на феномена корупция. Корупция означава подкуп, патронаж, непотизъм4, злоупотреба с обществена собственост и незаконно финансиране на партии или предизборни кампании“.
И така, положението вече е доста сложно, защото от много време насам не става дума само за „класическите“ престъпления на корупция при държавните служители, а — с тенденция към засилване — за неправомерни действия в частно-икономическия сектор.
В търсене на причините за злото
По мое мнение два фактора играят съществена роля за настоящата ситуация в България и те имат нещо общо с миналото, на което ще се спра в детайли нататък в изложението. Наясно съм, че в България има много добри автори и журналисти, които са се занимавали с тези въпроси подробно. По-подробно, отколкото аз съм в състояние да го направя. Но дори с риск да се повторя с тях, аз все пак ще се спра на някои факти. Имам чувството, че те някак остават неизказани, че са забравени или отдавна са се превърнали в част от всекидневието и вече не правят впечатление на никого.
По време на комунистическия режим различните полицейски и разузнавателни служби в България изграждат мрежа от над 250 000 агенти и събират документи за над 450 000 души (материал, подходящ за изнудване). Комунистическата диктатура подобно на всички диктатури оставя дълбоки следи в манталитета и културата на хората. „Контролът беше почти безупречен, що се отнасяше до враговете на държавата, на народа и на класата. Почти никой от преследваните не успяваше да се спаси от хватката на своите преследвачи. Броят на праведниците ставаше все по-малък. Репресивните органи се струваха вездесъщи на вярното на режима мнозинство. Милиони услужливи помагачи се занимаваха с това, да държат под око останалата част от народа“5.
Към това се прибавя още един решаващ фактор. В началото на промените, в годините 1989–1990, според различни оценки в чужбина са изнесени между четири и девет милиарда долара. През този период България е не само „безправова“, а на практика и банкрутирала държава — и старата номенклатура смело използва удобния случай безскрупулно да се обогати, докато хората буквално гладуват. В проучването си от началото на декември 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията стига до следното заключение в доклада си „Организираната престъпност в България. Пазари и тенденции“: „По време на процеса на трансформация на тоталитарната държава България се числи към страните, засегнати най-тежко от организираната престъпност“6. Почти със сигурност може да се твърди, че представителите на по-високите и средните етажи на комунистическата власт съвместно със светкавично и по криминален начин издигналите се в последното десетилетие успяха да си създадат своя стабилна и ясно изразена каста. Руският писател Аркадий Ваксберг описва още през 1991 г. ситуацията в Съветския съюз, която огледално се повтаря и в България с възникването на концерни като „Мултигруп“, „Орион“ или „Трон“. „Предвид възможната конфискация или преразпределяне на партийното имущество касата на КПСС залиняваше все повече, докато — и това е още по-учудващо — държавната собственост беше приватизирана по загадъчен начин и се превърна в основен капитал за различни банки, съюзи, акционерни дружества, джойнт-венчъри и други стопански новообразувания. Начело стояха, естествено, «свои» хора. Секретари на областни и градски партийни комитети, бивши председатели на изпълнителни комитети, техни заместници и асистенти — накратко, хората от ръководния елит изведнъж станаха председатели и заместник-председатели на всички възможни фирми. Партийните апаратчици поеха ролята на мениджъри“7.
Този принцип важи за почти всички страни от Източния блок, а тук, в България, има особена тежест. Българският писател Илия Троянов — един от малкото, които наричат нещата със собствените им имена — пише в своята прекрасна книга „Кучешки времена“: „Тази прослойка от бивши облагодетелствани, дали офицери от Държавна сигурност, директори на предприятия или партийни секретари, държи икономиката и политическия живот като заложници“8.
По-нататъшното развитие на нещата е добре известно. През 1990 г. се правят първите промени в конституцията на страната, а след дългогодишно прекъсване се провеждат свободни и демократични избори. На тях наследницата на Българската комунистическа партия, която набързо е преименувана на Българска социалистическа партия (БСП), печели най-много гласове. От това преразпределяне на силите извличат изгода — както и в миналото — представителите на сивата икономика. Но и не само те. Социално изпаднали бивши военни се присъединяват към новите структури в ролята на професионални убийци. Млади, амбициозни и интелигентни мениджъри в областта на икономиката също са на тяхно разположение. „Дори висши служители, генерали, ръководители на големи комбинати, полицейски служители в периода на приватизацията избират съдружието с организираната престъпност“9.
Толкова е просто, мисля си, в една система, в която политиката владее правораздаването, а оттам и правосъдието, е ясно, че номенклатурата няма да толерира никакви чужди елементи. Естествено, няма да жертва и никого от своите, когато законът го изисква, а само тогава, когато разпределението на политическите сили в даден момент го налага. Разбира се, и в миналото, и сега има личности, заемащи важни постове в политическия апарат и в съдебната система, които от благоприличие, от чувство за достойнство и за дълг се борят срещу тази мафиотска номенклатура. За съжаление обаче, без значителен успех.
По време на проучванията ми за настоящата книга се срещнах например с много прокурори и полицейски служители, които, въпреки че се бореха с мафията, много добре съзнаваха, че нямат никакви шансове в тази борба за законност и справедливост. Те бяха наясно и какви последици може да имат действията им за тях самите и за техните близки.
Явно е вярно: в България се усеща полъхът на сицилианската мафиотска култура. Това се дължи може би и на високото професионално равнище на групировките на организираната престъпност. В повечето случаи на Балканския полуостров става дума за „обиграни и сложни многонационални мрежи“10 по подобие на международните концерни, чиято вътрешна организация се отличава с „подвижна и гъвкава структура“11 и ги прави изключително приспособими за разлика от тромавата закостеняла система за наказателно преследване.
Някои организации, израснали в сянката на войните на Балканите, разполагат днес със защитен капитал от стотици милиони евро и успяват както технически (не на последно място и чрез шпионски методи), така и юридически (с помощта на адвокати, инвестиционни и данъчни консултанти) все по-често да се измъкват от следствието. Обет за мълчание действа в тези групировки и предпазва действащите лица от неволно изтичане на информация. В обратната посока — целенасочената инфилтрация в силите за сигурност не служи само за саботиране на разследванията вътре в апарата, а и за да осигурява постоянно изтичане на информация в посока към организираната престъпност. Германските сили за сигурност изчисляват размера на това изтичане на информация на почти сто процента. Смята се, че в България (както и в други балкански държави) доказано съществува връзка между структурите на организираната престъпност, бившите военни или следствени служби (понастоящем борчески организации) и официалния апарат за сигурност. Пълното припокриване между държавни функционери и действащи лица от организираната престъпност, което може да се срещне на Балканите, в никакъв случай не е просто съвпадение, а израз на систематично провежданото „превземане на държавата“. И в този процес апаратите за сигурност играят решаваща роля. В този сектор — както и в другите сфери на държавата и обществото — са оцелели групи, държали лостовете на властта отчасти още по времето на еднопартийната система. По този повод в доклада „Партньори в престъпността. Рисковете от симбиозата между сектора за сигурност и организираната престъпност в Югоизточна Европа“ на Центъра за изследване на демокрацията в София се казва: „… самият генезис на сектора за сигурност в новите държавни образувания има криминален произход — контрабандата на оръжие с помощта на републикански филиали на югославските служби за сигурност, офицери и структури на армиите и босове на криминални групировки придобива статут на патриотична и общественополезна дейност в рамките на националноосвободителната борба“12.
Факт е, че полицейският апарат — и най-вече ненаситното чудовище, наречено тайни служби — не са подложени на действителен парламентарен или правен контрол. В продължение на години те водят
