от газопровода, която ще минава през България. Стигна се до компромисно решение — 50 % от инфраструктурата да остане българска собственост. Общата стойност на проекта е около 10 милиарда евро. Детайлите от подписания договор, естествено, остават в тайна. Това отговаря на досегашната енергийна политика на Путин и предлага всякакви възможности за стратегическо изнудване, за което «Газпром», т.е. Кремъл, в миналото предоставя достатъчно материал. Председателят на управителния съвет на «Газпром» Алексей Милер заяви през пролетта на 2006 г, скоро след спора за газта между Украйна и Русия, че: «Излишният газ от Западен Сибир ще се изпраща по-скоро в Китай, отколкото в Западна Европа». Ясното послание бе, че Европа не трябва да прилага антимонополистични закони срещу «Газпром». И че страните от ЕС трябва добре да премислят, преди да ограничат достъпа на «Газпром» до своята транспортна инфраструктура.
И все пак протести срещу стратегията на Путин имаше. От една страна, се създаде неприятното усещане, че съдбата на България — както много пъти в нейната история, — отново се определя от една велика сила. Към това трябва да се прибави и фактът, че недемократичната система на управление на Путин и задкулисният му приятел КГБ отблъскваха много българи. Демократи за силна България (опозиционната партия на Иван Костов), профсъюзите и много сдружения на формиращото се гражданско общество призоваха към мащабни протести. Костов заяви, че «Русия унижава България като свой васал, а България ще се превърне в икономически сателит».
Потвърдиха се и предсказанията на руския посланик в Брюксел, че България ще бъде троянският кон на Русия в ЕС, поне в стратегически важния енергиен сектор.
Руските енергийни проекти, които за Кремъл по принцип са мерки за политическо влияние, са подготвени превъзходно. Към тях спада не само раздаването на ордени от тандема ФСБ — АБОП на изтъкнати българи няколко седмици преди посещението на Путин. За да се осигури влиянието на Русия в Европа бяха предприети сериозни действия. В секретен доклад акредитираните в Източна и Централна Европа руски посланици в своя годишен отчет за 2007 г. изтъкват, че Русия е успяла чрез различни двустранни споразумения до голяма степен да повлияе на политическите решения в Брюксел във връзка с енергетиката. Руски търговски представители убедително внушиха на свои български колеги, че в рамките на Националните проекти на Кремъл ще бъдат стимулирани бизнес инициативи от България. Търговската и културната сфера се оказаха най-стабилните опори на руската дипломация. Предупреждения относно това сътрудничество дойдоха от САЩ. Тайните американски служби смятат, че нарастващата финансова мощ на Русия, на Китай и на страните от ОПЕК е опасна. Те биха могли «да използват достъпа си до пазара, за да прилагат финансовата си сила за политически цели», каза директорът на Националното разузнаване на САЩ Майкъл Макконъл пред една сенатска комисия. «Русия се готви да контролира енергийната мрежа от Европа до Източна Азия», заяви още той“90. При това съществуват и съвсем друг вид заплахи и те са във връзка с тъмните сделки и връзки на „Газпром“.
В началото на декември 2005 г. прокурори от Палермо пристигат в Букурещ. Те разследват съмнителни парични преводи на клана „Коза Ностра“ Чанчимино от Палермо. Става дума за мафиотски фирми, които се занимават с газ. Разследванията довеждат прокурорите до румънския бизнесмен Джовани Лапис — собственик на множество предприятия в тази сфера. Лапис, от своя страна, работи не само с подставените лица на Бернардо Провенцано, боса на сицилианската Коза Ностра и на клана Чанчимино, а явно и с представител на „Газпром“. Най-малкото, Лапис се готви по поръчение на клана Чанчимино да сключи споразумение с „Газпром“. Договорът за шест милиона кубически метра газ за европейския пазар на стойност почти седемстотин милиона долара вече е съставен, когато румънските журналисти Стефан Кандеа и Сорин Озон от Румънския център за разследваща журналистика в Букурещ установяват, че „всички договорни условия с Джовани Лапис са били обсъдени с бившия майор от КГБ Александър Медведев“. Италианската полиция намира нещо като протокол между едно предприятие, контролирано от Чанчимино, и „Газпром“.
Александър Медведев е генерален директор на „Газекспорт“ и заместник-шеф на „Газпром“. Преди това е бил представител на „Донау Банк“ във Виена.
Смятан е за човек с много добри връзки в руското външно разузнаване. И той, и централата на „Газпром“ в Москва отричат да имат каквито и да било връзки с мафиота Масимо Чанчимино и с неговия делови партньор Лапис. „Ние нямаме нищо общо с такива хора“, заявиха от „Газпром“.
Все пак прокуратурата в Палермо разполага с копие от едно писмо на Лапис до шефа на „Газпром“ Алексей Милер от 13 октомври 2003 г., според което Лапис иска разрешение за закупуването на над десет милиарда кубически метра природен газ. А как визитна картичка на Александър Медведев се озовава в гараж, собственост на Масимо Чанчимино, заедно с един проектодоговор за сделка с газ, е друг въпрос, който търси своя отговор. Полицията откри и благодарствено писмо на фондация „Путин“ в Рим, адресирано до топмафиота Масимо Чанчимино. Фондацията благодари на мафиотския бос за финансирането на спектакъл на руски балет.
Проучванията на прокурорите от Палермо довеждат до анулиране на сделката. Но прокуратурата в града откри, че по командата на мафиотския бос Бернардо Провенцано, който между другото е арестуван, Коза Ностра от няколко години успешно търгува с газ. Още през 2004 г. подставено лице на италианската мафия доставя газ от Казахстан за испански газови предприятия за 116 милиона евро. В центъра на разследването е и предприятието „ГАЗ СпА“ (Gasdotti Azienda Siciliana), най-голямото частно предприятие за търговия с газ в Сицилия. „Босът на мафията Бернардо Провенцано командва «„ГАЗ СпА“ от скривалището си край Корлеоне»“, заяви пред прокуратурата Антонио Джуфри. Бившият заместник на Провенцано сега е главен свидетел на прокуратурата. Показателен в това отношение е един доклад на Федералната разузнавателна служба от пролетта на 2006 г.: „Според най-новите сведения няколко големи клана на Ндрангета и на Коза Ностра са закупили големи пакети акции от енергийния сектор, между другото и от руския енергиен гигант «Газпром»“.
Във всеки случай, заради разследването, договорът, който мафията иска да сключи с лица от вътрешния кръг на „Газпром“, не е подписан. Затова пък италианският индустриалец и медиен бос Бруно Гранели се опита да спечели обявения търг. Той е близък приятел на Силвио Берлускони и двамата имат големи планове. Гранели иска да разшири своята медийна дейност, а Берлускони — своето политическо влияние. При това Гранели вече има участие в „Газпром“. Той държи 33 % от „Сентръл Енерджи Италиън Газ Холдинг“ АД, 41,57 % от което пък е собственост на базираната във Виена „Центрекс“.
А коя е въпросната фирма „Центрекс“? Митнически служители на граничния пункт Битинген, близо до Бодензее, попадат на странен субект, който се представя за мениджър на „Газпром“. По време на разпита чехът, който пътува с един бодигард, се представя за собственик и търговски директор на фирми на Бахамите и в Швейцария. Заради сделки с „Газпром“ бил при адвокат в Цюрих. Следователите откриват три куфарчета, пълни с документи на „Газпром“ и банкови документи за над пет милиарда щатски долара. Намират и писма на компанията „Юримекс Комерс Транзит“ от Виена. Тази фирма се превръща по-късно в „Центрекс Юръп Енерджи енд Газ“, която пък е дъщерно предприятие на „Газпром“.
Холдингът „Центрекс“ е със седалище в Лимасол в Кипър, който все още е най-значимият адрес за пране на пари в Източна Европа. Не е изненадващ фактът, че босовете на „Центрекс“ и тези, които стоят зад тях, слагат в джоба си огромни печалби.
Това, което не става ясно от фирмените баланси, е, че една инвестиционна компания от Вадуц (ИДФ) е съсредоточила в свои ръце 80 % от дяловете на „Центрекс“ през фонда „Газ I“. Заплетената структура не свършва с това. Защото до 2004 г. работещата в Кипър фирма „Сиритиа“ контролира на сто процента дъщерната ИДФ. По-късно тя си разделя акциите от компанията с Руската търговска банка в Цюрих, която, от своя страна, е поета от „Газпромбанк“.
Структурата на руския газов концерн действително е ужасно заплетена. Това, разбира се, поставя генералния директор на „Газекспорт“ Александър Медведев в светлината на прожекторите. През 2000 г., когато той стана шеф на износа на „Газпром“, руският икономически вестник „Ведомости“ написа за него: „В «Газпром» преди това никой нищо не беше чувал за Медведев“. А днес той е в надзорните съвети на няколко дъщерни фирми, сред които и „Северен поток“ в Цуг, Швейцария. Негов партньор там е една много изтъкната личност — бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер, председател на съвета на
