беше издадена заповед на министър Овчаров за създаването на работна група, която да разреши проблемите на «Хентш» АД. Въпреки убеждението ми, че г-жа Янева има политическата воля да преодолее корупционната схема, заложена при основаването на фирмата, и да предотврати ликвидацията на дружеството, имам оправдани съмнения, че администрацията на министерството, която е свикнала да работи само за собствените си интереси, няма да вземе присърце моя проблем. През тези четири месеца групата се събра два пъти, за да изслуша юриста на «Хентш» АД. До днес проблемите и спорните положения в дружеството не са разрешени от никакво съдебно производство. Там, където можеха да се създадат работни места, цари бездействие. Малкото служители се страхуват за работата си. Дори не можем да отдадем под наем най-голямата сграда, за да спечелим пари, тъй като е отровена с азбест. Ние се борим с ликвидацията, а министерството все още не признава грешките, които са допуснали неговите служители при основаването на дружеството.
Междувременно беше даден ход на моята искова молба — която се състои от шест граждански иска, обективно свързани помежду си — срещу служителката Митричка Стоянова. По времето, когато се основаваше «Хентш», Стоянова заемаше поста ръководител на управление преструктуриране. По силата на възложените й контролни функции тя работеше върху основаването на смесено дружество между мен и Министерството на икономиката и енергетиката. Г-жа Стоянова и министерството бяха осъдени солидарно да ми заплатят обезщетение за нанесените ми вреди. От една страна, поради недостиг на средства да повдигна обвиненията в пълната им сила, аз ги подавах като частични жалби, а от друга — исках с решението на съда да подтикна министерството да сключи извънсъдебно споразумение и по този начин да се спестят излишните съдебни разноски и адвокатски хонорари. В хода на процеса бяха взети под внимание като доказателствен материал заключения на вещи лица и многобройни писмени свидетелства, които установяваха основателността на моите искове по категоричен и безспорен начин. В резултат на това съдът се убеди, че исковете ми за възстановяване на материалните щети (според определените цени на акциите) са основателни. Тези материални щети са резултат от действията и пропуските на ответника (Министерството на икономиката и енергетиката) и на ответничката Стоянова (като служителка на въпросното министерство), защото последната чрез приемането на доклада за оценката на дружеството е допуснала аз да претърпя назованите в иска загуби. Съдът взе решение, с което признаваше претенциите ми на обща сума от 100 000 лв. и осъди служителката Митричка Стоянова и Министерството на икономиката и енергетиката солидарно да ми ги изплатят (пълният размер на исковата сума е 2 027 980 лв.), както и да възстановят заплатените от мен съдебни и други разходи, свързани с процеса. С тази присъда беше доказана измамата на служителите от Министерството на икономиката.
Жертвите в тази злополучна история, част от всекидневния живот в България през последните години, са:
• 85 работнически семейства, които лишиха своите деца и родители от заплатите си от по 200 евро.
• Мъжът ми, който финансираше ангажимента ми в България и продължава да го финансира, за да продължаваме да даваме работа най-малко на 15 работнически семейства.
• Частните инвеститори, чиято дейност също беше блокирана и те не успяха да разкрият работни места в «Хентш» АД.
• Аз, която бях унищожена финансово, така че от реституцията за мен нямаше никакъв икономически ефект.
Този съдебен процес потвърди престъпните машинации на служителите от икономическото министерство. Особено обезпокоителен за мен сега е фактът, че въпросното министерство очевидно възнамерява да обжалва присъдата, за да продължи да прикрива престъпленията на своите служители в миналото. Това намерение означава освен всичко и пилеене на държавни пари, блокиране на частни инвеститори при разкриването на нови работни места и финансово унищожаване на всички мои ангажименти в България. Една процедура по обжалване със сигурност ще се проточи с години, а в конкретния случай нарушава и препоръките на Европейската комисия в доклада за напредъка на България от май 2006 г, с който българското правителство беше помолено да предприеме убедителни действия срещу всички корупционни схеми, по-трайно да стимулира частния сектор и по-често, чрез извънсъдебни споразумения, да предотвратява проточващи се дълго процеси.
Всичко това звучи невероятно, но, за съжаление, напълно отговаря на истината. Администрацията, която е свикнала да преследва собствените си материални интереси, работи срещу българския народ и българската държава. Неспазването на законите и тази безпримерна корупция водят България до нейната срамна беднотия. В състояние ли са служителите от Министерството на икономиката да си представят как се живее с минимална заплата от 80 евро или без никаква заплата? Дори и по времето на Щази в ГДР не съм била подлагана на такава несправедливост и произвол от страна на държавни служители. Ще доведа борбата си докрай, защото така ще помогна не само на себе си, но и на България да задължи държавната администрация да действа законосъобразно и отговорно“.
Всякакъв коментар в случая би бил излишен…
Европа и българският феномен на изтласкването
1 януари 2007 г. — денят на официалното приемане на България в Европейския съюз. В рамките на тържествата по този повод в новогодишната нощ в София, на площад „Александър Батенберг“ има празничен концерт, организиран от продуцента на популярното риалити шоу „Биг брадър“. В същото време в залите на Европейския парламент българското правителство представя наситена с много символика изложба под мотото „Великолепието на България“ — антични произведения на изкуството. Единствените по рода си експонати всъщност са от частната колекция на българския бизнесмен Васил Божков. Спори се дали, както твърдят някои журналисти, той е поддържал контакти с Константин Димитров — Самоковеца, застрелян малко преди Коледа 2003 г. пред един бижутериен магазин в Амстердам.
За произхода на ценните произведения на изкуството Васил Божков казва, че ги е наследил — от поколения били собственост на семейството му. Според извадка от търговския регистър от август 2007 г, той притежава 51 процента от акциите на букмейкърската къща „Еврофутбол“, както и конгломерат от фирми, наречен „Нове Холдинг“. В началото на 90-те години, когато е основана, това е невзрачна малка фирма. Днес е една от най-успешните структури в България, обхващаща над 350 фирми с най-различни сфери на дейност.
„Васил Божков започна своя бизнес с търговия с валута, хазартни игри и спортни залагания“, пише Бети Ганева. И добавя: „От няколко години практически всички поръчки за строежа и поддръжката на пътища се възлагат на Божков, респективно на контролирани от него фирми“36.
Пътят на Васил Божков до милионите и несметното богатство е дълъг. След промяната дипломираният
