Невена Стойчева и Стоян Стойчев са деца на бившия функционер и офицер от полицията генерал Ангел Стойчев, бивш началник на РПУ „Кремиковци“ и заместник-началник на Централно софийско управление на полицията в периода 1986–1989 г, депутат и делегат на XIV конгрес на БКП. Днес дъщерята на този висш партиен и полицейски кадър е в съдружие с престъпника Куйович.
Ангел Стойчев в момента е собственик на популярния ресторант „Монтерей“ на бул. „Жолио Кюри“, в непосредствена близост с германското посолство, където бившият пенсиониран началник от Първо главно управление на Държавна сигурност Любен Гоцев от време на време се среща с „приятели“, сред които бивши и настоящи дипломати. Гоцев бил близък (поне така се шушука) с различни босове, като Маджо, за когото пък се говори, че поддържал контакти с Румен Петков. Разбира се, нищо от това не можа да се докаже.
В интервю пред Нова телевизия Тодор Димов, един от уволнените във връзка със случая „Куйович“ полицаи, каза, че след огласяването на името му в медиите се чувства застрашен. Застрашено било и семейството му. Поради това се обръщал към обществеността. Димов отправи сериозни обвинения. Високопоставени служители на вътрешното министерство били в сътрудничество с организираната престъпност и я покривали. Те не само си сътрудничили с престъпниците, но шпионирали и собствените си колеги. „Но интересното в случая с Куйович не е хероинът, който минава през нашата страна за Европа, а производството на амфетамини в България и продажбата им в Турция и Сирия“, заяви Димов. На въпроса, дали това производство е под защитен чадър, той отговори: „Не мога да знам със сигурност какъв е чадърът, но бях обезпокоен от факта, че се проявяваше изключителен интерес към оперативната работа и към провеждането на акцията“. Кой проявяваше интерес, беше следващият въпрос. „Валентин Петров, тогавашният началник на полицията. Още в началото на работата ни по случая Куйович колеги от ГДБОП ме предупредиха, да не се занимавам със сърбина, тъй като, казано на жаргон, ще бъда изпържен, защото те самите, когато работили по случая, били наказани, изпратена им била проверка. Посъветваха ме изобщо да не се занимавам с това. Да, пред специализирана комисия бих посочил някои данни, но тази комисия трябва да бъде наистина независима, а не както сега по нареждане на министъра има пет или шест проверки, при които се говори все едно и също и ме разпитват. По този начин оперативни сведения стават достояние на много хора“.
На 11.1.2008 г. Военна прокуратура в София разпитва Димов три часа. След разпита той сподели пред медиите, че писмено е поел задължението да мълчи и няма да прави публични изявления. Журналистите възприеха изказванията на Димов като обвинения, които бяха насочени, на първо място, срещу Румен Петков. В телевизионното предаване „Панорама“ на 11.1.2008 г. вътрешният министър Петков отхвърли обвиненията на Димов като несъстоятелни и изрично се обяви в защита на Петров. Основното му обвинение беше насочено срещу одобрените от Илиев незаконни следствени действия, преди всичко срещу издаването на фалшиви документи на топгангстера Куйович. Медиите цитират изказването му, че върху Илиев бил упражнен натиск да действа по този начин. Но както каза главният прокурор Борис Велчев: „Не е нормално да се издават български документи на сръбски гражданин, който е обвинен, че е наркобос от мафията. Така му се дава възможност да се движи свободно в Европа“50. Пред медиите Велчев изказа възмущението си от незаконните оперативни комбинации. Издаването на фалшиви документи на един криминално проявен без разрешение било абсолютно неприемливо. Що се отнася до обвиненията за връзки между Министерството на вътрешните работи и организираната престъпност и скандала с амфетамините, главният прокурор не каза нито дума.
„Вторият скандал е, както изглежда, по-лошият и е логично да го замажат“, пише Петя Владимирова, журналистка от вестник „Дневник“. „По притеснителен начин той подрежда в строго организирана система историите за превръщането на бивши генерали от милицията и полицията в престъпни босове. Фактът, че министерството се опитва да покрие канала за амфетамини, показва, че вероятно важни фигури от системата са оплетени в мрежата“51.
Вестник „Труд“ от 10 януари пък коментира, че този скандал дискредитира системата в такава степен, „че каквото и да казват министърът, парламентът и прокуратурата, вече няма никакво значение“.
В края на януари 2008 г. най-сетне настъпи това, което западни дипломати и журналисти много отдавна бяха предвидили. Цялата афера започна да се разтваря в нищото. Изведнъж беше официално провъзгласено, че главният секретар на МВР Валентин Петров, естествено, не закриля производството на синтетична дрога в България. Това било само интерпретация на журналистите, които погрешно са изтълкували думите на началника на разградската полиция Тодор Димов. Военният прокурор в София се притече на помощ на тази аргументация. „Тодор Димов категорично заяви, че не разполага нито с данни, нито с доказателства, че полицейски служители са прикривали престъпни деяния“. А самият Димов съобщи: „Никога не съм разказвал на журналисти, че Петров закриля търговията с амфетамини и че има личен интерес към нея. Изказването ми за оперативната разработка в Разград е било разбрано погрешно“52.
През февруари 2008 г. тези твърдения родиха своите плодове. Министър Петков лично връчи декрета на сваления от поста заместник-директор на полицията в Разград Тодор Димов, въз основа на който, той отново може да се върне на предишния си пост. А на 6 февруари парламентът гласува създаването на едномесечна следствена комисия по случая „Куйович“. Представителите на управляващата коалиция имаха мнозинство. Председателят на парламента също е от социалистическата партия. И противно на предложението на опозицията, която искаше тази комисия да се занимае с производството и търговията със синтетични наркотични вещества, тя ще разглежда само въпроса, как и защо сръбският наркопласьор Куйович е получил български документи за самоличност. Членът на комисията Бакалов, депутат от опозицията, смята, че въпросната група е създадена само за потулване на аферата. Сигурно и над Министерството на вътрешните работи бил разтворен предпазен чадър. Същия ден беше проведено и заседание на комисията по вътрешна сигурност с изслушвания на представители от Министерството на вътрешните работи и на ДАНС по темата за производството на наркотици. След заседанието депутатът от ДСБ Атанасов заяви, че имало очебийни различия между изказванията на ръководителя на ДАНС Сертов и на Министерството на вътрешните работи, което напълно отрича този проблем.
Предвид всички тези факти сериозните съмнения, възникнали по отношение на Министерството на вътрешните работи и лично към министъра на вътрешните работи са напълно оправдани, беше коментарът на високопоставен служител от едно западно посолство. Според него българското правителство очевидно иска да потули аферата.
Много от българските ми събеседници, между другото и в Центъра за изследване на демокрацията, с които се опитах да обсъдя тази афера, бяха изключително лаконични. Един представител на Центъра каза, че ставало дума за кутията на Пандора. Основният проблем вероятно никога нямало да бъде изяснен, а именно дали Румен Петков е прикривал тези тъмни действия, дали евентуално не защитава лични интереси, както се говори, или пък е замесен в нещо, непознато досега. Защото в България, както, разбира се, и в много други страни, всичко е възможно. Но обвиненията срещу вътрешния министър през пролетта на 2008 г. ставаха все по-тежки.
А после се заредиха удар след удар. Новинарската агенция „Фокус“ съобщи: „Бившата барета Алексей Петров е организирал срещата между министъра на вътрешните работи Румен Петков и бизнесмените от Дупница Пламен Галев и Асен Христов, известни като братя Галеви, и самият той е участвал в нея. Това заяви пред парламентарната комисия за вътрешна сигурност и обществен ред генерал Ваньо Танов, бивш директор на Националната служба за борба с организираната престъпност“. Новинарската агенция се позова на анонимен източник. Малко по-късно Румен Петков заяви за „Фокус“: „Политическата низост на един градски съветник от листата на ГЕРБ и неуспял кандидат за кметския пост в Русе доведе дотам, да се разкрие самоличността на офицер, работещ под прикритие, когото аз, встъпвайки в длъжност, заварих в министерството и който е работил с моите предшественици. Многократно е награждаван за заслугите си към държавата. Политическата спекулация (…) нанесе удар и на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), защото този сътрудник на нашето ведомство работи днес там“.
Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, чиято партия Танов представлява в общинския съвет в Русе, се изказа лаконично по повод на това твърдение: „Бих искал да апелирам към всички, които са замесени в този скандал, да се въздържат от публични изказвания и да говорят само пред отговорните органи“. Последва нова афера. Стана известно, че Министерството на вътрешните работи е подслушало телефонните разговори на Иван Иванов, заместник-директор на Главна дирекция за борба с организираната престъпност,
