция: Flior, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12275]
Последна редакция: 2009-06-21 13:50:00
1
Известни лондонски игрища за крикет.
2
Присъжда се всяка година на победителя на срещите по крикет между отборите на Великобритания и Австралия.
3
Игрище за крикет в графство Съри, където обикновено се провеждат международни срещи.
