съществуват, името ТИМ никога не биваше да се споменава. Не беше разрешено дори да се загатва, че ТИМ съществува“. Малко по-късно това мъгляво твърдение се доизясни: „В действителност в моята служба беше съставена една гигантска схема с описание на връзките на всички лица, свързани с ТИМ. В момента тази групировка е най-силната структура, изградена на абсолютно йерархичен принцип. Много от тези хора са бивши войници и офицери. Затова при тях понятията дисциплина и ред имат особено голямо значение. Не мога да си представя, че при това правителство някога ще се стигне до разследване във връзка с ТИМ“.
Защо това беше така, отговаряха ли на истината тези обвинения? За да намеря отговорите, които търсех, трябваше да вникна по-добре в общата политическа и обществена ситуация в България. Трябваше да започна отнякъде. И от този момент нататък вече усещах, че и с мен се случва същото, което и с много хора в България, че това, което се разиграва зад кулисите на властта, все още е загадка, обвита в тайнственост.
В тази книга предприемам рискования опит да разкрия колко дълбоко са проникнали криминалните структури в политическия, стопанския и обществения живот на България, както и от какво се храни този злокачествен тумор. И то след като единствената съпротивителна сила, както изглежда, са няколкото независими медии и критични журналисти. Без подкрепата, опита и познанията им никога не бих могъл да напиша тази книга. Естествено, вече ми бяха известни различните нюанси на онази структура, която популярно описваме като мафия, а експертите определят като организирана престъпност. Познавах влиянието й в други европейски страни, знаех за опитите й да торпилира политическата система в тези държави, за да прати на дъното стария боен кораб, наречен демокрация. Както е известно, Италия е показателен пример за корупция, измами и тесни връзки между мафията и държавния апарат. Но България сякаш обогатява тази картина. Любопитен е начинът, по който балканизацията е в състояние да отрови сладкия мед на демокрацията в Европа.
Корупция и организирана престъпност. Ново съдържание на понятията
Когато става дума за понятията организирана престъпност или мафия, от край време съществуват установени представи, оценки и митове. „«Законът за мълчанието» (omerta) не дава възможност за достоверни емпирични констатации“, казва Волфганг Хецер, съветник на директора на ОЛАФ в Брюксел. Според дългогодишните му наблюдения честото „двойно местоположение“ на членовете на организираната престъпност — и в нелегалност, и като свободни граждани — усложнява много ефективното наказателно преследване. При това организираната престъпност в нейната развита форма не се характеризира само с планиране и извършване на криминални деяния, въпреки че на някои много им харесва да я ограничават само в тези рамки. Споменатите лични задължения, връзки и мрежи от взаимоотношения съществуват и функционират и извън конкретни сфери на престъпността, представляващи интерес за наказателното право. И това важи особено за България, както ще видим от примерите с групировки като ВИС, СИК, ТИМ или други конгломерати от фирми. Тук организираната престъпност се отличава по принцип и със социални мрежи в рамките на дадена област, град, район или страна. По този начин, естествено, се улеснява замаскирането на незаконните действия.
На този фон не е чудно, че не съществува единно мнение за необходимостта от официално определение за организирана престъпност. В декларацията по случай петдесетгодишнината от подписването на Римските договори („Берлинска декларация“ от 2007 година) Европейският съюз обещава да води обща борба срещу тероризма, организираната престъпност и нелегалната имиграция. Изпълнението на това обещание обаче е възможно единствено ако налице са редица предпоставки. Към тях не спада само валидната за цяла Европа ясна концепция за това, що е организирана престъпност. Необходимо е и разграничаване от вече отживели разбирания. Досега с организираната престъпност се свързваха — почти рефлекторно — определени понятия: наркотици, проституция, трафик на хора, насилие, мафия.
В общественото възприятие организираната престъпност попада в митологичния „подземен свят“, който далеч от гражданското общество води свой живот с тайнствени ритуали и традиции, далеч от центровете на социалния, икономическия и политическия живот. Това разбиране осигурява оневиняване на политическия елит. „Мафията“ — това винаги са другите, чуждите, далечните, зловещата заплаха, която идва отвън — заплашва добре подредения собствен свят и с брутална енергия тормози безупречните граждани или ги развращава с корупционни практики.
Бегъл поглед по страниците на който и да е български вестник обаче разкрива съвсем различна картина. Съобщенията за криминални престъпления по всички етажи на икономиката, администрацията и политиката би трябвало да доведат до коренно различна оценка на организираната престъпност. Тя би засегнала не само отделни нейни сфери, но и „обичайните заподозрени“. Традиционното разбиране за организираната престъпност във всеки случай трябва да се промени. Изключително атрактивните възможности предвид размера на средствата, отпускани от ЕС и от обществените каси, и продължителният период на икономическа и системно-политическа промяна направиха методите на престъпната дейност по-изтънчени. Особено опасните представители на мафиотските структури вече прибягват до търговски калкулации и с далновидността на бизнесмени много точно определят къде са най-големите печалби и най-малките рискове. Не на последно място, по тези причини през последните години организираната престъпност направи редица качествени скокове. Така във все по-голяма степен й се удава във всички страни планомерно да използва разликите в жизнения стандарт в рамките на ЕС, структурните промени, типичния за отворения вътрешен пазар занижен контрол, големия брой и комплексността на законодателните актове, както и податливостта към корупция на част от икономическия, политическия и управленския елит.
Все по-ясно става, че (дали в България или в други европейски страни) всички ние живеем в общество, в което висша цел е максимализирането на печалбата. В такива общества организираната престъпност има всички шансове да процъфтява. Не бива да се изключва и съмнението, че досегашните принципи на лоялната конкуренция в икономиката, придържането на администрацията към законите и политиката в името на общото благо са сменени или сега се подменят от „гангстерския принцип“. Също така обаче е ясно, че понятието „организирана престъпност“, може би като никое друго, е изтъкано от митове, оценки и спекулации. И все пак за организираната престъпност вече се говори като за „форма на икономика“2. Тук не става дума за мафията като конкретна историческа и, за съжаление, актуална разновидност на организираната престъпност. Касае се по-скоро за глобализираната система на една неконтролируема сила. Понятието трябва да се разбира като метафора на израза „злоупотреба с власт по различни начини“. Организираната престъпност е белег не само на структурно слаби общества. Тя вече се е наложила във всички икономически и политически системи. Не прави изключение нито едно равнище на икономиката, управлението или политиката.
Укриване на данъци, корупционни практики и систематично беззаконие в икономически предприятия от световен мащаб водят до функционални и структурни взаимовръзки с организираната престъпност. Действително все още не може да се говори за пълно покриване между определени предприятия, правителства и администрации. Във все повече страни обаче вече се забелязва, че финансовите нужди на партии, властовите интереси на политици, ориентацията на печалбата на концерни и подкупността на водещи профсъюзни членове по опасен начин се сливат в едно цяло. България е една от тези страни. Същевременно корупцията се превръща в един от най-важните принципи на функциониране на глобализираната икономика. Тя помага на организираната престъпност по пътя й нагоре. Прилагането на сила рано или късно става излишно. Може би поради постижимата чрез корупцията безшумна ефективност забравяме, че икономическата престъпност в национален и световен план е основна опасност, която става все по-голяма.
Анализаторът от ОЛАФ Волфганг Хецер казва по този въпрос: „Някои хора настойчиво се питат дали икономическата престъпност вече не е специална част от онази «анархистична икономика, стремяща се към максимална печалба», която облагодетелства спекулантите, възпрепятства дългосрочните инвестиции и прави невъзможен трайния икономически успех3. В европейското правно пространство едва ли има призната дефиниция за корумпирано поведение. Проблемът е в това, че невинаги традиционни, различни за всеки език наименования и понятия съвпадат. Така например в договорите и документите на ЕС английското понятие за корупция (corruption) е преведено на немски език като подкуп (Bestechung), макар че английското bribery (подкуп) в никой случай не съдържа всички аспекти
