европейската интеграция, Румъния и България се готвят за членството в Евросъюза“ от 16 март 2006 г. посочи и някои предимства от влизането на България в ЕС: „Страната играе ролята на важен мост, увеличава се политическата и икономическата стабилност на Балканите. България има съществен принос към сигурността на транзитните коридори за суровини от Близкия изток. Поради това отлагането на приемането й би бил негативен пример за всички други държави в Югоизточна Европа, който би могъл да укрепи радикалните сили в тези страни“.
По съвсем друг начин се изказа един прокурор, на когото маневрите за заблуда на западните наблюдатели са изключително забавни: „Преди 20 години идваха хората от Съветския съюз и с много салтанати ги водеха на Черноморието, на Златните пясъци. Всичко се представяше в розова светлина. По същия начин преди влизането в ЕС придружаваха европейските политици и чиновници. От седем години познавам висш чиновник, която се е специализирала да поздравява западните гости с «добре дошли» и знам как украсява нещата в розово и как манипулира докладите си“. Толкова за твърденията на осведомения прокурор. Кой в действителност би могъл да знае кое в България е истина и кое — не?
В последните месеци преди присъединяването на страната в ЕС ми направи впечатление, че на водещите български политици много често им се удава да печелят на своя страна гостите и (със загатване за стратегии, планове и програми за действие в борбата с мафията и корупцията) да демонстрират добрата си воля. С въодушевление четях във финансираните от Европейския съюз безплатни лъскави брошури за успехите, които угоднически се поднасяха на вниманието на западния политик.
През февруари 2006 г. в хотел „Кемпински“ в София е организиран шумен и бляскав бал по повод австрийската година на Моцарт. Говорейки за творчеството на великия композитор, министърът по въпросите на европейската интеграция тогава Меглена Кунева прави оригинален паралел между творчеството на Моцарт и политиката на българското правителство. Тя казва, че през последните месеци България е намерила необходимия верен такт, така че да влезе в хармония с европейския оркестър. Сред поканените 370 гости на шестия виенски бал е и целият български елит, в това число и вече бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
И на фона на тези бляскави събития още по-отблъскващ изглежда фактът, че никой от присъстващите не се интересува от настроението сред българските граждани и от мнението им за управляващото ги правителство. По същото време осемдесет процента от българите смятат, че организираната престъпност в България съществува на основата на връзките между мафията и представителите на държавната власт и политиците.
Малко преди приемането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията обявява, че корупцията в България през 2006 г. ще струва на държавата най-малко един милиард евро. Директорът на Центъра заявява: „Една непрекъснато нарастваща част от населението смята, че върлуващата политическа корупция е институционализирана чрез мрежи вътре в политическите партии“. И е абсолютно прав. Почти едновременно с предупреждението на Центъра за изследване на демокрацията британският депутат Джефри ван Орден алармира: „Сватбената церемония приключи, свидетелството за брак е подписано, подаръците са получени, но младоженците не могат да напуснат църквата заедно, защото не знаем каква е ситуацията отвън“.
Тук е мястото да цитирам и друг висш полицейски служител: „Когато започнах работа, имах намерението да разследвам във всички посоки, т.е. срещу всички «групировки». Защото когато се отнасяш снизходително към дадена групировка, това води до изостряния на отношенията и до конфликти. Ако държавата демонстрира сила, тогава те ще бъдат дисциплинирани и ще трябва да се придържат към условията. Тези хора не са мухльовци. Поддържат като свои сътрудници висококвалифицирани и добре платени юристи и други специалисти. Две години преди приемането ни в ЕС те вече се бяха преориентирали и заели съответната позиция. Основани бяха нови, легални фирми. Подготвиха се да насочат средствата от фондовете на ЕС по техните канали. Започнаха и да плащат данъци. Златко Баретата например плащаше всяка година около 800 лв. данъци. Официално фирмата му работеше винаги почти на загуба. Би трябвало обаче да видите двореца, в който живее. Къщата е регистрирана на чуждо име и той твърди, че е сключил договор да живее в нея безплатно. Сега на тези хора им е ясно, че трябва да се включат в публични сделки и поради това от 2007 г. насам полагат големи усилия да легализират дейността си. Така се нагаждат към ЕС и към очаквания натиск отвън. Когато се опитахме да установим произхода на капитала, се наслушахме на най-невероятните увъртания и оправдания. Непрекъснато се обявяваха огромни печалби в игрални казина или се представяха квитанции от «Черепа», че им е дал заем от един милион и т.н. При митничарите обяснението е винаги, че имат приказно богата осемнадесетгодишна любовница и т.н.“
Всички тези сведения и обяснения ме водят в индустриалния и панаирен град Пловдив, при бизнесмена Георги Гергов. Известно е, че той е започнал бизнеса си с производство на свинско месо в малко селце и така е спечелил „първия милион“. Ясно е също, че поддържа добри отношения с президента Първанов. Сега иска да поеме и един футболен клуб. Освен това се стреми успешно да се кооперира с Лайпцигския панаир в Германия. Във връзка с това на 27 септември 2007 г. кметът на Лайпциг пристигна на посещение в Пловдив. Георги Гергов го посрещна като държавник, с автомобилен ескорт. За 2008 и 2009 г. са запланувани съвместни специализирани изложения. Лайпциг и Пловдив са свързани с партньорство като побратимени градове. Към 27 септември 2007 г. общинската власт в Лайпциг е в ръцете на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), а в Пловдив — на Българската социалистическа партия. „Днешното споразумение между панаирните дружества на двата града дава на това партньорство важен живителен тласък и отлична база за по-нататъшното разширяване на нашата съвместна дейност“, каза в Пловдив кметът на Лайпциг Буркхард Юнг. Но какво знае членът на Социалдемократическата партия на Германия Юнг за Пловдив и тамошните структури днес?
За Георги Гергов се говори, че на своите семейни тържества често кани хора като министъра на вътрешните работи. Това е повърхността на нещата, видима за повечето хора. Но полицейските следователи знаеха малко повече: „Ако се разровите по-надълбоко, ще установите, че на практика той държи в ръцете си целия град Пловдив“. А на въпроса ми, чрез подставени лица ли го е изкупил, един от тях ми отговори:
„Мисля, че играе за някой друг, който е по-голям от него. Той е създателят на структурата и организацията. Собственик е на голяма фирма и на луксозен имот край Варна — една от бившите правителствени почивни станции. Всъщност Гергов е от хората, които политиците поставят в привилегировано положение. Управниците на страната я разпределиха на сектори“. Толкова от искрените криминалисти, които обаче могат да направят много малко с това, което знаят, защото строго им е забранено дори да събират подобна информация. И затова всички тези твърдения не могат да бъдат доказани.
Но какви са фактите? Георги Гергов несъмнено се числи към най-големите инвеститори в туризма. Той е собственик на хотелски комплекс край Варна, както и на един от големите хотели в Пловдив — „Санкт Петербург“. Най-успешната си сделка сключва през лятото на 2006 г. с градската управа на Пловдив, което обяснява добрите му връзки с местната власт, включително и с областния управител Тодор Петков. През юни 2006 г. основава джойнт-венчър с градската управа на Пловдив и поема четиринадесет атрактивни недвижими имота в стария градски център. Благодарение на това съвместно предприятие през ноември 2006 г. получава и 49 процента от Международния панаир в Пловдив, най-големият в България. Това е станало, както се твърди, без обявяването на какъвто и да било конкурс или обществена поръчка. Като ръководител на Българския туристически борд обаче Гергов претърпя поражение, след като няколко от членовете на управителния съвет и основатели на организацията напуснаха, изтъквайки като причина „авторитарния му стил“ на управление.
Примерите за това, какви щети нанася корупцията и липсата на работеща съдебна система на българските граждани, а също и на почтено работещите бизнесмени, са много. Те биха изпълнили хиляди страници. Тук си позволявам да цитирам писмото на една бизнес дама от България до министъра на външните работи на ФРГ Гернот Ерлер. Тя пише, че е опитала да изгради нещо ново от собствеността на нейните дядо и баба в България. „Не успях. Не можах да победя мафията и политиката. Няма справедливост в България. Само помощта на европейските институции спаси мен и една част от имуществото на баба ми и
