— Така е. При това отпечатъците от пръстите на ръката на трупа съвпадат с тези, които Кларк е имал в личното си досие преди ампутацията. Излиза, че е влязъл в долината на Амазонка с една ръка, а е излязъл оттам с две.
— Но това е невъзможно. Какво, по дяволите, се е случило там?
Маршал О’Брайън погледна Филдинг с ястребовите си очи и му даде да разбере как се бе сдобил с прякора Старата птица. Филдинг се почувства като мишок, застанал пред орел. Гласът на стария мъж стана по-плътен:
— Точно това възнамерявам да разбера.
ЧАСТ ПЪРВА
Мисията
КУРАРЕ
СЕМЕЙСТВО Menispermaceae
РОД Chondrodendron вид Tomentosa популярно название: кураре.
ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ: листата, корените.
СВОЙСТВА: диуретично, средство за сваляне на температурата, средство за релаксация на мускулите, тонизиращо, отрова.
1.
Змийско масло
Анакондата се бе обвила около телцето на малкото индианско момиченце и го влачеше към реката.
Натан Ранд тъкмо се връщаше в селото на индианците яномамо, след като бе прекарал сутринта в събиране на лечебни билки, когато чу писъците му. Захвърли торбичката с билките и се затича към детето. Свали в движение двуцевката, която бе преметнал през рамо. Когато човек се движеше сам в джунглата, винаги трябваше да носи оръжие. Прекоси купчина гъсти храсталаци и видя змията и детето. Анакондата, една от най-големите, които бе виждал, почти тринайсет метра дълга, бе наполовина във водата и наполовина — върху калния бряг. Черните й влажни люспи блестяха. Навярно се бе таила под повърхността, когато момиченцето бе отишло да вземе вода от реката. Гигантските змии имаха навика да дебнат животните, дошли да пият вода от реката: пекари, капибара, горски сърни. Те обаче рядко нападаха хора.
През десетте години, прекарани като ботаник в джунглата на амазонския басейн, Натан бе усвоил едно основно правило: когато едно животно е гладно, нарушава всички правила. В света под безкрайната зелена джунгла трябваше или да изяждаш, или да бъдеш изяден.
Натан присви очи и се прицели. Успя да разпознае момиченцето.
— За Бога, Тама!
Тама бе деветгодишната племенница на вожда, усмихнато и приветливо дете, което му бе подарило букет горски цветя преди месец, когато пристигна в селището. По-късно се забавляваше, като скубеше косми от ръцете му. Окосмяването му впечатляваше индианците, които нямаха косми по тялото. Момиченцето му бе измислило прякора „Иако башо“, „маймунски братко“.
Той захапа устната си. Нямаше как да стреля. Змията се бе обвила плътно около тялото на детето.
— Майната му! — изкрещя, захвърли пушката и присегна към мачетето, затъкнато на пояса му. Измъкна го оттам и се устреми напред. Когато наближи змията обаче, тя рязко се вмъкна под водата, като повлече момиченцето със себе си. Писъците му секнаха и над водата се появиха мехурчета. Без въобще да се замисля, Натан скочи във водата.
Най-опасното място в района на Амазонка бяха водите й. Под спокойната им повърхност се таяха безброй опасности. Глъбините им бяха пълни с пирани, изяждащи плътта до кости. Със скатове, скрили се в калта. С електрически змиорки, заели позиция сред корените и потъналите пънове. Най-опасни в реката бяха обаче истинските убийци, гигантските черни крокодили, наречени каймани. Индианците познаваха добре тези опасности и не навлизаха в непознати води.
Натан Ранд обаче не бе индианец.
Затаи дъх, отвори очи и се опита да се взре в мътната вода. Видя виещото се тяло на змията и бледа ръчица. С рязко движение се изтласка напред и успя да я хване с ръката си. Малките пръстчета се впиха отчаяно в дланта му. Тама все още не бе изгубила съзнание. Използва ръката й, за да се доближи до змията. Като не изпускаше детето, с другата си ръка повдигна мачетето.
Мътните води се раздвижиха и след миг той видя пред лицето си червените очи на голямата змия. Тя бе разбрала, че се опитват да и отнемат обяда. Черната и уста се отвори и се опита да го захапе.
Натан се отмести встрани, като не престана да стиска ръката на детето.
Челюстите на анакондата захапаха ръката му. Змията не бе отровна, но силната й захапка насмалко не строши костта му. С усилие на волята Натан пренебрегна болката и страха и замахна с другата ръка, като се прицели в очите на змията.
В последния миг обаче гигантската анаконда се скри във водата, като събори Натан и се омота около него. Той почувства как остава без въздух, пристегнат от двеста килограма люспести мускули. Опита се да се освободи, но не можа да намери опора в хлъзгавата кал.
Ръката на детето се отдели от неговата.
Не… Тама!
Захвърли мачетето и се опита да се освободи от прегръдките на змията с ръце. Раменете му потънаха в меката кал, но не престана да упорства. Освободеше ли се от един от пръстените, около него се омотаваше друг. Усети, че губи сили. Започна да се задушава.
Натан Ранд в този момент почувства, че бе обречен, и не се изненада особено. Знаеше, че това някой ден ще му се случи. Такава бе съдбата му, такава бе прокобата, тегнеща над семейството му. През последните двайсет години амазонската гора погълна и двамата му родители. Когато бе на единайсет години, майка му умря от непозната горска треска в една малка мисионерска болница. Преди четири години баща му просто изчезна безследно в тропическата джунгла.
Когато Натан се сети за баща си, цялото му тяло се изпълни с гняв. Със или без проклятие нямаше да позволи да го сполети съдбата на баща му. Просто нямаше да допусне и той да бъде погълнат от джунглата. Което бе по-важно, нямаше да изгуби Тама.
Като изхвърли рязко последния въздух, останал в дробовете му, той се напъна и успя да се разкрачи. Освободил краката си за миг, потъна в калта до глезените и се изправи. Успя да подаде глава над водата и пое въздух. Анакондата обаче отново го завлече под тъмната повърхност.
Този път Натан не направи опит да се противопостави на силата на змията. Доближи захапаната си китка до гърдите си и успя с другата ръка да хване чудовището за шията. След това заби левия си палец в най-близкото око на змията.
Тя се загърчи и за миг повдигна Натан над водата, а после отново го завлече под повърхността. Той не отслаби хватката си.
Хайде, гнусна гадино!
Успя да извие така захапаната си китка, че да натисне и другото око на змията. Натисна силно с двете си ръце, като се надяваше това, което бе учил за физиологията на влечугите, да е вярно. Натискът върху очите на змията чрез оптическите нерви трябваше да създаде у нея усещането, че се задушава.
Внезапно стягането на китката му изчезна и след миг бе изтласкан с такава сила, че се озова не само над водата, но направо върху брега, в който си натърти рамото. Извърна се и видя как в средата на потока плава върху повърхността бледа фигурка.
Тама!
