Джефри Арчър
Свидетелят
— Невероятен замах! — възкликна Тоби и загледа как топката на противника му пори въздуха. — Запрати я най-малко на двеста и трийсет-двеста и петдесет метра — добави той и засенчил с длан очите си, продължи да наблюдава топката, заподскачала насред игрището.
— Благодаря! — отвърна Хари.
— Какво си закусвал днес? — попита Тоби, когато гонката най-сетне спря.
— Скандал с жена ми — каза веднага Хари. — Тръшна се, моля ти се, да съм идел сутринта на пазар с нея.
— Ще се изкуша и аз да мина под венчило, стига от това играта ми да се подобри — подметна Тоби и удари топката. — Дявол да го вземе! — изруга: топката тупна на някакви си стотина метра, в неравната част на игрището.
Играта му не се подобри и след деветия удар и когато малко преди пладне тръгнаха към клуба, той предупреди своя противник:
— Другата седмица ще се реванширам в съда, така да знаеш!
— Надявам се да не успееш — засмя се Хари.
— И защо? — попита приятелят му вече на влизане в клуба.
— Защото ще се явя като свидетел експерт в полза на клиента ти — отвърна Хари, докато сядаха да обядват.
— Това да се чува! — рече Тоби. — Бях готов да се закълна, че ще се явиш срещу мен.
В съда сър Тоби Грей, кралски адвокат1, и професор Хари Бамфорд невинаги бяха на една и съща страна.
— Всички, които ще се явят в едно или друго качество пред съдията на нейно величество, нека се приближат и потвърдят присъствието си.
Така започна заседанието на съда в Лийдс, ръководено от съдия Фентън.
Сър Тоби се взря в стареца. Беше почтен и справедлив, макар че заключителните му речи понякога ставаха скучновати и многословни. Съдия Фентън кимна от мястото си.
Като защитник на подсъдимия, сър Тоби се изправи, за да започне пледоарията си.
— Уважаеми господин съдия и господа съдебни заседатели, съзнавам каква огромна отговорност лежи върху плещите ми. Никога не е лесно да защитаваш човек, обвинен в убийство. Още по-трудно е да го сториш, ако жертвата е негова съпруга, с която той е имал двайсетгодишен щастлив брак. Обвинението прие това, дори официално го призна. Задачата ми, уважаеми господин съдия, не става по-лека — продължи сър Тоби, — след като вчера във встъпителната си реч моят приятел господин Роджърс изложи косвени доказателства по такъв начин, та създаде впечатлението, че обвиняемият наистина е виновен. Въпреки това — натърти адвокатът, а после стисна пискюлите на черната копринена тога и се извърна към районните заседатели, — възнамерявам да призова свидетел, чието добро име е извън всякакво съмнение. Убеден съм, господа съдебни заседатели, че той не ще ни остави друг избор, освен да издадете присъда „невинен“. Призовавам професор Харолд Бамфолд.
В залата влезе мъж, изрядно облечен в син костюм с двуредно закопчаване по последната мода, бяла риза и вратовръзка на Йоркширския клуб по крикет — застина в свидетелската ложа и след като му подадоха Новия завет, прочете клетвата толкова уверено, че никой от съдебните заседатели не се и усъмни — не му е за пръв път да се явява на съдебен процес за убийство.
Сър Тоби приглади тогата си и погледна от другия край на съдебната зала към своя партньор по голф.
— Професор Бамфорд — подхвана той така, сякаш го виждаше за пръв път, — за да потвърдим експертните ви познания, ще се наложи да задам няколко предварителни въпроса, които вероятно ще ни поставят в неудобно положение. Но е изключително важно да покажа на съдебните заседатели безспорната ви подготвеност да се произнесете по случая.
Хари кимна мрачно.
— Вие, професор Бамфорд, сте завършили класическата гимназия в Лийдс — подчерта сър Тоби и погледна съдебните заседатели — всички родом от Йоркшир2, — след което сте спечелили стипендия за колежа „Модлин“ към Оксфордския университет и сте имали възможност да следвате право.
Хари кимна отново и потвърди:
— Точно така.
Тоби пак си погледна записките, нещо, от което нямаше нужда, понеже и друг път беше представял Хари пред съда.
— Вие обаче не сте се възползвали от предложението — продължи адвокатът — и сте предпочели да следвате в Лийдс. Така ли е?
— Да — отвърна Хари.
Този път и съдебните заседатели кимнаха заедно с него.
„Големи патриоти са тия йоркширци, ще се пръснат от гордост с родното си графство!“ — помисли самодоволно сър Тоби.
— Можете ли да потвърдите за протокола, че сте завършили с отличие университета на Лийдс?
— Да, завърших го с отличие.
— А от Харвардския университет предложиха ли ви да защитите магистърска, а след това и докторска степен?
Хари само кимна лекичко. Беше му на езика да каже: „Стига с тия дивотии, Тоби“ — знаеше обаче, че старият му спаринг-партньор ще има да дои още дълго тая крава, докато не изстиска от нея и последната капчица.
— И на какво бе посветена докторската ви дисертация — на огнестрелното оръжие, използвано при убийства ли?
— Точно така, сър Тоби.
— Освен това вярно ли е — продължи именитият кралски адвокат, — че когато сте представили на атестационната комисия своята дисертация, тя е привлякла такъв интерес, че е била издадена от „Харвард Юнивърсити Прес“ и сега е в списъка с литературата, която е препоръчително да прочете всеки, специализиращ криминалистика?
— Много мило, че го казвате — рече Хари, а Тоби само това и чакаше.
— Не съм го казал аз — натърти адвокатът, след което се изправи в целия си внушителен ръст и се вторачи в съдебните заседатели. — Казал го е не друг, а съдията Даниъл Уебстър, член на Върховния съд на Съединените щати. Но разрешете да продължа. Ще бъда ли точен, ако напомня, че след като сте напуснали Харвард и сте се завърнали в Англия, Оксфордският университет отново се е опитал да ви привлече, като ви е предложил катедрата по криминалистика, вие обаче повторно сте отказали и сте предпочели да се завърнете в алма матер първоначално като лектор, а сетне и като професор? Прав ли съм, професор Бамфорд?
— Прав сте, сър Тоби — потвърди Хари.
— Преподавате там вече единайсет години, въпреки че не един и два университета по света са ви правили примамливи предложения да напуснете любимия Йоркшир и да отидете в тях?
Сега вече съдията Фентън, който също бе чувал многократно тия панегирици, вдигна очи и отсече:
— По мое мнение, сър Тоби, вече доказахте, че свидетелят на защитата е утвърден специалист в своята област. Дали не е време да говорите по същество?
— На драго сърце, уважаеми господин съдия, особено след ласкавите ви думи. Едва ли е необходимо да обременявам с още хвалебствия именития професор.
На сър Тоби му се щеше да каже на съдията, че броени минути преди да го прекъснат, е приключил с встъпителното слово.
— Затова с ваше разрешение, уважаеми господин съдия, оттук нататък ще говоря по същество, тъй като вече доказах, че може да се вярва безпрекословно на подготвеността на свидетеля. — Обърна се отново с лице към професора и двамата си намигнаха съзаклятнически. — Моят достопочтен приятел — господин
