собствен живот извън рамките на закона и техен приоритет е поддържането на режима на властта. Така се стига до създаването на една криминапизирана държава, чиито институции едва ли не са тласкани към престъпността от властимащите.
Значителна част от този престъпен сценарий е следствие от факта, че в началото на 90-те години около 17 000 служители на полицията и на службите за сигурност са уволнени по идеологически причини. Мнозина от тях застават начело на новите престъпни мрежи. Същевременно много представители на изпълнителната власт от висшия и средния ешелон заради лична изгода или под натиск също стават криминални субекти, стимулират и подкрепят организираната престъпност и работят съвместно с нея. Слабостта на държавата и особено на службите за сигурност и на юридическата система допуска възникването на частни охранителни фирми, които, от своя страна, също са криминални структури, занимаващи се с рекет и събиращи с престъпни методи дългове за своите поръчители. По-късно подобни тесни контакти с организираната престъпност поддържат и много от банките.
Развитието на престъпността получава нов тласък по време на войната в Югославия. През 1992 г. България подкрепя наложеното от САЩ и НАТО ембарго, вследствие от което контрабандата — от петрол до оръжия — процъфтява. Създава се възможност за образуване на нови криминални мрежи, особено активни в трафика на наркотици. По това време възникват големи криминални организации, които поемат контрола над черния пазар, кражбата на автомобили, проституцията, фалшифицирането на пари и нелегалния хазарт. Не след дълго те се превръщат в „предприятия от легалната сфера“ — например охранителни или застрахователни фирми.
От това време датират и съществуващите до днес тесни връзки между сръбски топгангстери, като тези от Земунския клан, и български криминални мрежи. Насилственото събиране на пари срещу охрана се превръща в бъдеща доходоносна търговска дейност, носеща в България милиони печалба. Средата на деветдесетте години се смята за златната ера на класическата организирана престъпност, наречена също и „периода на застраховките“ заради разцвета на двете групировки ВИС и СИК. Защото докато класическите рекетьори от време на време все пак имат проблеми с властите, по-умните от тях разбират, че има по-добър метод — застраховането. И така, гангстерите вече „застраховат“ своите стари клиенти по метода: „Ти си застрахован при нас и вече няма нужда да плащаш рекет. Ако не искаш, ще имаш проблеми!“.
В публичното пространство изкристализират две формирования, които не след дълго започват да завземат първите страници на вестниците: ВИС–1 (Вярност, Инвестиции, Сигурност) и по-късно като конкуренция криминалната фирма СИК (София Иншурънс Къмпани). След смяната на правителството през 1997 г. мощните структури на мафията се изправят пред предизвикателството да завладяват нови терени на дейност. Тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев настоява да се отнеме правото на дейност на застрахователните дружества, тъй като повечето от тях се занимават с изнудване срещу охрана. А един от най-висшите полицаи в държавата настоява за „безпощадни мерки“ срещу охранителните фирми, тъй като те били плевелът, който ще задуши частната икономика13. Намира се и повод, тъй като всички застрахователни компании трябва да имат лиценз за упражняване на дейността си. И така са отказани лицензите на известни фирми като ВИС–1, СИК, „Планета Иншурънс“ (свързана с ВИС–2), „Зора Иншурънс“, „Корона Иншурънс“, на свързаните с „Мултигруп“ „София Иншурънс“ и „София-Лайф“, също както и на „Аполо&Болкан“ и други, оглавявани от бивши служители на разузнаването. Протестите са големи и правителството сключва споразумение със съмнителните фирми. То ще легализира „сивата им дейност“, при условие че те се откажат от криминалната си деяния. И като допълнителен подарък от държавата: не ги закачат нито данъчните власти, нито полицейските служби, нито прокуратурата. Не след дълго започва да се оформя един нов тип престъпни мрежи, чиито членове предлагат различни услуги: банкови кредити, автомобилен и воден транспорт, митнически и данъчни услуги и охрана. Раздържавяването, от своя страна, предлага особено апетитни възможности да се перат пари и (или) натрупаният по криминален начин капитал да се вложи в приватизирането на държавните предприятия.
„Парите не миришат“, казал някога римският император Веспасиан на своя син Тит, когато преди две хиляди години обложил с данък римските клоаки. Тази реплика илюстрира ясно едно неоспоримо качество на парите. Стойността им не зависи от начина на придобиването им.
В подкрепа на тези думи е много интересен разказът на една бивша мутра (вече покойник, за съжаление), т.е. на един истински стопроцентов гангстер, който междувременно изоставя анаболите, облича елегантен костюм и става „сериозен“ бизнесмен. И, както ми разказа, успява да напише няколко книги за мафията.
Срещнах се с него е в един малък ресторант в София. Георги, настоя да го наричам така, едва ли имаше 35 години. Проведохме дълъг разговор, в течение на който той ми съобщи и фамилното си име — Стоев. Даде ми и две от книгите си, които бил написал за престъпните концерни СИК и ВИС–2.
„По времето на комунизма ние бяхме герои, но след рухването му се изправихме на ръба на пропастта“, разказа ми той. „Единственото, което имахме, беше физическата ни сила. Предлагахме на фирмите нашата «закрила». И след първите милиони повярвахме, че можем да си позволим всичко, решихме, че сме безсмъртни“. Аз се поинтересувах каква роля са играели разузнавателните служби. „За нас сътрудниците на разузнаването бяха идеолози. Те ни ръководеха и ни казваха: «Дървото има нужда от гора»“. А на въпроса, защо никога не са го арестували или пък защо вече не е убит, както много от приятелите му, Стоев ми отговори: „Защото съм дал пари да ме оставят на мира. Размерът на сумата за полицията, прокурорите или съдиите и до днес зависи от това, какво трябва да направят за нас. Въпрос на цена“.
Важно било според убежденията на събеседника ми да се поддържа страхът: „Хората трябва да знаят, че още ни има“. Георги, както между другото и много от неговите бивши съучастници, беше разбрал, че „нашите хора, които сега се занимават с петрол и газ, имат много по-голям успех от онези с друг бизнес, защото в зависимост от настроението и политическата конюнктура може да си имат проблеми с полицията“.
Не можех да не го попитам дали се страхува за живота си. Все пак разполага с вътрешна информация, която в последно време разгласява все по-открито. „Не“, каза той тогава, през пролетта на 2007 г. И имаше вид на доста безгрижен и сигурен човек, сякаш беше недосегаем.
Една година по-късно, в началото на април 2008 г, беше застрелян насред София. Убийците са били толкова сигурни в себе си, че дори не са скрили лицата си. Малко преди смъртта си Георги Стоев беше заявил, че ще направи изявления срещу босове от българската мафия и вече твърдеше, че животът му е в опасност.
За да не се отклоня от посоката и целта на моето разследване, тъй като факти, слухове, подозрения и лични предположения често препречват пътя ми към целта, първо ще се опитам да представя някои общоизвестни положения, да представя, така да се каже, външната обвивка на проблема.
Две години преди приемането на България в ЕС, през 2005 г., т.е. едва 15 години след промяната, бе публикувано проучване със заглавие „Организираната престъпност в източноевропейската икономика“.
Според него ръководните центрове на мафията в България продължават да се занимават със своите тъмни сделки. „Общата стойност на приватизираните досега в България държавни предприятия възлиза на сумата от тридесет милиарда щатски долара, от които обаче само три милиарда са влезли в държавната хазна. Остатъкът е «изчезнал»“, пише политологът проф. Щефан Апелиус14.
През този период имаше и измамени бизнесмени. Атанас Тилев навремето бе един от най-известните предприемачи в България, докато с помощта на корумпирани политици и на престъпни структури имуществото му не бе ограбено, а той — докаран до състояние да се страхува за живота си и за живота на семейството си. „Изглежда, че българите не искат изобщо да станат част от европейското семейство. Ние винаги сме се опитвали сами да си печем сладкиша и сами да си го ядем и в резултат на това си спечелихме репутацията на крадци, лъжци, убийци и шарлатани“15.
На 1 януари 2007 г. България стана пълноправен член на Европейския съюз — сред стопанския елит (и сред зависимите от него политици) отново започна треската за злато, защото през последните години измамите и лъжите се бяха превърнали в основа на политическата култура. Стотици поръчкови убийства, пране на пари, обири от всякакъв вид — всичко остана без каквито и да било наказателни последствия. А
