многобройни съдебни процеси, инициирани между другото от адвокат Иван Кръстев. Към тези процеси, които станаха известни и в печата, спадаше и един иск на Българската национална асоциация на потребителите, която представляваше 139 села от Варненски окръг. Там захранването с електроенергия от „Е.ОН“ не отговаряло на нормите и заради това хората искаха да им се изплати обезщетение. Освен това в края на септември 2006 г. във Варна имало големи проблеми с електрозахранването. Щетите били значителни. Националната асоциация обвинила „Е.ОН — България“, позовавайки се на оплакването на едно семейство. Заради лошото качество на захранването с ток в къщата им избухнал пожар. Неравномерно подаване на ток било констатирано и в предприятие във Ветрен. Щетите и в този случай били в голям размер. И тук се намесил адвокат Кръстев. Той направил на представители на „Е.ОН Енерги“ (немската компания-майка) предложение, с което наведнъж можели да се решат всички проблеми. В писмото до Волф Бернотат, председател на управителния съвет на „Е.ОН“ АГ в Дюселдорф, тези предложения са прецизирани.
Писмото на натоварените със случая адвокати от Дюселдорф, специализирани в търговско и обществено право, е с дата 25 октомври 2006 г. „Запознат сте с факта, че заради смущения в електрозахранването българският министър на енергетиката разпореди проверка на всички електроразпределителни дружества. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране също обяви подобна проверка. Тези проверки от страна на държавата могат да доведат до заповед за заплащане на значителни глоби, както и до отнемане на необходимите разрешителни. Следва и прокурорска проверка от занимаващата се със случаите Главна прокуратура“. Това е тежко обвинение и би могло да има фатални последици за „Е.ОН“ АГ. Но адвокатите от Дюселдорф добавят и друго, което е особено интересно.
„Нашите клиенти са добили впечатлението, че «Е.ОН» АГ в качеството си на холдинг и концерн не получава достатъчно информация или поне не с необходимия приоритет за значението на случая, за резонанса в медиите и за предстоящите в най-скоро време мерки от страна на държавата“.
Според адвокатите обаче „клиентите не са заинтересовани да се стига до дългогодишен юридически спор“. Адвокатът не може да се въздържи от още една забележка, написана със сигурност по поръка на своя български клиент: „Нашите клиенти са в състояние да окажат въздействие върху медийните публикации. Освен това те виждат и възможност да повлияят в положителен смисъл на вече разпоредените и предвидени контролни мерки, ако в кратък срок се стигне до извънсъдебно споразумение (…) нашите клиенти могат според сведенията да ни дадат уверението, че при постигане на извънсъдебно взаимно съгласие разпоредените проверки на съответните български ведомства ще бъдат преустановени (…) и така ще може «да започне позитивна медийна кампания»“. И след това се казва: „Ние можем направо да дойдем в Дюселдорф и лично да се срещнем с вас, за да обсъдим въпросите на спокойствие“.
Много силно твърдение. Съвсем открито се заявява, че „клиентите“ в България могат да влияят както на държавния контрол и на прокуратурата, така и на публикациите в медиите. Поради това „Е.ОН Рургаз“ подава жалба до главния прокурор Борис Велчев. Не е известно да е имало твърда реакция от страна на главния прокурор. Но негативните публикации и протестите във Варна изведнъж престават.
Какво общо има с това ТИМ, освен че голяма част от историята се разиграва във Варна? Адвокатът Иван Кръстев от Варна е известен на журналистите като дългогодишен сътрудник на ТИМ. Местни кореспонденти на софийски вестници неведнъж са казвали, че адвокатът, който така разпалено защитава интересите на клиентите на „Е.ОН“ и на гражданите на Варна, в миналото поне на три процеса е представлявал ТИМ. А лица, близки до тези среди, предполагат дори, че зад писмото и обвиненията на Българската национална асоциация на потребителите стои ТИМ. Защото все пак според председателя на управителния съвет на „Е.ОН България“ ЕАД става дума за много пари. И всичко някак отново напомня на изнудване. Ето защо попитах в адвокатската кантора в Дюселдорф как следва да се разбира това писмо до „Е.ОН“ АГ и дали им е известна групировка на име ТИМ, както и фактът, че адвокат Кръстев е работил за нея. В отговора на адвокатското бюро се казва: „Ние сме задължени първо да препратим запитването ви на нашите клиенти. След това ще ви отговорим на въпроса“. Това писмо е от 23 октомври 2007 г. Въпреки че по-късно отново помолих за становище по проблема, отговор така и не получих.
А какво ми каза по този повод един от лидерите на ТИМ Иво Каменов? „Що се отнася до това, мога да се обзаложа. Преди една година адвокатът се обърна към мен и се сетихме, че има някаква спекулация. Бил осъдил «Е.ОН» за 75 000 евро. Да не мислите, че съм опрял до тия 75 000 евро, та да се занимавам с това?“ Тогава го попитах за ролята на неговия адвокат Иван Кръстев. „Той не е мой адвокат. Той е просто адвокат. Можете да прочетете, биографията му. Нито ми е сътрудник, нито ми е делови партньор. Знам много добре кой е. Да не говорим за това, че «Е.ОН» има проблеми с профсъюзите и с държавата, защото не спазва инвестиционната програма. Но това не ме интересува. Работя много със западни компании. Наистина ли вярвате, че ще започна спор с «Е.ОН» за 75 000 евро, а утре ще искам да работя заедно с «Луфтханза» или «Еърбъс»? Нали ще отидат в посолството и кой ще иска да основе с мен джойнт-венчър, ако дружества като «Е.ОН» ми се сърдят? Всяка компания, дори и да е малка, когато иска да направи нещо, трябва да се съобразява с международните стандарти. Всеки джойнт-венчър с чуждестранно дружество минава през куп проверки. Мога да кажа само, че ако не бяха тия спекулации срещу нас, можехме да направим много повече неща“.
Толкова за историята на ТИМ, за тежките обвинения, опроверженията, за тъмните машинации и подкупните политици. Да се изясни всичко не е моя задача, нито е по силите ми. Това трябва да сторят или българското правосъдие, или международните институции. Да се надяваме на българското правосъдие обаче е твърде наивно…
Ахмед Демир Доган и обръчите от фирми
Иво Каменов от ТИМ има личен опит с един от особено скандалните политици — Ахмед Доган, председател на Движението за права и свободи (ДПС), по-известно като партията на турците.
„Не говоря с него. От дълго време не съм говорил с него, виждал съм го два пъти. По злощастни за нас причини веднъж имахме икономически спор. Защото онези, които се показваха навън от името на своята партия, играха много некоректно. Заех се с проблема и в споменатия случай проверих дали тяхната партия има икономически интереси. И установих, че е събрал една банда, която вече не може да контролира. Всъщност не знам какво печели от това. По мое мнение въпросът е от психологическо естество. Всички му се умилкват и му правят големи комплименти, казват му колко е велик. Ако му плащат за това, което прави, няма нужда изобщо да се занимава с политика. Историята с турската партия е много проста. Допуснати бяха много компромиси в името на етническия мир. Ако беше възникнал конфликт, България щеше да изчезне от картата на света. Това го разбираха всички политици“.
През изминалите 18 години Движението за права и свободи, с малки изключения, винаги е играло решаваща роля в политическия живот на страната, макар и от позицията на трети и най-малък коалиционен партньор. От редовете на ДПС идват министрите с най-оспорвана репутация (околна среда, земеделие, бедствия и аварии). Това, разбира се, не е толкова чудно, ако си припомним изказването на Ахмед Доган, че купуването на гласове е „част от европейската практика“. Или пък на приятеля му Илия Тодоров Божинов, според който „инвестициите в туризма означават 10 % възвращаемост. Но който спечели кметско място, има 100 % печалба“.
Всъщност купуването на гласове в регионите, в които господства Ахмед Доган, не е нищо ново. Още през 2005 г. в. „Дневник“ съобщи, че депутатът Фахри заявил във Варна: „Ние купуваме гласовете на 2500 роми в Дългопол, 1800 в Долен чифлик, повече от 500 в Каменар и Игнатиево и 100 000 в съседна Турция“66.
Един от малкото европейски политици, които реагираха на тези нечувани изявления, беше баварският министър по европейските въпроси Маркус Зьодер. „Така нареченото купуване на гласове и на постове, за да се стигне до парите от ЕС, е истински скандал, удар за Европа“67. Ето защо той настоя за блокиране на финансовите средства за България и обоснова това искане с актуалното законодателство в ЕС, според което санкции се налагат при наличието дори и само на подозрение за злоупотреби. Но искането му не бе чуто. А Ахмед Доган продължи да се хвали, че е купил „гласовете на миньорите на Ковачки за по пет евро“. През 2005 г. държавен фонд „Земеделие“ попадна в ръцете му и беше достатъчно да направи своя партньор Димитър Тадаръков изпълнителен директор68. Според интернет агенцията „Медиапул“ още по време на приватизацията на държавния земеделски фонд Тадаръков е замесен в скандали. Освен това партньорът на
