дядо ми“.
В писмото си до политика от ГСДП тази дама, която се люшка между надеждата и тоталното отчаяние по отношение на държавата, в която живее, казва още: „По-специално бих искала да Ви информирам за ролята на държавата и нейните чиновници, за начина на функциониране на администрацията и на съда, като дам пример с «Хентш» АД.
Въз основа на Закона за реституцията от 1992 г. получих обратно национализираното предприятие на моите баба и дядо. През 1999 г. държавата и аз създадохме акционерно дружество. Предложението беше мое, за да влязат в него инвестициите на държавата (една незавършена промишлена сграда) и собствеността на моите баба и дядо (парцелът земя, резервоар за вода и стойността на старата фабрика от 1944 г.) по еднакъв начин в оценката на дяловете от новото акционерно дружество. Мислех си, че 200 декара земя, разположени в планината Витоша на 15 км от центъра на София, със собствен водоизточник, малка рекичка и малка електроцентрала ще бъдат добра предпоставка да се намери инвеститор.
Но се случи следното:
• Моят дял в акционерното дружество беше публично оценен и определен от съда.
• Обратното, стойността на държавния дял за мен, като акционер, остана «фирмена тайна» в продължение на 5 години. Нямах достъп до информацията.
• Оценката беше изопачена, защото не бяха приспаднати установените посредством екологична експертиза щети, нанесени на околната среда, докато обектът е бил държавна собственост. В противен случай държавата би загубила по-голямата част от дяловете си.
• Въз основа на несъобразяване с екологичната експертиза веднага след основаването на акционерното дружество дейността му беше забранена до отстраняване на щетите, нанесени на околната среда. (Как може да стане това без текущо производство, носещо печалба? Министерството и до днес не иска да отговори на този въпрос.)
• В оценката имаше и много други грешки, които открих впоследствие: например трябваше да погасим 500 000 германски марки стари дългове на държавното предприятие, необходимо бе да изплатим на 100 души работници изостаналите заплати за половин година назад, към това се прибавяха и разходите за възстановяване на старите екологични щети, които бяха оценени от Министерството на околната среда на 1 913 000 германски марки.
Забраната на дейността, естествено, парализира новосформираното дружеството. То беше замразено. И до днес 85 души са без работа и трябва да живеят от помощите за безработни, ако изобщо получават такива.
В основата на спора между мен и Министерството на икономиката и енергетиката като акционер в «Хентш» АД стои, от една страна, неточна, необоснована, неправилна и противозаконна оценка на стойността на държавното предприятие, която служеше за основа при определяне на цената на закупените от мен акции в новото дружество, а от друга — произтичащото от това погрешно разпределяне на процентното участие на акционерите в новооснованото смесено дружество между мен и държавата. През тези шест години аз, като изпълнителен директор, написах много писма до Министерството на икономиката в качеството му на втори акционер с молба заедно да разрешим проблемите на «Хентш» АД. За шест години не получих нито един отговор. В българския административен съд подадох тъжба срещу заповед № РД 16– 498 от 13.10.1999 г. на министър Божков за основаване на «Хентш» АД. Върховният административен съд се произнесе с решение № 796 от 30.01.2001 г, в което се казва, че гореспоменатата заповед на министъра на промишлеността Божков е индивидуален административен акт. Поради това тъжбата е неоснователна. Обжалвах това решение в Апелативния съд в София.
С решение № 74 от 14.02.2005 г. Върховният касационен съд се произнесе, че заповедта на министъра е индивидуален административен акт и поради това искът ми е неоснователен. По този начин бях лишена от правото на справедливост. Ето защо се обърнах към Европейския съд по правата на човека. Едва на 1.04.2004 г., след като съгласно § 35, чл. 2 от Закона за достъп до класифицирана информация получих достъп до документацията за сформирането на смесеното дружество, установих грешки, пропуски и погрешни становища. Затова предприех следното: въз основа на тези данни подадох жалба съгласно чл. 45 и 49 от Закона за задълженията и договорите срещу министерството и отговорните служители. В продължение на девет месеца съдия от Софийски градски съд, I отделение, IX състав, търсеше различни основания да не даде ход на делото (№ 1971/2004). Извика ме на разговор, за да ми обясни, че адвокатите ми не са достатъчно добри, тя имала по-добри. Искът беше за сума от 2 милиона лева. Според българските закони адвокатският хонорар е 4 процента от тази сума. Не бях съгласна да сменя адвоката си. След което съдията няколко пъти връща исковата молба за корекции и девет месеца я остави без движение. Поради липса на пари се наложи да прекратя делото и заплатените от мен съдебни и адвокатски разноски пропаднаха. Подадох същата искова молба отново в Софийски градски съд. За щастие попаднах на друг състав, а именно СГС, I отделение, VII състав. Веднага беше даден ход на гражданското дело 2561/2004. С писмо (вх. № 2818 от 16.07.2004 г.) уведомих прокуратурата за това. Първата и втората инстанция на Градска прокуратура, както и Апелативната прокуратура не откриха нищо нередно. Свидетелските показания на служителката от Министерството на икономиката, която се беше занимавала с основаването на акционерното дружество, бяха приети с пълно доверие. Прокуратурата дори не искаше да забележи, че «Хентш» АД (без право на производство) е основано с дългове, надвишаващи капитала му. Прокуратурата не успя да разбере, че дружеството се основава с цел скоро да стигне до ликвидация. Но с решение на прокурор Кювлиев от Върховната касационна прокуратура се постанови: «При изготвянето на оценката за приватизация на „НОВОХИМ“ АД служители на Министерството на икономиката не са взели под внимание в оценката на пасивите всички реални разходи за рекултивиране на терена, на който са били съхранявани производствените отпадъци. По този начин е дадена нереална оценка на приватизираното предприятие». Една година след като новият главен прокурор създаде към Върховната касационна прокуратура «Отдел за противодействие срещу организираната престъпност и корупцията», на 4.04.2006 г. отново се обърнах към съда. Сега се надявам, че този нов отдел ще види корупционната схема, въз основа на която е основано «Хентш» АД и която костваше толкова много жертви. Много дълго държавата гледаше равнодушно и не реагираше, защото в България имаше много малко политическа воля виновните да бъдат привлечени под отговорност. Поради това се обърнах към Европейския съюз (по-специално към Европейската комисия). През декември 2005 г. от кабинета на комисаря по разширяването Оли Рен беше изпратено писмо до моя адвокат д-р Алберт Хюхткер, в което се казваше, че проблемите на «Хентш» АД са отражение на слабостите в съдебната и административната система в България и че Комисията ще се бори срещу тази слабост. На 27.01.2006 г. в писмо до д-р Хюхткер госпожа Бриджит Чарнота пишеше: «Въпросите, които засягате в описания от Вас случай, бяха обсъдени с българската администрация наред с други подобни случаи. Бих искала да Ви уверя, че ще вземем под внимание поставения от Вас проблем при съставянето на следващия доклад за България. В рамките на един мониторинг експертните комисии ще си поставят за цел в процеса на преговорите да проследят изпълнението на задълженията на България и въпросите, свързани с независимостта, прозрачността и задълженията на българското правосъдие». Адвокатът ми се обърна и към Елмар Брок, председател на Комисията по външните работи на Европейския парламент, който запита нашето Министерство на икономиката: «… как в бъдеще ще се гарантира действащ механизъм по отношение на жалбите, респективно оплакванията, от лошото ръководство на това министерство. В случая „Хентш“ би било възможно да се отстранят слабостите в първоначалното решение на министерството и да се осигури икономическото съживяване на фирмата, както и запазването на съответните работни места. Копие от това писмо ще бъде изпратено на Европейската комисия».
До момента Брок не е получил отговор — това са 15 месеца. Обърнах се с молба за помощ дори и към заместник-председателя на Бундестага д-р Волфганг Тирзе, тъй като за мен той представлява една морална институция. От своя страна той е изпратил писмо до г-н Пирински (председателя на българския парламент). Това е станало преди четири месеца. И до днес на писмото му няма отговор…
След като уведомих българското Министерство на икономиката и енергетиката, че съм информирала Европейската комисия за случая, стана чудо. Заместник-министър Ана Янева, която отговаря и за държавното участие в акционерното дружество, ме покани на разговор на 6.02.2006 г. За пръв път от основаването на дружеството през 1999 г. някой от министерството разговаряше с мен. След срещата ни
