Джеймс Ролинс
Амазония
Посвещавам на Джон Пети и Рик Хъриган,
приятели и събратя по съзаклятие
Благодарности
Искам да изразя специалните си благодарности на всички, които ми помогнаха в изследователската работа, свързана с написването на тази книга, особено на Лесли Тейлър от „Рейнтри нутришън Инкорпорейтъд“ за нейните прекрасни рисунки на растения, поместени в настоящата книга, както и за безценните й познания за медицинските свойства на растенията от тропическите гори. Освен това бих постъпил несправедливо, ако не спомена две изключително ценни книги: „Поредни неприятности: пътешествие между Ориноко и Амазонка“ от Редмънд О’Ханлън и „Разказите на чирака на един шаман“ от д-р Марк Плоткин, творба, която послужи като източник на вдъхновение за написването на тази книга. Искам да благодаря най-сърдечно и на моите приятели и родственици, които ми помогнаха да оформя ръкописа в настоящия му вид: Крис Кроу, Майкъл Галоуглас, Лий Гарет, Денис Грейсън, Сюзън Тюнис, Пени Хил, Деби Нелсън, Дейв Мийк, Джейн О’Рива, Малкия Крис Смит, Джуди и Стив Прей и Керолайн Уилямс. На канадската си приятелка Даян Дегл благодаря за помощта, която ми оказа с познанията си по френски език; на Стив Уинтер, за помощта при ползването на ИНТЕРНЕТ; на Керолин Макрей, за нейната гореща морална подкрепа. Що се отнася до използваните тук карти, посочвам техния източник — „ЦРУ: световен справочник за 2000 година“. Накрая искам да благодаря на трима души, които остават мои най-добри критици и лоялни поддръжници: издателката ми Лиса Коич, литературния ми агент Ръс Гален и рекламния ми агент Джим Дейвис. Държа да отбележа, че отговорността за всички възможни грешки, допуснати в книгата, е изцяло моя.
Встъпление
Отец Луис Гарсия Батиста чистеше плевели с мотиката си в градината на мисията, когато странникът излезе от джунглата. Човекът бе облечен с дрипави черни памучни панталони и с нищо друго. Гол до кръста и бос, свлече се на колене сред лехите от млада маниока. Тъмнокафявата му кожа бе татуирана с червена и синя боя.
Отец Батиста реши, че е някой от местните индианци от племето яномамо. Повдигна периферията на широката си сламена шапка и поздрави новодошлия на родния му език:
— Еу, шори, добре дошъл, приятелю.
Странникът го погледна и отецът веднага съобрази, че е сгрешил. Очите на пришълеца бяха тъмносини. Индианците от поречието на Амазонка нямаха такива очи. Освен това имаше гъста тъмна брада. Очевидно бе бял човек.
— Bemvindo — каза отецът на португалски. Реши, че пред него стои селянин от крайбрежието, одързостил се да влезе в амазонската тропическа гора в търсене на по-добър живот. — Добре дошъл, приятелю.
Клетникът вероятно бе живял в гората дълго време. Бе станал само кожа и кости и всичките му ребра се брояха. Черната му коса бе сплъстена, а тялото му бе покрито с рани и язви. Около него бръмчаха мухи. Други го бяха накацали и се хранеха от раните му. Понечи да каже нещо, при което от напуканите му устни по брадичката се стече кръв. Опита се да запълзи към Гарсия и повдигна умолително ръка. Думите му бяха нечленоразделни и наподобяваха звуци, издавани от животно.
Гарсия насмалко неволно не се отдръпна, но вярата му в Бога не му позволи да стори това. Добрите самаряни не отказват помощ на хората, изпаднали в беда. Приведе се и му помогна да се изправи. Той бе толкова слаб, че йе тежеше повече от дете. Отецът усети през ризата си, че тялото му бе горещо. Имаше треска.
— Да отидем на сянка — подкани го Гарсия и го поведе към църквата на мисията. Варосаната й камбанария се извисяваше в синьото небе. Пространството зад нея, непосредствено до джунглата, бе изпълнено с постройки, направени от дъски и палмови листа.
Мисията Ваувай бе създадена само преди пет години, но селището при нея вече наброяваше близо осемдесет жители. Бяха хора от различни индиански племена. Къщите на индианците апалаи бяха издигнати върху колове. Жилищата на хората от племената вайвай и тириос бяха построени изцяло от палмови листа. Преобладаващата част от обитателите бяха индианците яномамо, обитаващи една-единствена голяма кръгла обща постройка.
Гарсия махна със свободната си ръка на един от индианците яномамо, застанал в другия край на градината, мъж на име Хенаове. Ниският индианец, помощник на отеца, бе облечен в панталони и с риза с дълги ръкави, закопчана догоре. С бързи крачки се запъти към свещеника.
— Помогни ми да заведа този човек в дома.
Хенаове с енергично кимане даде знак, че е разбрал, и мина от другата страна на болния. Като го придържаха от двете страни, излязоха от градината, заобиколиха църковната сграда и се запътиха към шперплатовата постройка в южната част на селището. Постройката, в която живееха мисионерите, бе единствената, разполагаща с бензинов генератор. Той захранваше осветлението на църквата, един хладилник и единствената климатична инсталация на селището. Понякога Гарсия се питаше дали успехът на неговата мисия не зависеше в по-голяма степен от чудотворно охладения въздух в църквата, отколкото от искрената вяра за постигане на спасение чрез Христос.
Когато достигнаха постройката, Хенаове се приведе и отвори задната врата. Заедно със странника прекосиха столовата и се запътиха към една от стаите в дъното на сградата. Там живееха някои от мисионерите, но в момента бе свободна. Преди два дни по-младите мисионери бяха заминали с евангелизаторска цел до едно съседно селище. Стаичката бе малко по-голяма от килия, но поне бе хладна и защитена от слънцето.
Гарсия даде знак на Хенаове да запали лампата. Не си бяха сторили труда да прекарат електричество в по-малките стаи. Пламъкът наруши спокойствието на хлебарки и паяци.
Двамата положиха болния върху единичното легло.
— Помогни ми да го съблека. Трябва да промия и превържа раните му.
Хенаове кимна и присегна към копчетата на панталоните на мъжа. След това застина на мястото си. Ахна. Отскочи назад, сякаш бе видял скорпион.
— Уети кете? — попита Гарсия. — Какво има?
Очите на Хенаове се бяха разширили от ужас. Посочи с пръст голата гръд на човека и започна да говори бързо на родния си език. Гарсия се намръщи.
— Татуировката ли имаш предвид?
Сините и червени татуировки представляваха главно геометрични форми: червени кръгове, остри завъртулки и назъбени триъгълници. В центъра обаче се виеше червена спирала, наподобяваща кръв, която се стича. В самата й среда, непосредствено над пъпа, бе изобразена синя човешка длан.
— Шавара! — възкликна Хенаове, отстъпвайки към вратата. Зли духове.
Гарсия погледна помощника си. Смяташе, че индианците вече са се освободили от суеверията си.
— Стига. Това не е дело на дявола. Това е само боя. Ела да ми помогнеш.
В отговор Хенаове ужасено поклати глава и отказа да се приближи.
Намръщеният Гарсия насочи погледа си към своя пациент, който бе започнал да стене. Очите му се бяха изцъклили от треската и цялото му тяло леко трепереше. Отецът Докосна челото му. Бе горещо. Обърна се към Хенаове:
— Поне ми донеси аптечката и пеницилина, който е в хладилника.
Индианецът, без да крие облекчението си, побърза да изпълни молбата му.
Гарсия въздъхна. За десетте години, прекарани в амазонската джунгла, той по необходимост бе
