математик има бюра за обмяна на валута. Не обича да говори за това. „И аз правех като всички“, казва той. „Използвахме социалистическата система. Стоките се поръчваха, произвеждаха се, заплащаха се или пък не“. Божков успява да построи цяла империя за хазартни игри — доходен бизнес, защото в съседна Турция те са забранени. Става партньор на Илия Павлов, бивш агент на тайните служби, собственик на най-големия навремето холдинг в България. Влиянието на Божков стига много дълбоко в политиката. Заедно с други бизнесмени той основава клуб „Възраждане“, чиято цел е да свърже правителството и икономиката. Някои журналисти го смятат за един вид неофициален икономически съвет. За сигурността на Божков се грижат добре. Проверките на посетителите в офиса му са като тези на летищата. Когато пътува, два автомобила с бодигардове придружават лимузината му. Понякога развежда журналисти из разкошната си къща, по коридорите й с мраморни подове и статуи, показва им кабинета си. По масите има римски и гръцки вази, археологически находки. „Погледнете това“, казва Божков и изважда от шкафа златен съд с лъвска глава. „Това е тракийско злато от 4 век преди Христа!“ Колекцията му от произведения на изкуството е толкова голяма, че възнамерява скоро да открие частен музей. „Някои експонати струват един милион евро“, казва той. „Не мога да ги поверя на пазачите в държавните музеи. Те получават по 80 евро заплата!“ Дотук с информацията от страниците на вестниците.
По време на едно от посещенията ми в София прокурор ми разказа следното: „До 1997 г. само представителите на някогашната комунистическа власт имаха достъп до частната икономика. Естествено, през 90-те години човек можеше да забогатее от хазарт, от внос на стоки, например облекло или от продажбата на видеокасети. Но това ставаше само с протекцията на Държавна сигурност или на Министерството на вътрешните работи“.
На въпроса ми към Бети Ганева, която беше написала остра критична статия за Божков, дали е имало реакция след публикуването на статията, тя ми отговори: „Наистина, Васил Божков участва в контрола над българската държава, но не и в контрола над «Виртшафтсблат». Мисля, че е твърде интелигентен, за да опита физически да атакува някого, който публично го е критикувал. Като издател плащам висока цена за свободата на печата, от която се ползвам в този вестник“37.
И още един щрих към портрета на Васил Божков: на него му е забранено да влиза в САЩ заради неизясненото му, в очите на американските власти, имотно състояние. Запитах посланика на САЩ за скритите причини за тази забрана. „Не бих искал да коментирам ситуацията около конкретната личност. Но има много силни връзки между хората от сивата икономика и всички знаят кого имам предвид. Най-големият проблем на България в тази област се крие в политиката. Само на малък кръг от хора беше отказана виза“.
На неуважението към успеха на бизнеса му, изразено от посланика на САЩ в София, Божков реагира грубо: „Той по-добре да се обърне към партиите, а не да се занимава с корупцията“. И допълва, че много пъти е ходил в САЩ и вече нямал желание да лети дотам. Както изглежда, вече няма желание да се занимава и с хазарт. Макар и тук отново ясно да проличава, че зад фасадата на обикновен гражданин се крие нещо съвсем друго. В едно от своите редки публични изказвания, в ефира на Би Ти Ви той заяви, че последните данъчни облекчения за хазарта не са направени заради него. Това изявление се появи веднага след неочакваното изказване на президента Първанов, че няма да подпише този нов закон. Божков каза също, че почти напълно е изоставил хазарта. Главното му поле на действие сега щели да бъдат инфраструктурни проекти, финансирани от европейските фондове. Още преди време бил продал 49 процента от „Еврофутбол“ на гръцката фирма „Интралот“. Така че сега нейният собственик Кокалис бил главният играч на този пазар в България. Божков изказа предположението, че данъчните облекчения щели да бъдат въведени заради чуждестранни инвеститори. Той предупреди също така, както го цитират българските медии, че ако в областта на хазарта има високи данъци, ще се стигне до криминализиране на този бранш и до разпределяне на пазара с прилагане на сила от страна на престъпни групировки: „Всеки път, когато БСП идва на власт, разрушават някой бранш на икономиката. Сега обаче всички искат хазарта“.
Божков отдавна върти бизнеса си, необезпокояван от нищо и никого. Едва ли би му навредил и разказът на един бизнесмен от Плевен, който помага за разбиването на голяма организация за фалшифициране на банкноти. При подготовката на операцията той първо влиза във връзка с посолството на САЩ, после се среща с Тони Мицев от Националната служба за борба с организираната престъпност. „От първия момент Тони Мицев се опитваше да убеди американците, че говоря глупости, че такова нещо не може да има, че в България няма как да съществува печатница за фалшиви банкноти“, твърди въпросният бизнесмен пред Федералната криминална служба на Германия. По-късно се оказва, че подобни печатници наистина съществуват. Въз основа на неговата информация на 16 октомври 2000 г. по време на полицейска акция е ликвидирана печатница за фалшиви пари в софийския квартал Надежда. Намерени са щатски долари и английски лири. Акцията, първоначално предвидена за четири дни по-късно, по убеждението на смелия информатор съзнателно била изтеглена напред във времето, за да бъдат защитени някои лица. След тази акция въпросният бизнесмен е разкрит и през декември 2000 г. той напуска България заедно със семейството си. Иска убежище в Германия и го получава. При изслушването в Германската федералната служба за признаване на бежанци, той казва нещо невероятно, когато го питат кои са задкулисните играчи в „бизнеса“ с фалшифицирането на пари: „Всъщност в България аз съм никой. Обаче попаднах на следите на двама от най-важните хора, които си имаха работа с печатането на фалшиви пари. Единият от тях е политик, другият — най-големият бизнесмен в България“. А на въпроса: „Можете ли да назовете имената на тези двама души?“, той отговаря: „Политикът се казва Евгени Бакърджиев. Той е министър и заместник министър-председател в правителството на Костов, също и председател на СДС“. И продължава: „Това са пребоядисани комунисти. Другият се казва Васил Божков. Той е собственик на най-голямата фирма в София — «Нове Холдинг». Притежава осемдесет процента от всички обменни бюра в България, а освен това и футболния клуб ЦСКА в София“.
Това е изявлението на българския бизнесмен пред Германската федерална служба за признаване на бежанци, направено на 5 септември 2001 г. Просителят явно е бил особено убедителен, защото иначе никога не би получил политическо убежище в Германия предвид изключително строгите условия за това. И днес той все още се страхува за живота си. А дали някога ще може да докаже обвиненията си, един Господ знае. Все пак за случая беше информиран и германският министър на вътрешните работи Ото Шили. На 5 август 2004 г. адвокатът на информатора пише следното в писмо до тогавашния вътрешен министър: „Моят клиент е предоставил информация и за това, че в българската «мафия за фалшиви пари» активно участват и политици, между които Евгени Бакърджиев. Клиентът ми е съобщил за участието в схемите и на бизнесмена Васил Божков“. На мен поне не ми е известно да е имало някаква реакция от страна на германското вътрешно министерство по този повод.
През януари 2007 г. е уволнен директорът на Националната служба за сигурност Иван Чобанов. Официалното изявление на Министерството на вътрешните работи гласи: „Завишаване на критериите за сигурност заради членството ни в ЕС“. И директорът на жандармерията е освободен от длъжност, защото срещу него има сигнали за служебни нарушения, неправомерно уволнение на кадри и нерегламентирано използване на материални средства. Служители и техника са изтеглени от наблюдението на панаира в Пловдив. Често на позорния стълб се изправят полицейски служители, които за уж извършени дребни пътно-транспортни нарушения си искат суми от 10 до 50 лв. Това, разбира се, е похвално, защото демонстрира колко смело държавата възнамерява да тръгне срещу корупцията и организираната престъпност.
Но как всъщност в България работи не само полицията, а и правосъдието, или, по точно казано, как едностранчиво и избирателно действа, показва случаят на Людмил Стойков. Бизнесменът от Перник е арестуван през февруари 2007 г. след разбиването на мрежа за измами. Става дума за измама с финансови помощи от ЕС. Той е арестуван заедно със съдружника си Марио Николов. Според данни от официалния търговски регистър Стойков притежава дялове от четиридесет различни фирми. Собственик е на ваканционния комплекс „Дюни“ на Южното Черноморие, както и на металургичния завод „Стомана“. Според следствието той с измама е източил общо 7,5 милиона евро от САПАРД преди всичко чрез месопреработвателните фирми „Родопа мийт“ и „Родопа голд“ със седалище в Шумен. Друга фирма, която е
