също така и от икономиката, която „в голямата си част е сенчеста“ и в която много малко от останалите страни-членки на ЕС, „се склонни да се намесят“. Между другото, злото се е настанило прекалено високо, преплитането е прекалено голямо, зависимостта от „манипулативната сила на досиетата е огромна45, за да е възможно самолечение. Корупцията и правосъдието в България явно представляват любовна двойка“.
Да вземем за пример случая с магистрала „Тракия“: 443 км от Калотина на западната граница до Бургас на Черно море. През март 2005 г. е сключен концесионен договор за строежа и стопанисването на магистралата. Концесионерът е избран без публичен търг. Три португалски предприятия получават 51 %, а две български — останалите 49 % от концесията. Концесионерите се задължават да направят инвестиции на обща стойност 712 милиона евро, които включват завършването на последната отсечка, дълга 165 км. До септември 2005 г. на обществеността е отказана каквато и да било информация за договора.
И до днес няма достъп до любопитните последни анекси към въпросния договор. По онова време опозицията обвини правителството, че по престъпен начин накърнява интересите на страната. БСП нарече договора пример за корупционна практика и пледира за прекратяването му. Непонятно е, между другото, защо един километър магистрала в България струва между 2,3–3,5 милиона евро, докато в Португалия за подобно трасе цената е 1–1,5 милиона евро? „Транспаренси интернешънъл“ заяви дори, че български фирми подизпълнители начислявали само по 500 000 евро на километър. Не е ясно защо държавата гарантира на концесионера за срок от седем години по 30 милиона евро годишни компенсации, въпреки че те явно са изчислени на базата на нереалистична оценка за интензивността на движението по магистралата, и защо е готова да даде на концесионера чиста печалба от дванадесет процента, макар че при подобни договори този процент обикновено да е от 6 до 8?
Два месеца след изборите на 25.06.2005 г. се оказа, че и новото правителство под ръководството на БСП не доведе до знанието на обществеността условията, предвидени в анексите. През април 2007 г. е подписано ново допълнение към договора, което и до днес не е публикувано. Причините са ясни — далавери!
И на този фон българското правителство отчита успехи. На 7 октомври 2007 г. главният секретар на МВР Валентин Петров заяви, че структурите на организираната престъпност сега се броят на пръстите на едната ръка. А вътрешният министър Петков обобщи в отчетния доклад на своето ведомство за първите две години от мандата си, че престъпността в България е намаляла и има шанс да бъде под средното равнище за ЕС. Позова се на една статистика, която по думите му отговаряла на статистиката на Федералната криминална служба на Германия. Изказването му предизвика възмущение в София. От една страна, според вътрешни кръгове от германското посолството в България, статистиките били политически оцветени, а от друга — те в никакъв случай не отговаряли на строгите германски критерии. Все едно да сравнява ябълки с круши, иронизират министър Петков в посолството.
Що се отнася до убийствата, официалното твърдение е, че по разкриваемост България е едва ли не на първо място. 90 % от случаите в периода октомври 2006 — март 2007 г. били разкрити. В излизащия в София „Виртшафтсблат“ можем да прочетем: „Към останалите десет процента вероятно спадат застреляният кмет на разположения близо до София град Елин Пелин Янко Янков, председателят на общинския съвет на черноморския град Несебър Димитър Янков, както и Александър Тасев, президент на футболния клуб «Локомотив» (Пловдив) и едър бизнесмен. Най-вероятната версия за убийството на Тасев е накърнени интереси в търговията с природен газ. Следствието работеше и по други версии. Както е известно, Тасев стана президент на «Локомотив» (Пловдив) след убийството на неговия предшественик Георги Илиев — всеизвестния шеф на престъпната структура ВИС. Имаше информации и че е управлявал хотелите на тази групировка в София, Слънчев бряг и Несебър. Освен това Тасев се смяташе за един от големите експерти при купуването на ромски гласове на избори. Говореше се, че той е и най-големият търговец на череши в България. Неофициално имаше донесения, че с тях е «изнасял» и хероин, във всеки случай, че е бил в прекрасни отношения с търговци на наркотици. Ако не го бяха убили, и до днес още щеше да се занимава с разнообразните си сделки, несмущаван от полицейските власти.
Пет дни преди убийството на Тасев, на 9 май 2007 г, е убит Димитър Янков, председател на общинския съвет в Несебър. Застрелян е в Бургас със седем изстрела в главата, докато вечерта паркирал джипа си. Янков е един от най-мащабните собственици на хотели и казина по Черноморието. Притежава седем големи хотела в Слънчев бряг и стотици декари от крайбрежната ивица. Смята се, че е бил близък с предполагаемия наркобос от Черноморието Митьо Очите, който междувременно влиза в затвора заедно с 12 свои съучастници. Янков е разследван за две поръчкови убийства, но без особен успех.
В статистиката вероятно не влиза и Манол Велев, бизнесмен, съветник на президента и съпруг на председателката на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева, защото в началото на юни 2007 г. стана жертва на атентат и все още е в кома“46.
Да се прави политика със статистика не е обичайно само за България. Но факт е следното: Националната служба за борба с организираната престъпност обяви, че през 2005 г. е имало 542 161 жертви на престъпления, докато полицията е регистрирала едва 101 80647. Причините за това противоречие са ясни. Жертвите на престъпления наистина съобщават за случилото се на полицията, но полицията отказва да приеме сигналите, респективно да ги обработи. В резултат на което гражданите все по-често решават да не уведомяват полицията, защото смятат, че тя няма да им помогне.
Един министър на вътрешните работи и неговите „контакти“
Плевен е промишлен град, разположен на 174 км североизточно от София, има около 125 000 жители. Известен е с битката през юли и август на 1877 г. по време на войната за освобождаване на България от османска власт. След петмесечна обсада турските окупатори се предават на руските войски. Този съдбоносен момент е част от героичната история на българите.
За една друга история и окупация от съвсем различен вид, от новото време, разказва учителят Християн Петев. Той е преподавател в Професионалната гимназия по транспорт в Плевен и има много открития, респективно патентовани разработки в областта на оръжейната техника, които обаче са му откраднати от именити учени от БАН. Учителят повдига обвинение срещу директора на своето училище, който категорично отказва да го освободи от учебни занятия в деня, когато ще се гледа делото. Петев обвинява директора в дългогодишен тормоз, дискриминация и опит да го остави на улицата и да му отнеме възможността да
