корупционните практики и организираната престъпност. След назначението му във вътрешното министерство той прехвърля своите дялове от охранителна фирма „ИПОН“ на други лица. С показни масови арести на престъпници бързо успява да накара медиите да заговорят за него. „Батманът на царя“, както го наричат тогава заради предпочитанията му към дълги черни кожени палта, иска по този начин да докаже „своята ударна сила и неспособността на правосъдието, което пуска на свобода всички злодеи“23.
И все пак винаги е имало отделни критични гласове, що се отнася до действията на Бойко Борисов. Политически независимото списание „Икономическа седмица“ пише за него: „Борисов е «бялата врана» на българската политическа сцена. Не го обичат особено много нито управляващите, нито опозицията. Публична тайна са разногласията между него и вътрешния министър“24.
През юни 2003 г. е застрелян Тодор Толев. В българския печат Толев е представен като човек, замесен както в законни, така и в незаконни търговски сделки. Обвиняван е и във връзки с важни подземни структури и особено с руския бизнесмен Майкъл Чорни. Месец преди смъртта си Толев е бил заплашен с убийство. И отново изплува името на Бойко Борисов и фирма „TBI 97“, която в края на 90-те години Толев и Борисов ръководят съвместно. Самият Борисов твърди, че е регистрирал фирмата заедно с Толев, тъй като последният имал стабилни връзки с мобилния оператор МТел. „По това време фирма «ИПОН», в която бях съдружник, имаше договор за охрана с МТел“, обяснява Борисов. „«ИПОН» беше загубила лиценза си и Толев и аз регистрирахме фирма «TBI 97», за да прехвърлим договора с МТел. Заведох дело срещу правителството, спечелих го и отново получих лиценз за «ИПОН»… Съжалявам, ако някой си мисли, че с това убийство мога да бъда компрометиран“25.
През февруари 2007 г., т.е. малко по-малко от четири години след поръчковото убийство на Толев, бившият министър-председател Иван Костов е разпитан като свидетел по делото, заведено срещу евентуалните извършители на убийството на един от основателите на СИК — Милчо Бонев. Костов заявява, че Бонев е поддържал тесни връзки с Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите, които са му помагали в контрабандата с петрол. Тези контрабандни канали според Костов не биха могли да функционират, ако нямат закрила от страна на високопоставени политици.
През този период посланик на САЩ в София е Джеймс Пардю. В края на тригодишния си престой в България американският дипломат заявява, че през времето, през което Борисов е отговарял за борбата с мафията, нито един представител на организираната престъпност не е прибран зад решетките. В началото на 2004 г. самият Борисов признава, че разкриваемостта при поръчковите убийства в България е едва 12 %. Отговорността за това генерал-майорът стоварва върху правителствени кръгове, които по неговите думи са сключили „частно споразумение“ с мафията, което пречи важни престъпници да бъдат поставени под ключ26.
На 19 януари 2004 г. в София, в асансьора на своя офис е хвърлен във въздуха Стоил Славов заедно с трима от бодигардовете си. В сградата, която българската полиция определя като седалище на престъпната групировка СИК, а в действителност принадлежи на застрахователната компания „Бул Инс“, се намира и офисът на фондация „Ханс Зайдел“ (за нея ще стане дума по-нататък в изложението). Сигурно е, че застрахователна фирма „Бул Инс“ е свързана със СИК — това е, така да се каже, узаконяване на придобитите чрез изнудвания и други незаконни дейности пари. Освен тесните контакти със СИК Славов притежава и мощната петролна фирма „Интерпетролиум“. За борбата с тези организации във вътрешното министерство отговаря Бойко Борисов. По онова време по македонската телевизия цитират изказвания на представители на българската опозиция, които настояват за смени във вътрешното министерство. Според тях присъствието на мафията в правителството затруднява каквато и да било промяна. Един полицейски служител от Македония отбелязва: „Българските престъпници, които ние разследваме, за съжаление, се радват на протекцията на правителството“27.
Още през май 2006 г. комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен твърди, че в миналото е имало много малко разследвания и обвинения срещу престъпни банди в България, като визира и мандата на Бойко Борисов. „От 2000 г. насам е имало над 150 поръчкови убийства, свързани с организираната престъпност, и нулева разкриваемост на деянията“, пишат следователи от Европейския съюз28.
През лятото на 2005 г. Бойко Борисов напуска Министерството на вътрешните работи, за да се кандидатира за кметския пост в София. Печели изборите с голяма преднина. Борбата е за управлението на един град, който страда от криза с отпадъците, от недостатъчна и в окаяно състояние инфраструктура и от корупция на всички нива. Какво е истинското лице на победителя в тази битка, на носителя на надеждата, на мъжа, който, от една страна, публично се изправя срещу мафията и корупцията, но от друга, трудно би могъл да избяга от противоречивото си минало? Публикация в списание „Congressional Quarterly“ много точно отразява нееднозначния образ на настоящия кмет на София. Журналистът Джеф Стейн пише, че Борисов е бил един от най-важните играчи с администрацията на Буш, когато е ставало дума да се изградят американски бази в България. В това, разбира се, няма нищо скандално. После обаче следват извадки от едно „конфиденциално досие“, изготвено по поръчение на швейцарска банка от група бивши служители в тайните служби на САЩ. Там Борисов е описан като „бизнес партньор и някогашен сътрудник на най- известните гангстери в България“. Твърди се, че по време на четиригодишната си служба в Министерството на вътрешните работи, т.е. в периода 2001–2005 г., е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации. „Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“, се казва в доклада, в който подробно се изброяват профилите на подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат.
Освен това се твърди: „Когато Борисов бе шеф на полицейските служби, на съд бяха изправяни само дребни гангстери, докато бившите му партньори просперираха, а техните уж конкуренти бяха избивани систематично“. Частните следователи на банката правят заключението, че твърденията за контакти на Борисов с гангстери „налагат службите за сигурност на САЩ, които отговарят за връзките с България и за обмяната на информация с тази страна, да бъдат изключително предпазливи“.
Реакцията на Бойко Борисов на тежките обвинения срещу него, които са цитирани от много български медии, не закъснява. Той кани журналиста на посещение в София. Същевременно пред най-различни представители на българските медии заявява, че лицата, които вероятно стоят зад тази публицистична атака от САЩ, са бившият министър-председател Иван Костов, председател на Демократи за силна България (ДСБ), и все още действащият тогава министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
Несъмнено Бойко Борисов поддържа завидно добри отношения със САЩ. Това вероятно има връзка с факта, че по времето, когато е бил на отговорен пост във вътрешното министерство, с нищо не е попречил на САЩ да изградят в България един от тайните затвори на ЦРУ, известен с нарушаването на най- елементарните човешки права. Пред представители на българските медии Борисов отрича и това. Журналистът Явор Дачков пише в списание „Vagabond“: „За чуждестранните наблюдатели едно толкова яростно опровержение би могло да се тълкува дори в смисъл, че кметът наистина има какво да крие. Но това би било погрешно впечатление. Във всеки случай тежките обвинения не навредиха на реномето му, точно обратното“. Повечето български медии го подкрепят срещу нападките от страна на САЩ, също както и представители на най-високите етажи на правителствената администрация. Българският президент Първанов окачестви статията като „открито антибългарска, непочиваща на никакви доказателства“, докато вътрешният министър Румен Петков приглася, че тези клевети щели да хвърлят сянка върху България. Не за пръв път общественото мнение, изправено пред потенциален скандал, се съюзява с „нашия човек“, който е нападнат „тенденциозно от външни врагове на България“. Същото се случва и през 2004 г., когато репортери от Би Би Си обвиняват в корупция члена на Международния олимпийски комитет Иван Славков. Тайно видео показва как му предлагат пари, за да подкрепи кандидатурата на Лондон за Олимпийските игри през 2012 г. Въпреки това мнозинството от българските медии подкрепя Иван Славков. Главният прокурор Никола Филчев опитва дори да предприеме правни действия срещу английската телевизия. Въпреки обществената подкрепа обаче, Славков е изключен от МОК.
Политологът проф. Щефан Апелиус обръща внимание върху една постъпка на Бойко Борисов, показателна за изключително опитния по отношение на общуването с медиите политик. През юни 2005 г. той полага цветя на гроба на бившия министър на вътрешните работи Николай Добрев, естествено, в
