Шевченко каза, че основаването на академията е по идея на самия Путин. По устав тя има право „да взима участие в изготвянето на постановления на държавни правителствени институции и на местното самоуправление“. За една организация, която доскоро се е помещавала в мансардния етаж на доста западнала жилищна сграда, това са смели думи. Сред членовете на Академията са всички министри с важно значение за сигурността на страната (силови министри, както ги наричат там), сегашният и бившият министър-председатели, на практика целият елит на държавата, включително и 58-те ръководители на федеративни републики. На интернет страницата на Академията www.abop.ru има списък със 141 изтъкнати нейни членове. Общо в нея членуват по данни на президента й и на Отдела по печата между 6 и 8 хиляди души. Петнадесет от членовете на Академията, изброени в споменатия списък, са генерали от КГБ (ФСБ), които понастоящем или в миналото са били министри или заместник-министри. Други петнадесет са генерали от Министерството на вътрешните работи. Двадесет и трима са генерали и адмирали на високи армейски постове.
Освен това членове на Академията са и тридесет и петима от най-високопоставените правителствени служители, министри, областни управители, включително и вече бившият президент Владимир Путин. Така погледнато, с пълно право може да се каже, че Академията е тайната партия на властта в сянка. „При нея става въпрос за една маскирана като обществена организация, негласно финансирана от държавата гигантска структура от сътрудници на тайната полиция и на разузнаването“, казва историкът и писател Дмитрий Хмелницки, който единствен е проучвал в подробности историята на въпросната организация.
По устав Академията е на собствена стопанска издръжка, финансира се от членски внос и от приходите от поръчки за научни разработки в областта на държавната сигурност. „В едно интервю от 2004 г. Виктор Шевченко отбеляза, че Академията е изготвила 193 научни проекта и 30 изследователски разработки по поръчение на Президентството, на Съвета за сигурност и на «силовите министерства», пише Дмитрий Хмелницки. «Тези тайнствени разработки явно се заплащат много добре, за да могат да финансират скъпоструващата представителна дейност и не по-малко разточителната неофициална дейност на въпросната организация».
Всъщност съществуват две «Академии за сигурност». Едната е тази, за която става дума до момента — руската й абревиатура е АБОП, а втората е основана от АБОП, «автономна, с идеална цел, Академия за национална сигурност, отбрана и вътрешен ред (АНБОП). АНБОП е недържавно висше учебно заведение. Негов ректор е Валерий Радин, първи заместник в АБОП, генерал-лейтенант от Държавна сигурност. По устав дейността на АНБОП трябва да е насочена към „увеличаване на необходимостта от образование, от култура, от духовно-морални и други нематериални ценности сред гражданите“. В АНБОП се обучават мениджъри, юристи и специалисти по публична администрация». За студенти, които вече имат една диплома, срокът на обучение се съкращава на две-три години. Предлагат се и шестмесечни курсове. Оправдано е предположението, че «недържавната» АНБОП подготвя кадри за нуждите на ФСБ — специалисти, които винаги, когато се налага, могат да представят цивилна диплома. Същевременно тук се преквалифицират и офицери от ФСБ, които след това работят във всички обществени структури, представляващи интерес за службата за сигурност и за АБОП — най-вече в държавния апарат. Но мрежата далеч не се изчерпва с това. Академията разполага най-малко с две основани от нея висши учебни заведения. Едно от тях е Университетът по психология в Москва. Срокът на обучение в него е осем месеца, а основният курс, които се изучава, е «Невролингвистично програмиране». На интернет страницата на университета рекламират тази специалност по следния начин: «Невролингвистичното програмиране ви дава възможност веднага да влезете в контакт с всеки човек, да внушите доверие към себе си на всеки събеседник, незабелязано да се „доберете“ до желаното от вас и да предприемете необходимите „корекции“ в неговите мисли и действия…»
Друго учебно заведение в системата на АБОП е Академията за национална сигурност. Нейната цел е да осигури преквалификация и допълнителна квалификация на сътрудници от тайните служби в областта на организацията на производството и на националното стопанство и мениджмънта. Офицери от ФСБ се сдобиват там с неутрални цивилни професии, след което им помагат да започнат работа във всички структури, представляващи интерес за ФСБ и за АБОП. Това са преди всичко различните нива на държавното управление, икономическите предприятия и банките. Сред организациите, основани от АБОП, е и компанията за икономически контрол «Руски дом за одит». Тук ще цитирам следния откъс от едно интервю с нейния шеф Валерий Федотов: «В хода на одита всяко предприятие или сдружение на практика предоставя цялостна информация за своята финансова и икономическа дейност. В рамките на оторизирани одиторски организации се съставя пълна картина на дейността в цял един икономически отрасъл. Интересите на икономическата сигурност на държавата са приоритет на АБОП, така се създава нова възможност за опазване сигурността на предприятия и организации». По-добра инфилтрация на политически интереси в икономиката едва ли можем да си представим.
Но да се върнем на зависимостта на България от Русия. През декември 2006 г. министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров придружи българския премиер Сергей Станишев на посещението му в Москва, където трябваше да бъдат сключени нови договори. България и Русия постигнаха споразумение по дълго тлеещия спор около българското производство на легендарния «Калашников» и представиха освен това бъдещия проект за нов газопровод. Той би могъл да увеличи значението на България като транзитна енергийна страна, но би засилил, както се опасява Европейската комисия, зависимостта на тази балканска страна от Русия. През последните две години именно Румен Овчаров беше човекът, който неизменно тласкаше българската енергетика към Русия. Той уговори нови условия за руските доставки на газ, той стана причина руснаците да поемат изграждането на втората българска атомна електроцентрала (в Белене) и прие продиктуваните от Владимир Путин условия на тристранния проект за нефтопровод от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис. Политическите му противници остро го разкритикуваха за енергийната му политика, ориентирана към Русия, и го обвиниха в задоволяване на лични икономически интереси, дори корупция.
Овчаров поддържаше чудесни отношения и с руския енергиен гигант «Газпром». Предприятието искаше да използва принадлежащите досега на българското дружество «Булгаргаз» газопроводи, за да доставя руски газ в съседните на България страни. Това докладва министърът на икономиката след завръщането си от Москва. Ставаше въпрос за това, «Газпром» да поеме част от «Булгаргаз» или да участва в изграждането на нефтопровода. На 18 декември 2006 г. в медиите излезе информация: «Българската газова компания „Булгаргаз“ и руският концерн „Газпром“, в присъствието на българския министър-председател Станишев и на министъра на енергетиката Овчаров, подписаха в София меморандум за развитието на българо-руските отношения в газовия сектор»88.
Но през януари 2007 г. министърът на икономиката заяви, че няма планове да се денационализира газопреносната мрежа. Една година по-късно се оказа, че всичко това не е истина. «Газпром» подписа с българското правителство договор. Според него България влиза в проекта на «Газпром» «Южен поток». Руската информационна агенция «Новости» с гордост съобщи на 18 януари 2008 г.: «България одобрява проектодоговора за изграждане на газопровода „Южен поток“.» Русия и «Газпром» още веднъж постигнаха целта си. Тук се касае за стратегията на Кремъл отново да си възвърне отстъпените или загубени позиции на Балканите.
За да отпразнува тази победа, руският президент Путин пристигна на извънредно двудневно посещение в София през януари 2008 г. и доведе със себе си делегация от четиристотин души. Малко преди това по медиите премина новината (ако може да се нарече така), че руският президент притежава състояние в размер на 24 милиарда евро. Путин отрече с обичайните изтъркани фрази: «Аз съм богат, защото събирам чувства и емоции. А Русия два пъти ми позволи щастието да й служа»89.
Междувременно бе сключен и договор за петролопровода «Бургас-Александруполис». Общата стойност на проекта е около един милиард евро. С това България стана важна страна в транзитирането на петрол към Западна Европа. Накрая стартира и още един енергиен проект — изграждането на втората атомна централа край Белене.
За проекта «Южен поток» Русия и България възнамеряват да създадат съвместно предприятие, което да поеме строителството на газопровода в България. Двете страни ще притежават съответно по 50 % от предприятието. Разгорещените спорове за това, какво точно да бъде участието на всяка от страните, продължиха до самото посещение на Путин в София. Става дума за правото на собственост над онази част
