Имаше много хазарт, проституция и така нататък. Да се побъркаш. Наех хотела, след пет години го купих, и то с кредит от Българо-американска кредитна банка“. Тогава за пръв път се сблъскал с рекетьори. През 1994 г. му се обадил по телефона приятел и го попитал дали в хотела му имало места, искал да го наеме целия за един ден. „Съгласих се, не знаех каква среща трябваше да се проведе тук“. Във въпросния ден Йонков за пръв път видял толкова много западни луксозни автомобили пред хотела си. „Бяха дошли бандитите на цяла България. Беше среща на хората от ВИС. Отначало дойдоха двама, които провериха дали не са инсталирани подслушвателни уредби“. Едва тогава събеседникът ми разбрал за какво всъщност става дума.
По-късно Николай Йонков станал известна фигура в медийния свят на България. През 1998 г. основал в Шумен телевизия „ТОП TV“. Но според съобщенията в медиите тя не работела в съответствие със законните разпоредби. Йонков разполагал само с регионален лиценз, за Шумен, а излъчвал в още 11 града в България. Въпреки че през 2002 г. Комисията за регулиране на съобщенията наложила забрана на дейността на телевизията, тя продължила да работи до 2004 г. После се наложило да обяви несъстоятелност. През пролетта на 2004 г. Йонков ипотекирал телевизионния канал в „Българо-американска банка“, където вече имал големи дългове. По-късно банката продала дълговете на Йонков на едно от дружествата на ТИМ — „Химимпорт“.
Обвиненията на този български бизнесмен разкриват толкова много неща. Срещнах се с него в хотела му в Шумен — огромна стара сграда, която от години почти не е била ремонтирана, защото инвестиционните му кредити са блокирани. Огромният лоби-бар беше потънал в червеникава светлина, кънтеше музика, бизнесмени се бяха разположили в широките кресла, които бяха доста протрити.
Йонков пристигна с „Мерцедес 500“ с личен шофьор. По-късно разбрах, че луксозното возило е купено на лизинг. Събеседникът ми беше много едър, як мъж. Първото ми впечатление бе, че е много жизнерадостен човек, който често се усмихва. Веднага поръча да ни донесат планини от документи, които трябваше да прегледам. Вниманието ми се спря на писмото до еврокомисаря Фратини и на един пасаж от него, който като че ли потвърждаваше това, което ми беше изпратил по електронната поща. „На 19 ноември 2004 г. някакви хора нападнаха офиса на «ТОП TV» в хотел «Шумен» и взеха не само всички документи на телевизионната станция и апаратурата, но и компютъра на фирмата и всички фактури. След като беше уведомена полицията, нападателите бяха изведени от хотела, но апаратурата и документите все още се намират на неизвестно място. Подаден беше сигнал в прокуратурата за нахлуване с взлом и обир. Но до ден-днешен по този случай няма никакво развитие“.
След това най-подробно се посочваха връзките на общинската управа с адвокати на ТИМ. Те представлявали както общината, така и фирми от въпросната групировка, т.е. конфликтът на интереси бил ясно изразен. В края на писмото до еврокомисаря Йонков пишеше: „Всички факти сочат професионална координация на акциите срещу мен, подготвени от «Химимпорт», прокурорите и съдиите от Шумен и Русе“.
В резултат от всичко това Николай Йонков вече не държи контрола над собствеността си, не получава банкови кредити и не може да изплаща дълговете си. Ето защо попитах неговия адвокат, който в България се ползва с много добро име, защо Йонков няма шансове пред съда. „Следих процедурата във Варна, Шумен и Русе. Четири години се води следствие. Подавахме жалби и в София, но всичко се връщаше отново в Шумен. Йонков твърди, че хората от ТИМ имат връзки на всички нива на политическата власт“. Попитах го може ли да се изрази по-конкретно. „Не разполагам с факти, само предположения. Защото никой не им се противопоставя. Всеки познава групировката“. Беше ми любопитно, дали той като адвокат може да каже кой стои зад ТИМ. „За пръв път чух за тях във връзка с Йонков. Знам само че се подвизават във Варна. Не знам кой стои зад тях. Но винаги сме си задавали въпроса, откъде идват парите“.
Но какво казва самият Йонков и как се е стигнало до това хладнокръвно отнемане на собствеността? Има ли нещо общо с миналото му? „Един ден в хотела ми дойдоха двайсет добре сложени мъже, целите окичени със злато. И Иво Каменов беше с тях. Каза, че вече той е собственик на хотела. По онова време бях общински съветник, председател на комисията за връзки с полицията. Казах му, ти си тук с 20 души, аз мога да извикам още повече, не ме е страх. Ще се обадя в полицията, ще дойдат и ще ви приберат. Аз съм разумен човек, нека първо адвокатите ни да изяснят нещата, не силата. Дойде адвокатът и се изяснихме. Имах документ, че съм купил сградата. Така приключи първият конфликт. Вторият обаче беше по-голям. Ставаше дума за хотела в Русе. Бяхме конкуренти. При приватизацията персоналът имаше право да купи 10 % от дяловете. Иво Каменов можеше да стигне до тези хора. Аз обаче имах силни позиции по отношение на държавни чиновници и министри и бях член на Съюза на демократичните сили (СДС). Това беше през 1998–1999 г. Каменов започна да ми се обажда по телефона. Аз обаче не исках да имам нищо общо с него, още по-малко да правя бизнес с него. Предложи ми много пари, но аз отказах. Тогава работех с една българо-американска банка. Седем години бях работил с нея много добре и опитвах да сваля лихвените проценти — все пак ставаше въпрос за 23 %. Те не отстъпиха. Говорих с други банки, където лихвите бяха по-малки, за да получа пари и да си изплатя дълговете. В този момент Иво Каменов дал на директора на българо-американската банка 100 000 марки. Това Каменов лично ми го каза. И директорът беше продал дълговете ми на «Химимпорт». Първото, което ТИМ направи, бе да ми вземат телевизионния канал. Изпратиха ми съответното писмо, но предния ден аз бях изплатил всичко на банката. Те обаче още същата нощ намерили някакъв нотариус и прехвърлили телевизията на тяхно име. Тогава говорих с Иво Каменов. Той мислел, че не съм в състояние да върна парите. Телевизията се помещаваше тук, в Шумен, в моя хотел. Тогава нахлуха в нея и отмъкнаха всичко“.
Измаменият хотелиер си припомни и един разговор с Иво Каменов в хотел „Кемпински“ в София от времето, когато двамата още не са били смъртни врагове. „Когато се срещнах с Иво в «Кемпински», го заговорих за различните убийства в България и го попитах кой всъщност е отговорен за тях. Той заговори нещо за различни бизнес интереси. Например убийството на банкера Кюлев. Руски интереси били в основата на играта“.
При разговора ми с Иво Каменов, аз, естествено, трябваше да разбера какво ще ми каже за тези обвинения.
„Защото в Шумен има един хотелиер, господин Йонков…“ Но преди да успея да продължа, той вече ми отговаряше: „Много добре. Такова нещо няма. Точно обратното. Отивате в данъчното и виждате какви дългове има той, не само към държавата. От години не е плащал на хората си социални осигуровки. Има дългове, а се вози в S-класа. Хотелите са купени през 1996 г. за 600 000 долара. После стана заместник- председател на социалдемократите. Получи кредит от банката на Държавния департамент на САЩ. Дълги години не го плащаше. Можете да го попитате. Аз изкупих дълговете му и тези дългове бяха обявени за публична продажба, всичко беше съвсем официално. Тогава единият хотел заедно с дълговете изведнъж се прехвърли на името на майка му, което от юридическа гледна точка е абсурдно. И държавата взе участие в това. Този човек в момента има над четири милиона дългове, прилага всички възможни трикове, кара S- класа, стои в хотела, който е наша собственост, прави там каквото си иска. Аз питам например дали в хотела му няма проститутки. Просто идете и питайте как фалира една негова фирма и отново държавата беше главният кредитор. Ето такива хора надигат глас срещу нас“.
Помолих Йонков да вземе отношение по това изказване. Отговорът му беше недвусмислен: „Вярно е, че едно от нашите дружества имаше трудности при изплащане на социалните осигуровки. Но за това имаше определени причини — дружеството нямаше приходи. Не забравяйте и че заради действията на «Химимпорт» моите активи са блокирани. Не мога да продам нищо, за да мога, поне частично, да изплатя дълговете“.
Германският „Е.ОН Рургаз“ е един от най-мощните енергийни концерни, с изключително добри позиции във важни институции в Берлин и Брюксел. Лобизмът, във всичките му форми, със сигурност е много добре познат на тази компания. Всъщност това е предприятие, което не може да бъде сплашено лесно, дори и когато става дума за съмнителни методи на работа от мафиотски характер. Но това, с което концернът трябваше да се сблъска в България, изнерви дори и управителния съвет на „Е.ОН“ в Германия. „Е.ОН България“ ЕАД притежава 67 % от предприятията „Електроразпределение — Горна Оряховица“ АД и „Електроразпределение — Варна“ АД. От самото стъпване на „Е.ОН“ в България срещу компанията започнаха
