равновесие. Яздеше, повдигнал се високо на стремената. Понито се носеше с грохот под него, стигна до ръба и полетя.
Ако беше по-храбър, Ковалски сигурно щеше да нададе ликуващ вик. Или щеше да размаха каубойската си шапка, стига да я имаше. Вместо това той се наведе ниско напред и се вкопчи с две ръце в коня.
Коритото под него се превърна в огнен ад, сякаш знаеше, че и последната му жертва се измъква. Пламъците полетяха навсякъде около тях.
Ковалски стисна очи, обгърнат от изгарящата жега.
В следващия миг се стовариха тежко върху твърдата земя на отсрещния бряг. Ударът го изхвърли през главата на понито и Ковалски падна в снега. Остана да лежи зашеметен за момент, докато проверяваше дали е цял.
„Още съм жив…“
Надигна се на лакти и се изправи. Върна се с олюляване до коня си. Краката и на двамата трепереха. Щом стигна до понито, Ковалски го прегърна през шията.
— Адски те обичам, скопено чудо такова.
След двадесет минути изтощеният отряд се изкачваше по каменистата пътека. Пламъците ги осветяваха и сенките им танцуваха по склона. Цялата долина под тях гореше и тлееше.
Натъртена и уморена до смърт, Сейчан яздеше зад Ковалски. Погледна Грей и Рейчъл. Двамата яздеха заедно жребеца му. Рейчъл го беше прегърнала през кръста и бе опряла глава на рамото му. След почти фаталното падане не се отделяше от Грей, сякаш черпеше от силата му.
Сейчан се помъчи да не се надсмее презрително на уязвимостта й.
Но не можеше така лесно да пренебрегне другото, което я жегна.
Забеляза колко лесно двамата бяха влезли в ритъм, с каква лекота станаха едно цяло. Докато яздеше с Грей, Сейчан също се беше държала за него, бе усещала мириса на потта му, топлината на тялото му. Но не изпитваше нищо от негова страна. За Грей тя със същия успех можеше да е и пътна чанта.
А ето че дори в този момент той потърка с длан ръката на Рейчъл. Беше успокояващ жест, направен съвсем несъзнателно, като в същото време не откъсваше поглед от каменистата пътека.
Сейчан се извърна. Гневът се надигаше в нея. Не беше насочен към Грей, а към собствената й глупост. Спомни си думите на Ковалски преди гората да избухне в пламъци. „Ученици, които си падат един по друг“. А тя си мислеше, че е успяла да скрие чувствата си. А как стояха нещата около твърденията на Ковалски за партньора му? Дали беше прав за Грей?
Позволи си за момент да повярва, че е така. Но сало за момент. Погледна към него и осъзна, че за тях двамата няма бъдеще. Пропастта бе твърде дълбока и твърде широка.
И щеше да става само още по-дълбока и по-широка.
Особено след онова, което предстоеше.
Бе време да продължи със следващия етап от плана.
Грей нареди да спрат, за да си починат и да напоят конете. Бяха стигнали едно от многото сини езерца, осеяли района като капчици живак.
Освен това искаше да провери и изгарянията на Рейчъл. Беше наложил със сняг краката й под коленете веднага след злополучния й скок, за да ги охлади. Кожата й беше зачервена и на едно-две места може би щяха да излязат мехури, но той искаше да се увери, че е добре.
Слязоха от понитата. Животните бяха ожулени от седлата и на места бяха изгорени. Дори след като прескочиха огнената река, едва успяха да се измъкнат.
„Ако не беше Руфъс да намери пътя…“
Грей гледаше как професорът вади парче сушена наденица и го дава на териера. Руфъс заслужаваше цяла планина наденици. Териерът обаче беше повече от щастлив да се задоволи и с едно хубаво чесане зад ушите за добре свършената работа.
Уолас се наведе и прокара пръсти през козината му.
— Добро момче, краставо псе такова.
Опашката на Руфъс се замята бясно.
Дори Сейчан му подхвърли парче сирене, след което изпъна крака. Териерът го улови сръчно. Явно беше преодолял първоначалното си недоверие към нея.
Сейчан слезе до леденото езерце и спря на брега му откроена от лунната светлина, която се отразяваше от водата.
Грей я загледа.
Когато Рейчъл едва не падна в пламъците, Сейчан бе първата, която скочи да й се притече на помощ. Дори самият той бе половин крачка зад нея. Така и не беше намерил време да й благодари както подобава.
Но първо трябваше да се погрижи за някои неща.
Ковалски запали огън. Въпреки пожара долу нощта беше студена и всички се скупчиха около пламъците.
Грей си стопли ръцете, после въздъхна, дръпна ципа на един от джобовете на раницата си и извади сателитния телефон.
— У дома ли звъниш? — попита Ковалски.
— Трябва да се обадя на Пейнтър. Да му кажа, че сме се измъкнали от тая адска дупка.
— Не мисля — обади се зад него Сейчан тъкмо когато той вдигаше телефона до ухото си.
Грей се обърна. Беше насочила пистолета към главата му.
— Какво правиш? — попита той.
— Хвърли ми телефона.
— Сейчан…
— Действай.
Грей разбра, че няма смисъл да се опъва. Много добре знаеше, че тази жена знае как се стреля. Метна й телефона. Тя го улови ловко, без нито за миг да го изпуска от прицел, след което го запрати в езерцето и каза:
— Време е всички да излезем от мрежата.
Грей знаеше какво има предвид. Ако не докладваше, Пейнтър щеше да си помисли, че не са се измъкнали от горящата гора. Щяха да са необходими седмици, за да преровят пепелищата в търсене на останките им.
Но не можеше да разбере защо го прави.
Явно въпросът се бе изписал на лицето му.
Сейчан обясни:
— Целта ни е да намерим ключа, който е търсил отец Джовани. В миналото се показа доста способен, Пиърс. — Тя вдигна вежда към Грей. — Гилдията е напълно уверена в качествата ти.
Грей поклати глава и се наруга мислено. Беше подозирал, че тя може да използва събитията в своя полза и да си спечели отново доверието на бившите си господари — независимо дали наистина е двоен агент, или не. Така или иначе, беше смятал, че ще направи своя ход по-късно. Беше свалил гарда си. Всъщност не беше само това. Обхвана го ярост. Беше си позволил да й се довери донякъде.
Даде израз на част от гнева си.
— И как ще ни накараш да ти съдействаме? Не можеш непрекъснато да стоиш с насочен към мен пистолет.
— Така е. — Сейчан прибра оръжието.
Това още повече разтревожи Грей. Следващите й думи потвърдиха опасенията му.
— Именно затова отрових Рейчъл.
Шокът го накара да замълчи.
Рейчъл пристъпи напред.
— Какво?!
— С чая. — Сейчан дори не я погледна. Цялото й внимание беше насочено към Грей. — Специално
