изчезване черни каймани и ягуари, открити в селището, влошиха още повече положението. Доктор Ранд така и се оказа неспособен да разбере, че допълването на заплатата с приходи от продажби на черния пазар бе просто въпрос на личен избор и на стил.
За нещастие бразилските войници, които придружаваха Карл, се бяха оказали повече от хората на Луи. Той бе арестуван и прибран в затвора от бразилската армия. За щастие имаше връзки във Франция и достатъчно пари, за да подкупи няколко корумпирани бразилски служители. Успя да се измъкне, като му се размина съвсем леко.
Не успя обаче да понесе удара, нанесен върху неговата репутация. Изгуби доброто си име завинаги. Останал без стотинка, успя да се измъкне от Бразилия и да се укрие във Френска Гвиана. Като съобразителен човек, запазил контактите си с черния пазар, сформира наемнически отряд за боеве в джунглата. През последните пет години групата му се бе занимавала с различни неща. Осигуряваше охраната на пратки наркотик, идващи от Колумбия. Избиваше и ловеше животни от редки и застрашени видове, търсени от частни колекционери. Елиминира един досаден бразилски правителствен служител, който пречеше на откриването на златна мина. Дори веднъж превърна в прах и пепел селце, чиито обитатели се бяха осмелили да се противопоставят на компания за добив на дървесина. Бизнесът си вървеше.
А ето дойде и най-новата оферта: да се проследи американска военна експедиция, тръгнала по следите на Карл Ранд, и да се открадне всичко, което тя открие. Всъщност ставаше дума за някакъв медикамент, възстановяващ растежа на тъканите, за който се предполагаше, че е открит от групата на Ранд.
Това искане не му се стори необичайно. През последните години състезанието за откриването на нови растителни лекарствени средства от тропическите джунгли бе набрало скорост. В тази борба бяха заложени милиарди долари. Търсенето на „зелено злато“, сиреч на следващата чудотворна билка в Амазония, се бе превърнало в нова златна треска. В дебрите на джунглата, обитавана от отчайващо бедни селяни и от неграмотни индианци, предателствата и престъпленията бяха ежедневие. Нямаше кой да следи какво става й да разкаже това някому. Всяка година в джунглата умираха хиляди хора от болести, от нападения и от рани. Кой щеше да обърне внимание на смъртта на още няколко? На един биолог, на един ботаник или един билкар?
Теренът бе свободен за всякакви финансови битки.
Сега с помощта на една френска фармацевтична компания и Луи Фавр щеше да се включи в играта. Усмихна се и стана. Преди четири години му стана много драго, когато научи за изчезването на Карл Ранд. Тогава пиянства цяла нощ, за да чества неговото нещастие. Сега щеше да забие последния пирон в ковчега на това мръсно копеле. Щеше да открадне всичко, което оня бе открил, и да нахвърли пресни трупове върху гроба му.
Луи отключи вратата на стаичката и излезе.
— Надявам се всичко да е било наред, доктор Фавр — каза любезно портиерът.
— Всичко бе наред, Клод — кимна Фавр. — Дори много наред.
Луи отиде до малкия асансьор, древна клетка от ковано желязо и дърво, в която едва се побираха двама души. Натисна копчето за шестия етаж, където се намираше апартаментът му. Изгаряше от желание да сподели добрата новина.
Асансьорът издрънча, изстена и тръгна нагоре. След като излезе от него, Луи тръгна по тесния коридор и се запъти към най-отдалечената врата. Както и още неколцина постоянни гости на хотел „Сена“, Луи бе ангажирал апартамент: две спални, малка кухня, голяма дневна стая с врати, отварящи се към балкон от ковано желязо, и дори малък кабинет, пълен с библиотечни шкафове. Апартаментът не бе претенциозен, но му вършеше работа. Прислугата бе дискретна и не обръщаше внимание на ексцентричното поведение на гостите.
Луи отключи вратата и влезе. Две неща веднага му направиха впечатление. Първо, добре познатото му ухание, изпълнило стаята. Върху малката газова печка вреше тенджера, пълна с листа на айяуаска, растението, от което се получаваше силния халюциногенен чай натем. Второ, шумът на факсовия апарат, намиращ се в кабинета му. Новите му работодатели определено бяха делови хора.
— Цуи! — извика.
Не очакваше отговор, но хората от племето шуар имаха навика да обявяват пристигането си, когато влизаха в жилище. Видя, че вратата на спалнята е леко открехната.
Усмихнат, отиде до кабинета и видя как от факса пада поредна страница. Ставаше дума за подробности във връзка с предстоящата операция.
— Цуи, имам прекрасни новини!
Луи взе най-горния лист и го погледна. Бе списък на хората, съставящи американската експедиция.
22:45 ч. Най-нова информация от станция „Алфа“
I. Операция „АМАЗОНИЯ“.
Граждански лица:
1. Д-р Кели О’Брайън — МЕДЕА
2. Франсис О’Брайън — Екологичен център на ЦРУ
3. Олин Пастернак — Научно-технически отдел на ЦРУ
4.Д-р Ричърд Дзейн — Компания „Телукс“ Ръководител на научноизследователския отдел
5. Д-р Ана Фонг — Компания „Телукс“. Служителка
II. Операция „АМАЗОНИЯ“.
Военна охрана 75 — о рейнджьрско подразделение:
Капитан Крейг Уоксмън
Сержант Алберто Костос Ефрейтори: Брайън Конджър, Джеймс Де Мартини, Родни Грейвс, Томас Грейвс, Денис Йоргенсен, Кенет Окамото, Нолан Варчак, Самал Ямир
III. Операция „Амазония“.
Местни лица:
1. Мануел Азеведу — ФУНАИ, бразилски гражданин
2. Проф. Реш Коуве — ФУНАИ, представител на местните народности
3. Д-р Натан Ранд — етноботаник, американски гражданин
Луи насмалко не пропусна да прочете последното име. Стисна силно листа факсова хартия. Натан Ранд. Синът на Карл Ранд. Разбира се, това бе логично. Момчето нямаше как да не се включи в екипа, който търси баща му. Луи затвори очи от наслаждение. Реши, че всички божества на джунглата са решили да му се притекат на помощ. Отмъщението, което бе замислил за бащата, щеше да се стовари върху сина. Ситуацията бе почти библейска.
Чу леко шумолене, идващо от голямата спалня. Разтвори пръсти и листът се изхлузи от ръката му. С подробностите и с планирането на акцията щеше да се заеме по-късно. Сега просто ще се порадва на мига.
— Цуи! — извика отново Луи и се отправи към спалнята.
Отвори вратата и видя, че стаята е осветена само от няколко свещи и от мангал, върху който горяха благовония. Върху леглото се бе изтегнала гола неговата любовница. Огромното легло бе застлано с бяла коприна и мрежата против комари бе сгъната. Дребната жена от племето шуар се бе изтегнала върху чаршафа с цвят на слонова кост. Тъмната и бронзова кожа сияеше на светлината на свещите. Дългите и черни коси се бяха разпилели като ветрило около главата й. Очите й бяха притворени, навярно както от страст, така и вследствие на въздействието на чая натем. Върху малкото нощно шкафче имаше две чашки с такъв чай. Едната бе празна, другата, пълна.
Както винаги, дъхът на Луи секна при вида на неговата възлюбена. Бе се запознал с тази красавица преди три години в Еквадор. Тя бе жена на шуарски племенен вожд до момента, когато неговите безкрайни изневери я вбесили. Убила го със собственото му мачете. Макар и тези неща — изневерите и убийствата —
