Новите български демони

заподозряна в участие в схемата на измамата, е „Еврофриго“, свързана с „Ладимекс холдинг“ (отново собственост на Стойков). Този холдинг притежава най-големия хладилен митнически склад на Балканите. По данни на вестник „Дневник“ две фирми на Стойков са подкрепили предизборната кампания на президента Първанов с общо 25 000 евро. Но как се е стигнало до измамната маневра? Източник, запознат със следствените действия, отговаря на този въпрос: „Заподозреният беше Людмил Стойков, собственик на фирма «Стомана-Перник». Ставаше дума за неправомерно присвояване на 7 милиона евро от фондовете на ЕС (САПАРД). Той никога нямаше да успее да сложи парите в собствения джоб, ако съществуваше контрол и ако Министерството на земеделието и аграрният фонд на драго сърце не му бяха дали всички подписи. Ставаше дума за машини, които бяха закарани в Германия, направена им беше само козметична поправка, а след това, според документите, през Ирландия и Швейцария, бяха върнати отново в България и вместо 20 000 евро изведнъж цената им стана един милион. Съучастник на Стойков беше Марио Николов, който месец по-късно трябваше да стане заместник-министър на земеделието. Двамата бяха задържани, останаха само една седмица в следствения арест, пуснаха ги, а делото изчезна в някое чекмедже“.

Това твърдение може да се провери. Подставени лица от България купуват от съответните служители в германски и швейцарски фирми използвани машини за преработка и опаковане на хранителни продукти на съзнателно завишени цени. Във фиктивните и объркващи сделки са включени и несъществуващи фирми. Машините пристигат в България от Германия, след което (без или само след незначителна поправка) отново ги продават на повторно завишени цени на фирми, собственост на българските участници в измамата. В началото на март 2007 г. обаче Стойков е пуснат на свобода, тъй като съдът не намира никакви доказателства за вина. Тази констатация се отнася и до всичките му съучастници в България.

На 17 юли 2007 г. директорът на Главна дирекция за борба с организираната престъпност Ваньо Танов подава оставка. Той също обвини Министерството на вътрешните работи, че поддържа връзки със сивата икономика. „Моите разногласия с главния прокурор са в резултат на това, че той беше решил да проверява нещо, случило се преди 15 години. Аз, обратното, смятах, че трябва да разследваме днешните действия. Смятам, че много трудно бихме могли да докажем нещо, случило се преди 15 години. Би трябвало да насочим вниманието си към днешната модерна икономическа престъпност. Иначе не бихме могли да очакваме положителни резултати в борбата срещу тази мрежа. Всичко ми е ясно. Естествено, много по- удобно е да разследваш едно отдавна отминало време, когато собствената ти партия не е била на власт, отколкото настоящето, когато същата тази партия носи отговорността“.

През лятото на 2007 г. ЕС публикува доклад за напредъка на България. Той е в рязко противоречие със заключенията на западни дипломати в София, както и със становищата на неправителствени организации, и е доказателство за тайното съучастничество на някои високопоставени политици от ЕС с все още съществуващата мафия в България. Поради това бившият посланик на Германия в София и Скопие д-р Клаус Шрамайер с право заяви: „Реакциите на «изгладения»“ — както се говори, от „приятелите на България“ в Брюксел (комисаря по правосъдието Фратини, Кунева и др.) — доклад бяха предимно негативни, в противовес на реакциите на българските политици: те бяха щастливи от липсата на защитна клауза и от хвалебствията за тяхното „усърдие по отношение на реформите“38.

Естествено, безпристрастният наблюдател няма как да не се запита къде всъщност е забелязан истинският напредък. Както писа „Таймс“, с такъв „мек“ доклад комисията не прави услуга нито на България, нито на ЕС. А „Индипендънт“ е на позиция, че докладът показва безпомощността на ЕС. Германският министър Гернот Ерлер е принуден да предупреди, че защитната клауза може да се приложи в бъдеще39. Като цяло напредъкът в борбата с тежката и организирана престъпност все още бил незадоволителен, изтъкна той в своето резюме.

От няколко години главен прокурор на България е Борис Велчев. В Европа го уважават, приемат действията му за чиста монета и гледат на него като на носител на надежда за нов морал в съдебната система. В края на септември берлинският „Тагесшпигел“ пише за него: „Отличава се с хладен, реалистичен поглед върху качествата на наказателното преследване в своята страна, който вероятно си е донесъл от университета“. Публикацията стига по-далече и прави равносметката. „В рамките на борбата с корупцията миналата година бяха уволнени четиридесет и един служители на Министерството на вътрешните работи, десет депутати загубиха своя имунитет. По-големи усилия полагат органите на наказателното преследване и срещу прането на пари“40.

В един доклад на Института за международни срещи и сътрудничество към фондация „Ханс Зайдел“ от август 2006 г. се изтъква: „Не е чудно, че както европейски комисари, така и правителствени представители твърдят, че България трябва да благодари за членството си в ЕС единствено на Борис Велчев. Той вече многократно доказа своята решителност и независимост“41. На самия Велчев обаче му се наложи да признае, че почти хиляда души са се отървали от наказателно преследване. Човекът, който трябваше да понесе отговорността за това, бе назначен за посланик в Казахстан, вероятно защото, както твърдят дипломати, знае твърде много.

И все пак коментарите около личността на главния прокурор не са толкова еднозначни. Един източник от Службата за сигурност твърди: „Въпреки че вече от година и половина е на този пост, не може да се похвали с истински успехи. Затова пък заради красноречието и прекрасния му английски Велчев е използван за рекламно лице, което може да се продава в чужбина като нова метла“. На 4 юли 2007 г. пред един германски министър Гергана Грънчарова — българският министър по европейските въпроси, каза: „За издаване на присъди са необходими солидни доказателства. Където те са налице, новото ръководство на Главна прокуратура ще се намесва решително“. „Досега обаче не го прави“, говори се под сурдинка в германското посолство, като на наблюдателя не му става ясно, дали Велчев като част от системата не фабрикува преднамерено успехи, за да запази конюнктурата, или наистина, тласкан от добра воля, се опитва да промени обстоятелствата, но е прекалено безпомощен за това. Тогава би му оставало поне достойно оттегляне. Но нали има нови закони, може да възрази някой. От една страна, много от законите в България са издадени само за да се харесат на органите на ЕС, и поради това така и не влизат в обръщение. В един доклад бившият посланик д-р Клаус Шрамайер заяви: „Някои закони се издават или се модифицират «по поръчка», за да се осигурят материални предимства на някои влиятелни личности. Други пък са така небрежно редактирани, че постоянно трябва да се преправят, а трети толкова често се изменят, че дори и специалисти не могат да се ориентират в тях“.

„Никой ли не забелязва — попита бившият посланик на Германия в София, — че действащите фигури в София печелят време? Когато според чл. 36 от Договора за присъединяване трите години изтекат, без да се използват, за да се извършат съществени промени, София като пълноправен член ще може до 2017 г. да контраатакува и да налага вето на всяка нежелана мярка. Защо Брюксел не продължи мониторинга не само до 2008 г, а до 2010 г? Наистина ли вярва, че за една година нещо в тази държава може да се промени фундаментално?“

Ако е вярно това, което вестник „Сега“ твърди в броя си от 27 юни42, а именно, че българските и румънските еврокомисари, както и комисарят по правосъдието Франко Фратини са се застъпили за смекчаване на първоначално по-острите формулировки, то трябва да попитаме, как така г-жа Кунева и г-н Леонард Орбан (румънският еврокомисар — бел.ред.) като страни — т.е. пристрастни — имат правото да участват участват при вземане на решенията? Същото важи и за така или иначе пристрастния комисар по правосъдието заради близостта му с бившия вътрешен министър Румен Петков. Във всеки случай в някои дипломатически представителства трайно се носи слух, че по време на съвместна ски почивка били щракнати пикантни снимки и малко по- късно фотографът бил намерен мъртъв. Ако предположенията са верни, за българските условия това би било нещо съвсем нормално. Журналистът Светослав Терзиев сполучливо описва във вестник „Сега“ ситуацията в София след мекия доклад: „С облекчение можем да си отдъхнем. Председателството на Германия свърши и започва португалското. За България това означава край на работата и начало на ваканцията“43.

Според анализа на Клаус Шрамайер Брюксел е жертва на илюзия, ако вярва, че само с усилия от вътре ще може да се създаде правова държава. Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейската комисия, каза пред в. „Файнейшъл таймс“ (в броя му от 13 юни 2007 г.), че промяната не може да дойде от Брюксел, а „от самите граждани, от икономиката и от останалите страни-членки на ЕС“44. Нима на Барозу не му е известно, че „държавната власт не се страхува от гражданите“,