за вътрешното министерство от страна на подземния свят, че то няма друг избор, освен да продължи да поддържа обвинението срещу братята Маргини. Всеки друг сценарий би обезсмислил усилията на полицията, на следствените служби и на прокуратурата. Поради това бе разпространено безсмисленото твърдение, че всеки би могъл да планира убийство от затворническата килия. Тогава докладчикът на ЕС по въпросите на полицията Клаус Янсен зададе въпроса: „Как е възможно ръководителят на Националната следствена служба да говори за предумишлено убийство, планирано от затворническа килия, когато в следствения арест не са възможни комуникации без предварително разрешение от следователя или от прокурора! Участващите в борбата с организираната престъпност отговорни институции дискредитират сами себе си и държавата, като признават могъществото на мафията, дори и зад решетките на затворническите килии“.
Ситуацията наистина е странна. Дори и полицията да е пропуснала да сложи Иван Тодоров под наблюдение, половин час преди убийството му по същата улица е минал ескортът на турския президент, който по това време е на официално посещение в България. Което означава, че в района е имало полицейски патрули. За бялото ауди на убийците няма друг път за бягство освен двете най-оживени централни улици на столицата. Освен това десетки очевидци са станали свидетели на престъплението. Но ако вярваме, че полицията може да бъде мобилизирана за пет минути и убийците да бъдат заловени, значи сме гледали прекалено много полицейски филми. Действителността в България няма нищо общо с подобен сценарий.
Няколко години преди убийството на Иван Тодоров — Доктора, се появиха снимки, които го показваха на яхтата му в Монако заедно с бившия министър на финансите Милен Велчев, с министъра на транспорта и комуникациите Пламен Петров, депутата Мирослав Севлиевски и един външнотърговски съветник на групировката ТИМ от Варна, както се казва, „стар търговски кадър“ още от времето преди промяната. „Велчев и Севлиевски признаха, че са били в гореспоменатата компания на яхтата, отрекоха обаче да са поддържали особени контакти с Тодоров. Двамата заявиха, че срещу тях е скроена компроматна кампания, инициирана от хора, замесени в контрабандните канали, които са прекъснати от митническите власти“34. Отговорен за това, че снимките изобщо станаха публично достояние, беше Бойко Борисов, към когото тогава се насочиха всички нападки на политиците, които заведоха дело за накърняване на правото на личен живот на човека. Снимката заедно с топмафиота обаче не навреди в никакъв случай на развличащите се на яхтата политици. В България е така! А една западна правителствена институция направи следната равносметка: „Надеждата за бързо подобряване на условията чрез появата на нови и нови месии всеки път се разбива, и то доста бързо. Би трябвало да гледаме по- скептично на хора, които се появяват с подобни гръмки обещания, макар и в разговори те да демонстрират голяма доза увереност“.
Безумните коментари на високопоставени сътрудници на Министерството на вътрешните работи във всеки случай (в това едва ли има съмнение) целят да завоалират набиващите се на очи факти за липсата на професионализъм в работата, на качествен мениджмънт и не на последно място — на технически средства. И това на прага на влизането на България в Европейския съюз! За съжаление става все по-очевидно, че българските служби за сигурност не са в състояние да си вършат работата. А високопоставени служители се опитват да компенсират този факт с непрекъснати обяснения и изявления.
„Не искам да си мисля — предупреди Клаус Янсен от Федералната криминална служба на Германия, — какво ще се случи, ако в съдебната зала нито следствието, нито прокуратурата бъдат в състояние да представят разумен мотив за предумишленото убийство на генерал Любен Гоцев например“. С това искаше да каже, че защитените свидетели, които, от своя страна, са обвиняеми по други дела, естествено, на драго сърце биха дали показания срещу братята Маргини, като си издействат в отплата помилване, разбира се.
А що се отнася до реалните достойнства на службите за сигурност и на политиците, дърпащи конците, които носят отговорността за това, Ваньо Танов може да разкаже доста: „Седем-осем месеца след като станах директор на Службата (Главна дирекция за борба с организираната престъпност — ГДБОП), правителството смени всички хора, работили при предишния кабинет в сивия сектор на икономиката, в управлението на митниците и т.н. На тяхно място бяха назначени «наши хора». Когато правителството позиционира своите си, за нас това означаваше «Стоп машина!». В следствието вече нищо не вървеше. Тоест успях да поработя истински само седем-осем месеца“. И после ми разказа за шефа на едно митническо управление, който бил уволнен, защото за всеки контейнер, който пропускал, прибирал в джоба си тлъстата сума от 1500 евро. Когато дошъл приемникът му, парите пак трябвало да се плащат. Единствената разлика била в това, че сега трябвало да се дават 3000 вместо 1500 евро.
А как може ефективно да се разследват онези, корумпираните на най-високо равнище, които си сътрудничат с мафията? „По времето, когато аз работех в Службата, не беше особено трудно да разследваме организираната престъпност. Много по-трудно беше да заобикаляме съответните министри, изтичането на важна информация за тия хубостници. Трудно беше да заобикалям и моя министър, който трябваше да одобрява всяко едно подслушване на телефон. Така че се налагаше търпеливо да изчаквам, докато замине някъде за чужбина, така че някой друг, от по-ниските етажи, да подпише разрешението за подслушване на телефона“.
Танов си спомни и как са водили следствие срещу един тип от престъпния свят с прякора Брендо. Ставало дума за пране на пари — повече от 21 милиона. А прокуратурата сключила споразумение с него и го пуснала. Той не знаеше какво е станало днес с това следствено дело и добави, че в България е нормално да изминат две-три години, докато се решат условията на задържане. Исках да науча повече и го попитах, дали все още може да се предприеме нещо срещу мафията и корупцията в родината му. „Задържахме шефа на Българския червен кръст Григоров и тогава всички политически партии, без изключение, излязоха на барикадите в негова защита. Работата беше следната: в предизборни периоди Червеният кръст много е помагал на партиите. Всички доставки и дарения за предизборната им борба се декларират като пратки на Червения кръст и така не е необходимо да се плащат данъци или други такси“, обяснява Танов. Уличеният Григоров, който отрече всички обвинения, след два дни бе освободен от предварителния арест. На пресконференция на 23 февруари 2006 г. Ваньо Танов обаче заяви, че шефът на Българския червен кръст чрез фирмата си „Григоров и син“ е единственият вносител на противораковия медикамент „Таксол“. През 2004 г. той е държал в склада на фирмата си дарения за Червения кръст от този медикамент. В същото време няколко месеца в аптеките това лекарство липсвало. По-късно Григоров продал медикамента на най- голямата фирма за търговия с лекарства „Търговска лига“, от която пък Министерството на здравеопазването го закупило на цена, три пъти по-висока от тази на световния пазар35. Уличеният в престъпление отрече всички обвинения и заяви, че ще заведе срещу Танов дело за клевета.
В края на януари 2008 г. Григоров дори настоя за публично извинение, след като главният прокурор няколко дни по-рано беше заявил, че следствието не е открило никакви доказателства по повод на обвиненията в злоупотреба с парите на Червения кръст. „Това, което се случи с мен, беше или заговор, или пълна некомпетентност на следствените органи, въпреки че можехме да документираме всички дарения, които е получил Червеният кръст“, заяви Григоров.
Когато говорим за липсата на прозрачност в политическия и икономически живот в България, можем да дадем стотици примери. Ето един, който научих от висш офицер от полицията: „Разследвахме една фирма от Пловдив. Тя внасяше незаконно бензин от Румъния, който продаваше, без да плаща необходимия акциз върху горивата. Установи се, че за четири месеца тази фирма е нанесла щети на държавата в размер на 41 милиона. Само за четири месеца собственикът й беше сложил 41 милиона в джоба си! За цялата година със сигурност са били 160 милиона. Подобна схема не действа само една, а много години. Това дело чака вече две години и още не е гледано“. По сигнал на въпросния служител на МВР, Бриджит Чарнота — ръководител на отдела за България в комисията по разширяване на ЕС, лично се зае с това дело, но не постигна нищо. Винаги, когато идвала на проверка, документите се донасяли в прокуратурата, а когато си заминавала, делото отново потъвало в забвение. Причината: „Работата е там, че шефът на фирмата е финансирал предизборната борба на президента на републиката. Срещу това му било обещано, че поне две-три години делото няма да влезе в съдебната зала“.
Има и други мнения, що се отнася до приближаващото тогава приемане на България в ЕС. И те идват от финансово-стопанския сектор. Изследователският отдел на „Дойче Банк“ в своята публикация „Принос към
