Не само този високопоставен служител е на това мнение. От надежден източник от западноевропейско посолство вече бях чул тежкото обвинение, че Румен Петков директно бил замесен в контрабандата с амфетамини. Трудно е за вярване! И си мисля, че това е поредната интересна българска история, за която вероятно никога няма да научим кое е вярно и кое — не.
Какъв всъщност е случаят с контрабандата на амфетамини и кой е замесен в него? В края на август 2007 г. новинарската интернет агенция „Медиапул“ цитира годишния доклад на Американската агенция за борба с наркотрафика, според който България с все по-големи темпове се превръща в страна производителка на амфетамини. Във вътрешна депеша на едно западноевропейско посолство, с която разполагам, се казва: „През май 2007 г. кметът на София Бойко Борисов заяви пред посланиците от ЕС, че производството на амфетамини в България приема застрашителни размери“. Следва забележително изречение: „В средата на юни бях информиран от един експерт, живеещ отдавна в България, че министърът на вътрешните работи Петков бил замесен в голяма афера с амфетамини. Ставало въпрос за много пари“. Отново невероятно обвинение. Затова отново се обърнах към Ваньо Танов. Той би трябвало да знае. Но дали наистина може да каже нещо по тази деликатна тема? „Да, вярно, точно така е. Нашата Служба работеше по този случай. В град Дупница се намира старият завод за лекарства. В годините на социализма да се изнася «синтетика» (синтетични упойващи вещества) беше държавна политика, за да получаваме валута. Това се случва и сега. Синтетичните наркотици продължават да се произвеждат и да се изнасят в Турция. И процесът е под контрола на министъра на вътрешните работи и на Службата за сигурност“.
„Известно ли е във вътрешното министерство, че самият министър е замесен“, попитах го аз. „Често показваме пред обществеността, че сме постигнали успех в борбата, като разбием някоя малка лаборатория, която е произвеждала незначителни количества. Така после можем да се хвалим пред Европа колко ефективна е борбата срещу престъпността. Всичко се показва по телевизията и т.н. В действителност огромните количества си остават недокоснати. Веднъж имаше случай, когато групировката, която владее синтетичните наркотици, трябваше да влезе в контакт с друга престъпна организация. Ние разработвахме и наблюдавахме и двете групи. На тази среща се появи и министърът. Преди това знаехме само, че ще се проведе важна среща, но не знаехме кои точно ще са участниците в нея. Както казах, наред с представителите на двете групировки дойде и нашият министър. Тъй като тази среща беше документирана от групата за външно наблюдение, на другия ден министърът освободи безсрочно началника на въпросното звено“.
Чудовищно обвинение, което обаче по-късно ще бъде изяснено. Имах притеснения, че както много пъти, и сега други, непочтени мотиви можеше да са повлияли и изкривили това изказване. Но съвсем скоро се случи нещо, което се превърна в истинска политическа лавина, която помете не един висш държавник по пътя си.
Кутията на Пандора се отваря
На 27.11.2007 г. българските медии съобщиха, че пловдивският полицай от пътна полиция Тодор Джурков е бил задържан на пътя за София, а в колата му са намерени 80 кг амфетамини. Малко след това в софийския хотел „Плиска“ беше арестуван Стоян Стойчев, който е съпровождал джипа с амфетамините. На последвалата пресконференция на полицията се разбра, че Стойчев, тогава оповестен само с инициалите си С. С., бил водач на престъпна група, която се занимавала с производството на синтетична дрога. В жилищата му в София, Пловдив и Батак са намерени според твърденията на полицията суровини за производството на синтетични наркотици. Разследването показа, че дрогата в колата на Джурков е натоварена в къщата на Стойчев в Батак.
Като цяло ставаше дума за наркотични вещества на стойност 320 милиона долара. Полицай Джурков остана в ареста, а Стойчев беше освободен и за него се говореше само като за свидетел. Според в. „Капитал“ полицейски сведения за него никога не са постъпвали в прокуратурата. Нямало достатъчно доказателства. Бащата на Джурков, Георги Джурков, от своя страна, твърди в едно интервю във в. „Труд“ от 10 януари 2008 г, че Стоян Стойчев само е използвал сина му. Под предлог, че колата му била развалена, накарал Джурков да превози наркотиците с надеждата, че като полицай няма да бъде спрян.
Стоян Стойчев и Тодор Джурков всъщност са братовчеди. Починалата съпруга на Джурков-старши е балдъза на бащата на Стоян Стойчев, Ангел Стойчев. Двете семейства са от малкия град Батак.
Един ден след залавянето на амфетамините, главният секретар на Министерството на вътрешните работи Илия Илиев, отговарящ за борбата с организираната престъпност, подаде оставка. Обвиниха го, че е допуснал действия в разрез със закона, между които издаването на фалшиви български паспорти (става въпрос за случая със сръбския наркобос Будимир Куйович). Тогавашният шеф на Национална служба „Полиция“ Валентин Петров пое временно функциите на главен секретар.
На 30 декември 2007 г. от българската страна на граничния пропускателен пункт Капитан Андреево (между Турция и България) бяха задържани четирима души, между тях и един митнически служител, в два автомобила, които прекарвали 60 кг хероин. Малко след това в хотел „Санкт Петербург“ в Пловдив беше арестуван Будимир Куйович във връзка с контрабандата на хероин. Според медиите намереният хероин бил част от двутонна пратка от Турция през България за Западна Европа. На 3.1.2008 г. Илия Илиев заяви пред средствата за масова информация, че задържането на Куйович сваляло обвиненията срещу него и той трябвало да бъде възстановен на поста си. Вътрешният министър Петков обаче отказа да направи това.
Във връзка със задържането на Куйович бяха уволнени четирима полицаи, между които и заместник- началникът на полицията в Разград Тодор Димов. Вътрешният министър съобщи пред журналистите имената на четиримата. Още в периода септември-декември до медиите периодично достигаха детайли за разработването на Куйович, идващи очевидно от Министерството на вътрешните работи. Медиите (сред които седмичникът „Политика“, от 11–17.1.2008 г.) съобщиха, че полицията в Разград през юни била научила, че известният наркобос Куйович ще пристигне в нейния район. Ставало въпрос за контрабандата на два тона хероин. Не било известно как Куйович е влязъл в България, след като през 2005 г. беше екстрадиран и беше придружен до сръбската граница лично от тогавашния главен секретар на вътрешното министерство Бойко Борисов. Една от причините за екстрадирането бе участието му в нелегално производство на амфетамини. В Пасарел бяха открити и ликвидирани лаборатории на Куйович. В резултат на което му бе забранено да влиза в България за срок от десет години. С одобрението на тогавашния главен секретар Илия Илиев полицията в Разград започнала разработка на Куйович. Чрез полицейска свръзка му били предложени български документи за самоличност. Лицето, предоставило самоличността си на разположение за тази цел, било дало съгласието си. Действията на Илиев несъмнено са били противозаконни не само защото не е уведомил министъра на вътрешните работи, а и защото за такава разработка му е била необходима съдебна заповед. Досега той не е дал обяснение за това. През септември шефът на полицията Валентин Петров научил за наблюдението на Куйович и заминал за Разград, за да поеме лично случая. Тогава бил предупредил Димов да прекрати следствието. Засиленият му личен интерес обаче породил подозрения у Димов. Във в. „Капитал“ от 5.1.2008 г. се разказва за връзките на Куйович с търговията с наркотици и амфетамини. Невена — сестрата на Стоян Стойчев — е имала връзка с Филип Найденов — Фатик, който беше застрелян през 2003 г., и имала от него шестгодишно дете. Бащата на Фатик — Шабан (с турско-кюрдски произход и както се говори, собственик на транспортна фирма), пристигнал през 70-те години в България и бил внедрен в специфични търговски операции на Държавна сигурност, между които и търговия с амфетамини и оръжие от България за Близкия изток. Други източници пък твърдят, че той „като търговец на наркотици с активната подкрепа на Държавна сигурност и комунистическото правителство на България е изградил и поддържал за тях контрабандни канали“49.
По онова време амфетамините се произвеждали в държавното фармацевтично предприятие, в известен смисъл от името на държавата, и се продавали в Близкия изток. Амфетаминът от България бил с по-ниско качество и поради това неподходящ за западноевропейския пазар. И до днес е така. Амфетамините за западните пазари се произвеждат днес в Полша. И така, приемникът на Фатик-младши според българските медии бил сърбинът Будимир Куйович, и то не само що се отнасяло до синтетичната дрога, а и като партньор на Невена в търговията и в живота. Двамата делели общо жилище в Пловдив и били регистрирали две общи фирми в България на името на Куйович — „Дата нет“ и „Бенд груп“. Последната Куйович вече бил продал на един египтянин.
