за пръв път усети, че е част от семейство. Чувство, което дотогава не бе познавала.
Без да се измъква от прегръдката на Бен, Ашли видя как в помещението влезе Борада. На лицето му бе изписано смущение. Отиде до Тругула и двамата започнаха разговор, изпълнен с енергични жестикулации. Очите на Борада се изпълниха с изумление.
— Ще те оставя за малко, за да проверя дали няма да си имаме още неприятности — прошепна Бен.
След като Тругула приключи изложението си, вождът погледна с погнуса тялото на Синджари. После се обърна към Ашли и Бен и наклони тържествено глава в посока към тях. Ашли така и не разбра дали по този начин той изразяваше благодарност, или извинение.
Бен се извърна.
— Насмалко щях да забравя. — Отиде до тялото на Синджари и развърза кесията, прикрепена към пояса на мъртвеца. Бръкна в нея и извади оттам диамантената статуетка. — Она! — произнесе Бен и повдигна фигурата така, че да я видят всички. Сетне внимателно постави женската статуя върху пиедестала редом до мъжката фигура. — Хубава двойка са, нали?
Глава 37
Джейсън седеше в едно мръсно кресло в разрушената чакалня до кабинета на Блейкли. Държеше в скута си пукнатата играчка „Нинтендо“ и се опитваше да я оправи. Хари и съществата, които го придружаваха, бяха някъде навън. Патрулираха и пазеха. След взривяването на асансьора Хари взе мерки районът да бъде добре охраняван.
На Джейсън му бе наредено да стои заедно със Санди в кабинета на Блейкли. Тя обаче го нервираше. През цялото време гледаше някаква точка в пространството и си оправяше косата с пръсти. Дори не забеляза как той стана от креслото.
Все още размишляваше над това, как Бен го бе спасил. Надяваше се той скоро да се завърне заедно с майка му.
Застина, тъй като внезапно чу тих стържещ звук непосредствено до сградата. Това сигурно бе Хари или някой от приятелите му. Звукът се разнесе повторно. Наподобяваше шума, издаван от влачени дъски.
Джейсън тихо се изправи и направи крачка напред към стаята, където бе безопасно. Чу обаче звука още веднъж и любопитството му надделя. Доближи се до разрушения вход на сградата.
Щеше само да надникне. Можеше пък и да види нещо интересно.
Като затаи дъх, за да не може никой да го усети, той се промъкна зад едно обърнато бюро, откъдето имаше поглед към пространството отпред. Взря се, очаквайки звукът да се повтори, за да може да установи източника му. Боеше се дори да примигне, за да не пропусне нещо. Не видя нищо, освен кратера, образуван от експлозията, и отломките около него. Нищо не помръдваше.
Тъкмо реши да се прибере, когато…
Той едновременно го видя и чу. На около двайсет метра от него изпод купчина дъски и тухли се подаде муцуна. Бе едва забележима, тъй като черните камъни и обгорелите дъски около нея бяха добър камуфлаж. Ако не бе шавнала, нямаше да я забележи.
Муцуната пак се размърда и размести отломъците. Сега Джейсън забеляза и черно око. Стори му се, че гледа право към него. Това бе звярът, който се въртеше около него, докато бе вързан. Бен го бе кръстил Малкия Тим. Джейсън застина, тъй като се уплаши да не би да привлече неговото внимание.
Видя как животното отново отпусна глава върху земята. Очевидно все още бе замаяно от взрива и му трябваше време, за да възстанови силите си. Джейсън реши, че трябва да предупреди някого, че животното е оцеляло.
В този миг чу друг звук.
Глас. Познат глас. Женски глас. Жената плачеше.
Видя как в откритото пространство се появи Линда и се вгледа в кратера. Лицето и бе мръсно, косата и сплъстена. Очите и бяха изпълнени със сълзи.
Зад нея се появи Халид с цигара в уста.
— Чиста работа — разнесе се гласът на Халид. — Момчето го няма.
Линда се доближи до кратера и започна да обикаля около него. Джейсън съобрази, че тя щеше да мине само на метър от укрилото се наблизо чудовище. Той изскочи от укритието си и се устреми като стрела към кратера.
— Линда! Върни се! Бягай! — закрещя.
Линда подскочи, когато чу гласа му, и размаха ръце.
— Джейсън? — извика. Неговите думи и неговата поява я шокираха. Тя се подхлъзна и падна в кратера.
— Пази се!
С див рев звярът изскочи изпод купчината развалини, подобно на дяволче, скрито в кутия. Сетне се изправи. На мястото, където трябваше да бъде ръката му, стърчеше бяла кост. Целият му хълбок бе обгорен. Нахвърли се върху Линда, която се присви в дъното на кратера.
— Не! — изкрещя Джейсън.
Уплашеният Халид реагира, като започна да стреля бясно по създанието. Звярът се извърна към него, привлечен от шума на изстрелите. Халид започна да крещи и се опита да бръкне в джоба си. Очите му така се разшириха, че сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Бе толкова изплашен, че практически не реагира, когато чудовището го захапа. Само глух стон излезе от устните му в мига, когато животното го повдигна с челюстите си.
Теглото му обаче се оказа твърде голямо за омаломощения звяр. Той отново се сгромоляса с трясък върху развалините, без обаче да изпуска Халид от челюстите си.
Ужасената Линда се придвижи на четири крака към противоположната страна на кратера. Лицето и се вцепени, когато видя как звярът се отдалечи с египтянина.
Тялото на Халид започна да хрущи между зъбите на чудовището. Ръцете му обаче бяха свободни. В едната си ръка държеше пистолет, но не стреляше. Вместо това се опитваше да измъкне нещо от джоба си. След рязко движение той нададе радостен вик. От устата му започна да тече кръв, но той успя да освободи ръката, с която бе бъркал в джоба си. В нея държеше нещо, което Джейсън веднага разпозна. Халид му го бе показвал и преди. Бе малък радиопредавател за дистанционно взривяване на бомби.
Линда също го забеляза.
— Недей! — изкрещя.
На изкривеното от болка лице на Халид се появи нещо като усмивка. От устата му започна силно да шурти кръв. Той повдигна ръка.
Преди обаче да успее да натисне копчето, звярът размърда челюсти и удари тялото му в земята. Предавателят излетя от ръката му и падна на около метър разстояние от него.
Халид протегна ръка, за да го вземе, но устройството се оказа извън обсега му. Джейсън видя как движенията на умиращия звяр станаха по-забавени. Очите на Халид се изпълниха с болка, когато се опита да се измъкне от стиснатите челюсти и да достигне предавателя. При втория опит успя да го докосне с пръсти.
Джейсън реши да не чака повече и се устреми към него.
— Върни се! — извика Линда.
Той не и обърна внимание и сграбчи предавателя само секунда, преди ръката на Халид да се озове на същото място. Халид го напсува и от устата му изхвърчаха кървави слюнки. Джейсън направи крачка назад.
— Дай ми го, момче!
— Не — отвърна Джейсън и отстъпи на безопасно разстояние от Халид.
— Тогава умри — каза Халид и вдигна другата си ръка. Тази, в която държеше пистолета. Можеше да стреля почти от упор.
Последното нещо, което Джейсън видя, бе пламъкът, който излезе от дулото на пистолета.
Ашли се изправи и раздвижи краката си, когато пристигнаха в пещерата на она. После подритна
