ръководители на държавни предприятия и хора от разузнаването. Те отдавна знаеха, че с идеологическата закостенялост и враждебността към демокрацията на партийния елит и на Държавна сигурност не може да се постигне никакъв успех в стопанската дейност.
Може би Луканов е имал за цел да създаде пазарна икономика в България и е смятал своите държавни ръководители за единствената прослойка, способна да я изгради. Но и той претърпя неуспех „заради своите собствени партийни приятели и в същото време заради елитарната, недемократична, византийска интригантска система, с която смяташе, че ще може да подготви бъдещето на страната. Българите изживяха прехода към пазарна икономика не като освобождение, а като внезапна промяна в правилата на властта“81. Неговите обещания за радикални икономически и правни реформи и енергична борба срещу престъпността и корупцията събуждат много надежди. Те обаче не са изпълнени. И най-лошото е, че същите тези гръмки думи се повтарят и до днес.
Първите знаци за това, че обещанията няма да бъдат спазени, се появяват с изникването на т.нар. бизнесмени, които от нищото успяват да натрупат огромно състояние. Защото чрез „Мултигруп“ (обединението на представителствата на български външнотърговски фирми по целия свят) сподвижниците на Луканов, които използват промяната за своя изгода, изнасят пари в чужбина с намерението по-късно отново да инвестират в България като частни дружества. При управлението на Луканов „Мултигруп“ се развива като владееща пазара огромна икономическа организация. Нещо подобно на днешната групировка ТИМ. Българските медии често я заклеймяват като най-голямата институция за пране на пари на бившата БКП. Но от това не произлиза нищо — нито една проверка от страна на съдебните власти, никакъв опит да се проследи историята около нейното основаване.
При това се измислят и разпространяват все нови и нови истории за начините да се печелят пари в новото време и как се прави бизнес по капиталистически. Една от тях е на Илия Павлов, някогашния шеф на „Мултигруп“ в София. Според невероятните приказки, разказвани от говорителя на Илия Павлов, кариерата на шефа на „Мултигруп“ започва през 90-те години с малко търговско предприятие, чийто офис е в собственото му жилище. Жилището е скромно, но печалбите от ден на ден нарастват астрономически. Три години след основаването си компанията достига годишен оборот от почти един милиард долара. Невероятно, нали?!
На „Мултигруп“ често се приписват незаконни дейности. Според Световната банка тя е част от червения конгломерат в България. Както в Лихтенщайн, така и в Швейцария предприятието има своя западноевропейска база. То работи в различни сфери на дейност — от енергетиката през строителството и производството на захар до международния туризъм. И само в България има около 20 000 служители. Но явно има и завистници. Изданието „Ю Ес Нюз & Уърлд Рипорт“ съобщава през август 1999 г., че Посолството на САЩ в София е информирало Вашингтон, че фирми на „Мултигруп“ са замесени в пране на пари и контрабандни сделки. Ръководството на концерна отхвърля това обвинение. Факт е, че няма съдебни процедури срещу компанията или срещу нейни служители. Но е вярно също, че още в средата на 90-те години „Мултигруп“ поддържа много добри контакти с руския енергиен концерн „Газпром“ и с най-важните политици и стопански ръководители в Кремъл. А тези връзки са от огромно стратегическо значение. Със зависимостта си от доставките на газ от Русия и с „Мултигруп“ като посредник правителството в София неизбежно се обвързва с властимащите в Кремъл. И това е така и до днес.
Председателят на управителния съвет на „Мултигруп“ Илия Павлов, бивш шампион по борба, във всеки случай е най-богатият човек в България. В началото на март 2003 г. четиридесет и три годишният Илия Павлов става жертва на поръчково убийство. Убит е с един-единствен изстрел в сърцето, докато заедно с телохранителите си напуска централния офис на „Мултигруп“ в София. Малко преди това той е свидетелствал на процеса във връзка с убийството на някогашния министър-председател Андрей Луканов, който е застрелян в София на 2 октомври 1996 г. Кои са убийците и поръчителите на убийството на Павлов не е ясно и до днес. Той „беше убит от чудовището, което сам създаде“, пишат българските вестници тогава.
Убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов е друг тъмен и загадъчен момент от новата история на България. През ноември 2003 г., седем години след престъпния акт, в София е произнесена присъда срещу петима обвиняеми. След убийството на изтъкнатия политик има бурни дискусии за това, кои са извършителите. Едни говорят, че мотивите са политически, защото има много сведения за корупция. „«Той бе жертва на банкови сметки, които трябваше да бъдат уредени. Не е тайна, че беше един от българските милионери. Как е станал милионер, трябва да отговорят други», каза тогава Иван Татарчев, прокурорът, който разследва комунистическото минало на Луканов“82. Според прокуратурата и съда зад убийството стои Ангел Василев, строителен предприемач, който по икономически причини е поръчал убийството. Седем години по-късно съдебните власти в България все още поддържат тази позиция. Поради това главният обвиняем Василев заедно с четирима съучастници е осъден на доживотен затвор. Съдът не реагира на твърденията по време на процеса, че признанията на обвиняемия са изтръгнати със сила.
Всичко ли е ясно? Дали правосъдието работи според принципите на правовата държава? На 5 март 2007 г. подсъдимите са оправдани на последната инстанция. И прокуратурата трябва да се съгласи, че част от признанията наистина са изтръгнати под голям натиск. Ето защо през декември 2007 г. Ангел Василев завежда дело срещу държавата за 200 000 лева с аргумента, че е лежал несправедливо в затвора. Тоест както поръчителите, така и убийците на Луканов и до днес са на свобода. Това е един безпрецедентен юридически скандал, на който обаче обществеността не обърна особено внимание. Сега Националното следствие и тогавашният прокурор очакват процеси за обезщетения. За в бъдеще това означава, че или трябва да се води коректно следствие (което засега е единствено в сферата на добрите пожелания), или, което е по-вероятно, че вече никой няма да се занимава с нашумели политически убийства.
Майкъл Чорни в България
Един от символите на новите икономически силови полета от Русия, които смятат, че в България ще могат да завладеят не само пазари, е особено предприемчивият бизнесмен Майкъл Чорни, когото вече споменах във връзка с ТИМ. Човек, който едва не предизвика държавна криза и който и до днес е обект на много съмнения и подозрения. Руският гражданин с израелски паспорт е известна личност не само в България. Той има голямо икономическо влияние и се радва на добри политически връзки. Поне дълги години е така.
В средата на деветдесетте години той се появява на българския пазар като важен инвеститор. В своя личен уебсайт цитира представително допитване до българските граждани, какво е мнението им за Майкъл Чорни като човек, бизнесмен и чуждестранен инвеститор. Отговорите го определят като най-големия инвеститор в българската история, с ранг, много по-висок от този на Рупърт Мърдок, собственика на телевизия Би Ти Ви, и на Петер Щерцинг, представител на двата най-големи български всекидневника, част от немския вестникарски концерн „Вестдойче алгемайне цайтунг“. 55 % от запитаните са се изказали положително за инвестициите на Чорни в областта на телекомуникациите, а 57 % са подкрепили инвестициите му в спорта, особено във футболен клуб „Левски“. Общо 52 % от анкетираните смятат, че дейността на бизнесмени като Чорни е полезна за страната, тъй като създава работни места и инвестира в местната икономика. Това само по себе си говори вече за самочувствието на въпросния господин, който от мразовитата Русия дойде в България, за да се представи като прототип на новия руски икономически елит. Самият Чорни се определя като успешен бизнесмен, опора на българския спорт, филантроп и радетел за българската култура, наука и образование. И, естествено, казва, „аз обичам България“. Една любов, която някак си не намери взаимност. Все пак той беше собственик на българската телекомуникационна компания „Мобилтел“, на „Нефтинвестбанк“, на хотел „Банкя Палас“, на вестник „Стандарт“ и имаше дялово участие във футболен клуб „Левски“. Един от най-важните му партньори беше адвокат Тодор Батков, който и до ден-днешен представлява интересите му в България. Батков участва и е директор на многобройни фирми, които се свързват с Чорни.
Майкъл Чорни става известен на обществеността през март 1995 г. Неговата поява в икономическия живот веднага осветява по характерен начин машинациите на политическия елит, чиито представители и досега държат в ръцете си лостовете на властта. Става дума за банков скандал. Две от предприятията на Чорни депозират за срок от шест дни шест милиона долара в Централна кооперативна банка. След тези
