Както би могло да се очаква, камъкът също не е намерен. Вече отбелязах в бележките за „Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън“, че и досега не е по силите ни да връщаме към живот мъртвите и имаме всички основания да предполагаме, че това няма да стане никога. Черните магьосници са се опитвали, разбира се, да прибягват до някакво жалко подобие на възкресение и са създали инфериите22 — те обаче са призрачни марионетки, а не наистина съживени хора. И не само това — в приказката на Бийдъл се казва съвсем недвусмислено, че любимата, която средният брат е изгубил, в действителност не се е завърнала от мъртвите. Тя е пратена от Смъртта, за да примами средния брат в нейната хватка — ето защо е студена и отчуждена и го терзае с това, че уж присъства, а всъщност не е с него.23
Така остава магическата пръчка и тук онези, които упорито вярват, че Бийдъл им е пратил тайно послание, разполагат поне с някакви исторически свидетелства в подкрепа на налудничавите си твърдения. Тук се натъкваме на случай, когато — било за да се самоизтъкнат, било за да сплашат възможните нападатели, било защото наистина са си вярвали — различни магьосници са заявявали през вековете, че притежават магическа пръчка, която е по-могъща от обикновените и дори е „непобедима“. Някои от тези магьосници стигат дори дотам да твърдят, че пръчката им е изработена от бъз, точно както пръчката, която според приказката е направила Смъртта. Такива пръчки са получавали различни имена, сред които са „Пръчка на Ориста“ и „Смъртоносна пръчка“.
Едва ли е изненадващо, че още от дълбока древност се ширят какви ли не суеверия за магическите ни пръчки, които в края на краищата са нашето най-важно вълшебно средство и оръжие. Смята се, че някои пръчки (а оттам и притежателите им) са несъвместими:
А също и че олицетворяват недостатъците в нрава на собственика си:
Както би могло да се очаква, в тази категория с недоказани напътствия откриваме и:
Дали защото в приказката на Бийдъл Смъртта прави измислената пръчка от бъз, или защото ламтящите за власт и склонни към насилие магьосници упорито твърдят, че техните пръчки са бъзови — това не е материал, с който майсторите на магически пръчки обичат да работят.
Според писмените свидетелства първата направена от бъз пръчка с особено мощни и опасни свойства е принадлежала на Емерик, известен и с прякора Злия, изключително войнствен магьосник, който — макар да е живял кратко — в началото на Средновековието подлага на голям тормоз южна Англия. Умрял така, както и живял — в ожесточен дуел с магьосник на име Егбърт. Не се знае какво точно е станало с Егбърт, но като цяло продължителността на живота на често влизащите в дуели магьосници била малка. По времето, когато не е имало Министерство на магията — да ограничи прилагането на черната магия, дуелите обикновено завършвали със смърт.
Цял век по-късно друг отблъскващ образ, този път на име Годелот, дава тласък в изучаването на черната магия, като съставя сборник опасни заклинания с магическа пръчка, която описва в бележника си като „моята най-зла и изкусна приятелка, измайсторена от бъзак24 и владееща средства за най-злокобна магия“. (Шедьовърът на Годелот е озаглавен именно „Най-злокобна магия“.)
Както виждаме, Годелот смята магическата си пръчка за своя помощница, едва ли не за наставница. Овладелите тънкостите в използването на магическите пръчки25 ще се съгласят, че те наистина поемат уменията на човека, който ги използва, въпреки че това е непредсказуемо и несъвършено занимание — трябва да отчиташ какви ли не допълнителни фактори, като отношенията между пръчка и човек, за да разбереш доколко добре ще се представи тя с един или друг магьосник. И все пак, ако приемем, че дадена пръчка е минала през ръцете на мнозина черни магьосници, тя поне ще има подчертан вкус към най-опасните видове магия.
Повечето магьосници предпочитат пръчка, която ги е „избрала“, а не пръчка втора ръка — именно защото тя по всяка вероятност е усвоила от предишния си собственик навици, които може и да са несъвместими с магическия почерк на новия си притежател. След като собственикът на пръчката почине, тя обикновено се погребва (или изгаря) заедно с него и това най-често я предпазва да не усвоява неща от прекалено много господари. Ала убедените в съществуването на Бъзовата пръчка твърдят, че заради начина, по който минава от ръка на ръка — следващият й притежател трябва да надделее над предишния, най-често като го убие, — тя така и не е била унищожена и заровена, а е оцелявала, за да натрупа мъдрост, сила и мощ далеч над обичайните.
Знае се, че Годелот е издъхнал в собственото си подземие, където го е заключил обезумелият му син Хереуорд. Трябва да приемем, че Хереуорд е взел магическата пръчка на баща си, в противен случай той е щял да избяга, но няма как да сме сигурни какво е направил синът с нея след това. Безспорно знаем само едно — че в началото на осемнайсети век се появила магическа пръчка, наричана „Бъзова“ от собственика си Барнабас Девърил, който се прославил като страховит магьосник и сеел ужас, но край на владичеството му сложил не по-малко прочутият магьосник Локсиас — той му я отнел, преименувал я на „Смъртоносната пръчка“ и погубвал с нея всеки, който не му харесвал. Трудно е да проследим по-нататъшната история на пръчката на Локсиас, понеже мнозина, включително и родната му майка, твърдят, че са го убили.
Вниманието на умните вещици и магьосници, изучаващи така наречената история на Бъзовата пръчка, трябва да привлече следното: който твърди, че я е притежавал26, заявява, че тя е „непобедима“, а се знае, че пръчката е минавала през ръцете на много собственици, и това показва не само че е била побеждавана многократно, но и че привлича бедите точно толкова успешно, както Мръсната коза Мърморка привлича бълхите. В крайна сметка стремежът към Бъзовата пръчка само потвърждава едно наблюдение, което съм имал случай да изказвам не веднъж и дваж през дългия си живот: че хората проявяват склонност да избират точно нещата, които са най-лоши за тях.
Но кой ли от нас ще прояви мъдростта на третия брат, ако му предложат да си избере от Даровете на Смъртта? И магьосници, и мъгъли ламтят за власт — колцина ще устоят на желанието да притежават „Пръчката на Ориста“? Кой човек, след като изгуби някого от любимите си хора, ще устои на изкушението, предлагано от Животворния камък? Дори на мен, Албус Дъмбълдор, ще ми бъде най-лесно да се откажа от мантията невидимка, което иде само да покаже, че колкото и да съм умен, си оставам същият глупак като всички останали.
Драги читателю,
Благодаря ти много, че купи тази неповторима и много специална книга! Искам да се възползвам от възможността да обясня как твоята подкрепа ще допринесе да променим наистина живота на много деца в неравностойно положение.
