конкретна информация за това, как в периода преди промяната държавни пари са били изнасяни в чужбина и как без никакви проблеми комунистически шпиони са били внедрявани във важни държавни ведомства и в дипломатическите среди.
По темата, разбира се, са изписани безброй журналистически материали. Българският ми колега Драгомир Иванов работи във вестник „Дневник“. На един симпозиум в Германия, той привлякъл вниманието със своя доклад на тема „Дългата сянка на миналото на Държавна сигурност: България се изгуби в джунглата на досиетата“. В него между другото се казва: „В същото време ние преживяхме ожесточени политически и обществени борби, горчиви разочарования и злоупотреби с истината. Формално отварянето на досиетата започна още през пролетта на 1991 г., когато първото демократично правителство състави в парламента работна група, която да проучи кои от депутатите са били сътрудници на ДС. Тогава се говореше за около 60 агенти в Първото народно събрание след промяната, но нямаше официално изявление. Тази комисия не можа и да заработи в истинския смисъл, тъй като по това време парламентарното мнозинство не подкрепи отварянето на архивите, съответно парламентът не можа да приеме закон за досиетата или за лустрацията. Нещата останаха така до 1997 г., когато правителството на министър-председателя Иван Костов най-после се реши да сложи ново начало и да се справи с миналото. През лятото беше приет Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и се създаде съответната комисия («Андреев»). Правителството на Костов разполагаше с всички инструменти на властта, въпреки това комисията «Андреев» не изпълни докрай задачата си. Единствената възможност бе случаят да се отнесе в съда. Досегашният опит обаче показва, че тези процеси по принцип се проточват дълго и съдиите предпочитат да ги протакат. Министерството на вътрешните работи например отказва достъп до документацията“.
През ноември 2007 г. един процес стана причина за интересни материали в печата. Административният съд анулира решение на новата комисията по досиетата „Костадинов“, според което местен функционер на партия ГЕРБ е бил агент на ДС. Няколко години той е бил във Върховния съд, а преди това — полковник и началник на разузнавателен отдел в комунистическото Министерство на вътрешните работи. Освен това има и доказателства за дейността му в секретните служби, между другото и документи за изплатени суми. Те по принцип се приемат като доказателство за принадлежността към секретните служби. Журналистическите публикации във връзка с архивите доведоха до компромати, които правителството на драго сърце използва. Защото някои от най-известните журналисти също са били агенти на ДС.
По този повод една българска телевизионна журналистка написа отворено писмо, в което настоя за проверка на десет нейни колеги и на нея самата. Сред тях бяха главните редактори на вестниците с най- голям тираж, ръководителите на най-рейтинговите телевизии, както и водещи на телевизионни предавания. Министърът на вътрешните работи Румен Петков назова четири имена, включително и на въпросната журналистка, които са били сътрудници на ДС. По-късно обаче той заяви, че за двама от назованите от него представители на медиите нямало безспорни доказателства за сътрудничество със секретните служби.
А какво е поведението на Брюксел? В докладите се порицават недостатъците в областта на правосъдието и на борбата с корупцията. Никъде обаче не става и дума за отваряне на досиетата на ДС. А както е известно, това е една от главните причини за корупцията, организираната престъпност, сивата икономика и унизителното състояние на правосъдието в страната99. Единствено Европейският парламент в писмо до българското правителство моли да се предоставят работни помещения на комисията за отваряне на досиетата. Но каква власт има парламентът на ЕС в България? Засега поне твърде малка.
Послеслов
Вярно е, че без функционираща правова държава, икономиката в България не може да се развива, освен ако конкуренцията не се определя от криминално инфилтрираните концерни. Тази констатация стои в основата на предположението на Economist Intelligence Unit, че на България ще са необходими поне 100 години, за да достигне европейското равнище. А може би ще се случи и друго — европейското равнище да слезе на нивото на българското. Или както сподели с мен една високопоставена служителка от полицията в София, която, страхувайки се от репресии (както много други), не пожела да цитирам името й: „Характерен признак е състоянието на съдебната система. Изглежда, че единственият шанс да бъдат хванати големите престъпници, които се занимават с търговия с наркотици, оръжие и трафик на хора, е да ги арестуват някъде в чужбина. Защото само тогава ще можем да разчитаме на добросъвестно следствие, което да издържи пред съда“.
И полицейските експерти многократно са стигали до убеждението, че сътрудничеството с България е успешно само когато не се засягат интересите на висшите политически и свързаните с тях икономически кръгове. Според единодушното мнение на западните наблюдатели, а и според равносметката от моите преживявания в България, причините за това се коренят в хаотичното господство на една плетеница от политически, икономически и престъпни кръгове, със секретните служби зад гърба им, които дори не се срамуват от своето минало и от начина, по който работят.
Все пак, за всички тези години на прехода има и някои постижения. Свръхбогатите и техните политически съучастници в правителството и парламента пожънаха огромни успехи. За бедното и безправно мнозинство от българския народ обаче почти нищо не се е променило в положителна посока. И това е трагедията на днешното общество в малката балканска държава.
И така, българският народ ще продължава да живее под ударите на бандитите и арогантните политици, освен ако най-после не надигне глава. Наистина ли ще трябва да минат едно-две поколения, докато настъпи някаква решителна промяна? И дали тогава и западната демокрация няма да се е променила? Може би Европа ще се е балканизирала? Или с течение на годините западноевропейските институции ще успеят да приобщят България към тяхната ценностната система. Този път обаче ще е много дълъг и най-голямата надежда е да дойде едно просветено младо и необременено поколение. Но, както се казва, ще поживеем — ще видим.
Информация за текста
© 2008 Юрген Рот
© 2008 Елена Продева, превод от немски
Jurgen Roth
Die Neuen Damonen (Das Bulgarishe Mafianetzwerk), 2008
Източник: http://zamunda.net/details.php?id=146669
Разпознаване и редактиране: NomaD, ноември 2008 г.
При редактирането на текста е използвано и хартиеното издание.
Издание:
Издателство „Слънце“, 2008
Редактор Мария Чунчева
Художник на корицата Вихри Стоева
Коректор Екатерина Адут
Предпечат „Ибис“. Печат „Инвестпрес“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9567]
Последна редакция: 2008-12-01 00:13:11
1
В. „Стандарт“, № 5389, 11 януари 2008 г.
