още нямало голям интерес към този бизнес. Единственият, който твърдял, че това е златна мина, бил Иво Карамански. Днес само един разкошен надгробен паметник на Централните софийски гробища напомня за някогашния некоронован крал на българската мафия. Той е застрелян с два куршума в главата на 20 декември 1998 г.
Журналистката Кристи Петрова пише във в. „Политика“: „Напълно неочаквано той замина тогава за Германия и се върна едва през 1991 г. Носят се слухове, че е отпътувал с тайна мисия на Първо главно управление на Държавна сигурност“20. Тези слухове останаха непотвърдени, но и никой не ги опроверга.
Исках да разбера дали според бившия следовател от Национална дирекция „Антимафия“ Румен Гайтански е спечелил милионите си по легален или по-скоро по престъпен начин. Висшият офицер от полицията каза: „В службата се занимахме с Гайтански малко по-подробно и се оказа, че всеки месец той краде по два милиона от почистването на града. Отчитал е фиктивни услуги, например, че колите му всеки ден изпразвали контейнерите за отпадъци, докато са го правели само веднъж седмично, или че колите по седем пъти на ден са разчиствали снега. По този начин е могъл месечно да си присвоява от хазната на града по един и половина до два милиона евро. Можеш да го умножиш по времето, през което се е занимавал с почистването на столицата. После предвидливо се оттегли на заден план и продаде фирмата си“.
Да приемем, че това, което научих, е вярно. Но нали подобни действия са възможни всъщност само ако въпросният Гайтански е подкупвал някого в градската управа, попитах аз. „Ами по друг начин не става. Когато контролът не е на мястото си или изобщо липсва, значи са замесени хора, които могат да взимат решения“. Изглежда обаче, че до момента от Румен Гайтански — Вълка, не е потърсена каквато и да била отговорност, иначе нямаше така демонстративно да се радва на сладък живот. Това е една съвсем обикновена българска кариера.
София — машина за пари
За умни, но и служещи си с престъпни средства бизнесмени не само държавата, но и общините в България предлагат безкрайни възможности за правене на пари. Да вземем София. Западни служби за сигурност изчисляват, че дневно тук по престъпен начин се печелят по 5 милиона лева. Всеки ден! Пет милиона лева! Не е чудно тогава, че и директорът на общинското предприятие „Топлофикация-София“ Валентин Димитров успя да присвои доста пари. С фиктивни сделки той нанесе щети на „Топлофикация“, т.е. на данъкоплатеца, в размер на няколко милиона евро. Установено е със сигурност, че в български и чужди банки на негово име има 10 милиона евро. В банков сейф са намерени в пликове 1 250 000 евро, негова собственост. Ако се вярва на данните от прокуратурата, на един от пликовете е написано името на виден бивш общински съветник от София.
През пролетта на 2007 г. двете следователки по делото срещу Валентин Димитров бяха отстранени. Били саботирали разследването срещу обвиняемия. И то като многократно водили разговори по телефона със собственика на фирма „Фронтиер“ Красимир Георгиев. Предприятието инвестира в големи строителни проекти в български курорти, а за строителството на ваканционни жилища в ски курорта Банско Красимир Георгиев е партньор с директора на „Топлофикация“. Името на фирма „Фронтиер“ често се появява при сделките заедно с „Топлофикация“ и освен това същата фирма превежда на Димитров 500 000 евро като комисиона за посредничеството му при възлагане на поръчки. „Фронтиер“ участва и в предприятия от енергийния бранш, представлява западни оръжейни фирми, които участват в модернизацията на българската армия. При това става дума за поръчки в размер на 500 милиона евро.
Дотук всичко е наред. Тогава обаче Ангел Александров, шеф на Националната следствена служба, поиска отстраняването на следователя Татяна Шарланджиева, която тогава работи по делото. Тъй като във връзка с разследването телефонът на Красимир Георгиев е бил подслушван, се установи, че шефът на фирма „Фронтиер“ е съдружник във фирма, в която участва и майката на следователката. Приписваха му се и тесни контакти с министъра на икономиката. По този повод една от малкото смели журналистки — Бети Ганева, главен редактор на единствения икономически вестник на български и немски език за Югоизточна Европа „Виртшафтсблат“ — написа: „Може би всички щяхме да аплодираме Ангел Александров, ако ден по- късно следовател Шарланджиева не беше дала пресконференция, на която направи скандални разкрития“. Шарланджиева заяви, че под натиска на директора на Националната следствена служба е трябвало да подаде оставка. Освен това Александров бил използвал нейна бивша колежка от следствената служба, за да събере компрометиращ материал за директора на държавния тютюнев концерн „Булгартабак“ Христо Лачев. Имаше и още. Той изискал от Корнелия Нинова в качеството й на заместник-министър на Министерството на икономиката и енергетиката да настоява пред отговарящия за държавния резерв междуведомствен съвет за деблокирането на големи количества пшеница. Отделно трябвало да накара комисията по хазарта да издаде лиценз за внос на игрални автомати на една определена фирма, въпреки че според заместник-министър Нинова тази фирма не е могла да представи доказателства за произхода на финансовите си средства. В случая с фирмата, която е кандидатствала за лиценза, ставало дума за лице, което работело в Министерството на околната среда и било тясно свързано с партията на Ахмед Доган. Заместник-министърът заяви, че това са фактите, но че тя не се е поддала на натиска, защото не била готова да участва в пълненето на черни каси. Сподели още, че в колата си била намерила бележка с предупреждението: „Който не иска да чуе, ще трябва да усети!“. По този въпрос Бети Ганева написа: „По- късно се установи, че точно в неговата (
Колко преплетено е всичко, стана ясно и от факта, че министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е бил в тесни контакти с фирма „Фронтиер“. И така, нападнатият Ангел Александров, от своя страна, отвърна на удара. Това били лъжи и той имал снимки „от много интересни срещи“ в курорта Боровец, които обаче не искал да покаже на журналистите. Директорът на „Булгартабак“ Лачев пък обвини Ангел Александров, че той заедно със заместник-министъра на държавната политика при бедствия и аварии е искал от него да му предава месечно 150 000 лева от оборота на предприятието. Стигна се дотам, че през пролетта на 2007 г. шефът на следствието обвини министъра на икономиката в опити да се саботират следствените действия срещу бизнесмена Красимир Георгиев.
На 5 май министър-председателят освободи заместник-министъра на икономиката Корнелия Нинова (БСП) и заместник-министъра на държавната политика при бедствия и аварии Делян Пеевски (ДПС) от постовете им. Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и шефът на Националната следствена служба Ангел Александров излязоха в неплатен отпуск. На 9 май главният прокурор Борис Велчев съобщи, че Върховната касационна прокуратура ще назначи проверка на всички участници в скандала, избухнал по повод на бившия директор на „Топлофикация“ Валентин Димитров.
На пресконференция на 31 май главният прокурор Борис Велчев обяви резултатите от разследването. За твърденията на шефа на следствието Ангел Александров, че Румен Овчаров е „собственик на държавата“ и че физически е заплашвал Александров, не били намерени доказателства. Не можело да се докаже и че директорът на Националната следствена служба е изнудвал директора на „Булгартабак“ за 150 000 лева месечно и че е заплашвал заместник-министъра на икономиката Корнелия Нинова. Действително Ангел Александров се бил застъпвал в Министерството на икономиката за определени фирми от областта на хазарта, но без да търси лично облагодетелстване и поради това не подлежал на наказание. Срещу министъра на икономиката и енергетиката и шефа на Националната следствена служба щели да бъдат повдигнати обвинения за престъпления против правосъдието. Двамата били водили многократно разговори на четири очи, на които били обменяли поверителна информация за строго секретни материали относно наказателното дело срещу Валентин Димитров.
Заместник-министърът на държавната политика при бедствия и аварии Делян Пеевски пък беше обвинен
