Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

— За разлика от някои двуглави умници Йохан Непомук Хютлер се оказа търпелив и целеустремен човек — побърза да се възползва от любопитството им ВИП. — След пет години той успя да склони Мария- Ана да се омъжи за брат му Йохан Георг Хидлер при условие, че Йохан Георг няма да припознае сина им, а самият Йохан Непомук ще вземе малкия Алоис Шикългрубер в семейството си и ще го отгледа. За трийсет и четири години той го превърна в преуспяващ митничар в Австро-Унгарската империя и след като в 1976 г. го осинови от името на покойния си брат, го направи законен наследник на фамилията под името Алоис Хитлер. И най-накрая окончателно консолидира семейното наследство, като го ожени за внучката си Клара Пьотцл.

— Този път вече прекали! — изрева възмутен драконът и рипна толкова високо, че всички се засмяха. — Фамилията на единия брат е Хютлер, на другия — Хидлер, а наследникът им се казва Хитлер, така ли?

— Да.

— И твърдиш, че истинският баща на Алоис Хитлер е Йохан Непомук Хютлер, но покойният му брат Йохан Георг Хидлер го осиновява постфактум след смъртта си?

— Да.

— И накрая собственият син на Йохан Непомук Хютлер се оженва за внучката на същия този Йохан Непомук Хютлер?

— Да.

— И какво излиза от цялата тази работа?

— Адолф Хитлер — тържествено отвърна компютърът.

— Не, драги. Излиза, че Йохан Непомук Хютлер е дядо на Адолф Хитлер по бащина линия и същевременно му е прадядо по майчина линия. Това кръвосмешение ли е било смисълът на живота на този смахнат Непомук? И къде е тук красотата питам аз?! — войнствено завърши обвинителната си реч Трифон и замръзна във величествена поза с високо вдигната ръка.

— Не. Смисълът на живота на Йохан Непомук Хютлер е бил да има внук художник! — отекна в тишината баритона на ВИП.

Драконът се опули, Хък поклати глава и взе да разглежда сутрешния вестник, а Ана-Мария пъргаво скочи, подхвана внимателно чима и го отнесе на мястото му в дъното на поляната. Церберина мълчаливо взе да раздига трапезата на поляната. Ала драконът не беше доволен, че вече никой не обръща внимание на смахнатия компютър. Той искаше съвсем да го закопае. И щом лъвицата се върна, Трифон изписка:

— Ама, че си тъп компютър! Че кой ти помни като художник изрод, избил поне петдесет милиона души?

Лъвицата го задърпа към офиса им.

— Сърди се на членовете на изпитната комисия в академията, драги — нравоучително подметна компютърният ореол на ВИП над главата на лъвицата. — Те две години поред отхвърлят Хитлер и го принуждават да се шляе с лоши приятели из виенските кръчми и да рисува реклами и пощенски картички. Ако бяха го приели, можеше и да няма Втора световна война или поне нямаше да е толкова кръвопролитна.

Хък си помисли, че ВИП все повече и повече заприличваше на баща му, и заразлиства новия брой на „Втора Земя“. Откакто Томи напусна официоза, той бе станал съвсем скучен. В днешната редакционна статия, благословена от вездесъщия Берлиоз, се предлагаше правителството да постанови всички обитатели на Библиотеката да се преселят в Плодовитата пустота, а самата Библиотека да се превърне в пантеон на рециклираните герои.

Изобщо много неща се бяха променили през тези девет седмици и половина от Апокалипсиса. Веднага, щом се възстанови, Майстора хукна да търси Маргарита и повече никакъв не се чу. Цехът за рециклиране на герои бързо прерасна в туристическа агенция „Ваканция в Плодовитата пустота“. Всяка секунда в кошчето се гмуркаше по един обитател на Библиотеката, за да посети някогашния си собствен ад, да се докосне до осмото изкуство и, разбира се, да отнесе за спомен едно цвете. Приходите бяха значителни, но мигом се изпаряваха, лакомо поглъщани от издръжката на окошарените демони и култивирането на градината.

Хък и Арчи постоянно кръстосваха надлъж и нашир новия свят, за да го картотекират, опознаят и обикнат. Междувременно издирваха стъклениците на Хогбен и се оглеждаха за Таоа и ония странни двайсет и четирима старци. По време на дългите преходи Хък разказа на двойника си какво се е случило през последните двеста години на Земята. Остана малко разочарован, защото Арчи пропусна покрай ушите си всички войни и революции и се впечатли най-вече от преживелиците на Хък, описани по-късно от приятеля му Артър Конан Дойл като приключенията на Шерлок Холмс.

Двойникът му тутакси официално си промени името на Артър Конан Хогбен, двамата с Томи се заселиха в централното плато на Плодовитата пустота и основаха огромен скаутски лагер за прокудени деца. Таласъма, разбира се, се лепна за тях и се превърна в главната атракция на героите от романите на Чарлс Дикенс, Марк Твен, Хектор Мало и стотиците им подражатели. С първите приходи от туристическата агенция на лъвицата и дракона Хък откупи от Моргана правата върху Трипио и побърза да го изпрати да им помага, защото само този кулинарен вълшебник можеше да стъкми меню, способно да задоволи капризите на бандата злояди деца и в същото време да бъде питателно.

Днес обаче нямаше да пътешестват с Арчи, защото след два часа щеше да започне последното заседание на Съда на честта. Дали пък най-сетне не беше настъпил мигът и старият Хогбен да получи заслуженото? Апокалипсисът и особено последвалият го съботник за почистване на снега, който трая цяла седмица, рязко повдигнаха обществения интерес към деянията на стария Хогбен в Библиотеката. А медиите допълнително наливаха масло в огъня. За отмъщение, че следствието се проточи толкова дълго, те се надпреварваха да публикуват какви ли не зловещи небивалици. Изнервяше ги най-вече фактът, че традиционната присъда осъденият да бъде рециклиран явно не може да бъде произнесена.

Хък остави вестника и пое към чешмата с десетте чучура. В ранните часове напливът от завръщащи се в Библиотеката туристи бе по-малък и се надяваше да стигне на време до съдебната зала.

Не успя. Когато влезе, тя се пръскаше по шевовете от народ. Добре, че почитаемият съдия дон Санчо Панса µвреме бе разтръбил на всеослушание никой да не се мярка материализиран пред очите му, та сред това стълпотворение от ореоли Хък имаше чувството, че е попаднал в магазин за пайети.

С много труд се промъкна до Йозеф К. и тутакси наведе глава, защото прокурорът Сонк го изгледа неодобрително. Беше пропуснал обвинителната му реч. Всъщност я знаеше наизуст. Дузина пъти я бяха репетирали заедно и стигнаха до извода, че нямат моралното право да съдят стария Хогбен. Той бе създал своята Библиотека на Нищото по съвсем други морални норми, ала тя се бе измъкнала от опеката му и бе променила правилата по време на играта. Нещо повече! За да се спаси от злото, бе създала Втора Библиотека и собствена Градина на вселената. И, докато не докажеха противното, бяха длъжни да приемат, че старият Хогбен просто не може да прави от злото добро, защото не осъзнава, че в сътворената от него материална вселена, по думите на Робърт Пен Уорън, доброто няма от какво друго да се прави.

Под техния натиск Пакеекее бе оттеглил всичките си обвинения и сега съдеха стария Хогбен само за хулиганските му прояви, довели до Апокалипсиса във Втората Библиотека. Преди седмица обаче шаманът неочаквано заяви, че ще им представи доказателства за злата умисъл на стария Хогбен и се запиля нанякъде. А след няколко дни изчезна и Освалд.

Хък се огледа. Неговият приятел Пакеекее явно не бе успял да събере обвинителния материал до заседанието на съда. Всяко зло за добро, усмихна се Хък и се заслуша в защитната пледоария на Йозеф К. И нея познаваше добре. Адвокатът често му бе гостувал и „Новите разследвания“ на Борхес доста му бяха повлияли.

— Нас не ни смущава фактът, че хилядата и една нощи са включени в книгата „Хиляда и една нощ“, нито пък, че почитаемият Дон Кихот — Йозеф К. кимна към стърчащия на първия ред военен министър — е читател на „Дон Кихот“, а дълбокоуважаемият сър Хамлет — последва нов поклон към ложата — е зрител на „Хамлет“. И мисля, че открих причината: подобни обрати ни внушават, че щом ние, измислените герои, можем да бъдем читатели и зрители, то и нашите създатели, също може да са измислени… Очевидно няма класификация на вселената, която да не е произволна и съмнителна. Позволете да ви напомня, че според Дейвид Хюм светът е може би куцият опит на някакъв малолетен бог, който е изоставил работата по средата, засрамен от несъвършеното си изпълнение, той е дело на един второстепенен бог,