акционерите. В „Северен поток“, предшественик на „Южен поток“, има и други бивши агенти. Сред тях е Матиас Варниг, майор от Щази и един от шефовете на икономическия шпионаж на ГДР. Неговата мисия по онова време е проучването на западни икономически кръгове. Той обаче оспори тази информация. В управителния съвет на „Северен поток“ в Швейцария е и Урс Хаусхер. През 80-те години той работи в едно предприятие, „Асада АГ“, което върти търговия с Щази и особено с „доставчика на валута“ в ГДР Шалк- Голодковски.
Държавна сигурност — минало или настояще
В един забележителен коментар за българския Закон за разсекретяване на архивите на Държавна сигурност Клаус Шрамайер пише следното: „Ако все още имаше някакви съмнения, кой управлява България, процесите около приемането на Закона за разсекретяването на архивите на Държавна сигурност от 6 декември 2006 г.91 напълно ги отстраниха — «духовете от миналото» успяха да се наложат при приемането на този закон. Защото те знаят, колко много могат да загубят“. По тези причини е напълно разбираемо, че „пагубният съюз“, както го нарича Шрамайер, на стари кадри от Държавна сигурност, политици, бизнесмени и мафия92 направи всичко възможно да предотврати приемането на този закон. И въпреки че не му се удаде, все пак успя да размие нещата до голяма степен.
Както показва примерът с Германия, и след нацистката диктатура, и след разпадането на ГДР тълкуването на историята е политическо минно поле и изключително болезнен процес. Но това, което се случи и се случва в България, има други измерения. От една страна, комунистическите служби за сигурност се разпуснаха. Този процес не доведе до нищо друго освен до това, че уволнените служители продължиха своите престъпни дейности като нарушаване на ембарго, търговия с наркотици, сделки с оръжие, обучение на терористи. Но сега вече като „бизнесмени“, които не подлежат на никакъв контрол. Мюлер-Енбергс от Федералната агенция за архивите на Щази в ГДР смята, че през 1991 г. Държавна сигурност в България е била само преструктурирана, но не и разпусната93. Властта беше в ръцете на онези, които я имаха и преди промяната — партийната номенклатура и секретните служби. Просто се трансформира от политическа в икономическа. Това бяха хората, които инициираха промяната, отчасти създадоха, разцепиха и отслабиха опозицията и до днес определят развитието на страната. Тази отчасти криминална мрежа проникна (и продължава да го прави) със своите пипала във всички области — политика, правосъдие, полиция или икономика и поради това беше в състояние да предотврати всичко, което пречеше на нейните планове. Това е и причината в България, както и в други посткомунистически страни, разкриването и анализирането на комунистическото минало, особено що се отнася до принадлежността на политици и висши държавни служители към различните секретни служби, да протича извънредно мудно и мъчително. Но сякаш общественият интерес към тази тема вече не е особено голям. Което е необяснимо, защото корупцията по високите етажи на властта и връзките с престъпните организации, които и до днес парализират България, имат много общо с това минало. Те представляват всъщност една симбиоза, която води до липсата на достоверна информация за случващото се в страната и до недостатъчна прозрачност в действията.
Все пак след приемането на въпросния закон имаше някакъв шанс да се отворят архивите на Държавна сигурност. Тогава щяха да излязат на бял свят доста тъмни и обвити в мистерия епизоди от българската история. Като случаят с писателя Георги Марков например. По настояване от страна на Великобритания все пак се проведе следствие срещу убийците на Марков. Но стана ясно, че двама заместник-министри на вътрешните работи, Владимир Тодоров и Стоян Савов, са унищожили преписката. Савов се самоуби, а Тодоров бе наказан с лишаване от свобода за десет месеца. Случаят и до ден-днешен не е напълно изяснен. Няма възмездие и за убийствата, арестите, хвърлянето в затвора на хиляди хора и забраните за упражняване на дадена професия, постановени от комунистическия Народен съд. Бившият депутат Аспарух Панов пише по този повод: „Само до март 1945 г. така нареченият Народен съд е издал 11 000 присъди. 2730 души са осъдени на смърт, между тях регентите, министрите и 62 депутати. 1305 души са осъдени на доживотен затвор, а 5119 — на двадесет години лишаване от свобода. Хиляди са изчезналите безследно. От септември 1944 г. до февруари 1945 г. са убити повече от 30 000 души“94.
Липсата на интерес от страна на българските граждани към отварянето на архивите на Държавна сигурност се дължи на предизвиканата от общата социална мизерия политическа апатия у хората, а може би и на факта, че много българи в някакъв момент от живота си са имали нещо общо с Държавна сигурност. Да добавим и че управляващите кръгове непрекъснато се противопоставят на отварянето с аргумента, че темата „не стои на дневен ред сред обществото“ и не е възможно да бъдат разкрити всички сътрудници на ДС, защото това ще застраши сигурността на държавата и сътрудничеството с чуждестранните служби(!). Освен това стана ясно, че сътрудниците на Държавна сигурност всъщност са патриоти95, които са работили за отечеството. Съществуват основателни подозрения, че досиета са били изнесени и сега се използват за изнудване.
Някои наблюдатели стигат дотам да твърдят, че цялата структура на икономиката в сянка и на организираната престъпност води началото си от ДС96
Неизяснено и досега остава уж самоубийството на началника на отдел „Архиви“ на Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев в средата на ноември 2006 г., т.е. малко след решението за отваряне на досиетата на Държавна сигурност. Мотивите му да направи подобно нещо останаха неясни. Ако се вярва на Бети Ганева, критичният главен редактор на вестник „Виртшафтсблат“, изглежда твърдението, че генезисът на съвременната организирана престъпност в България трябва да се търси в структурите на ДС е вярно. А междувременно различни депутати с минало в Държавна сигурност удобно се настаниха в Брюксел. Те са предимно от БСП. Един от тях е Евгени Кирилов, който на 21-годишна възраст започва кариерата си в комунистическите секретни служби и 11 години по-късно става началник в Първо главно управление на Държавна сигурност, което се занимава с контраразузнаване. Той твърди, че се гордее с миналото си. Също като Боян Чуков, пак кадър от Първо главно. Той наистина заяви, че много се гордее с работата си в Държавна сигурност и не е измъчван от никакво чувство за вина.
Много препятствия бяха преминати, докато се стигне до Закона за архивите на Държавна сигурност. Още на 20 декември 1990 г. Великото народно събрание назначи анкетна комисия за досиетата на депутатите, под ръководството на депутата от БСП Тамбуев. През април 1991 г. тя беше разпусната, след като един вестник написа за предполагаеми връзки на някои депутати с Държавна сигурност. Вината за тази „издънка“ беше стоварена върху комисията.
Правителствата от 1992 до 1997 г. запазиха мълчание по този въпрос.
Правителството на Иван Костов (1997–2001) прие през юли 1997 г. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДВ 63/1997 г), който беше блокиран от Конституционния съд. Според него законът не е създаден от независима институция, а е възложен на комисия, съставена от представители на изпълнителната власт. Освен това лица, споменаващи се само в картотеката (т.е. без досиета), не можело със сигурност да се идентифицират като агенти на Държавна сигурност. Бившият депутат от Демократическата партия Аспарух Панов отбеляза, че заради тези забележки законът не е могъл да влезе в сила97.
По-късно законът претърпя корекции съобразно с предписанията на Конституционния съд. Председателстваната от депутата Методи Андреев парламентарна комисия по досиетата обаче не бе независима, не разполагаше с архива и нямаше правомощията да отваря досиетата от контраразузнаването. Въпреки това в периода април 2001 г. — март 2002 г. тя представи девет доклада, провери депутатите във всички парламенти и членовете на всички правителства от промяната насам, както и кандидатите на парламентарните избори и разкри принадлежността им към Държавна сигурност, в рамките на поставените от Конституционния съд граници98.
Оказа се, че всеки дванадесети български депутат след 1989 г. е бивш сътрудник на ДС. Причината всичко това да стане известно бе разсекретяването на досиетата на бившата Държавна сигурност в България, което за пръв път след промяната осигури достъп и до досиетата на комунистическото контраразузнаване. Тъкмо в тях се съдържаха най-важните тайни около процеса на преустройството. Именно това е и причината до 2007 г. те да бъдат държани под ключ. Техните страници съдържаха
