„Роскомметалургия“. И двамата загиват при загадъчни автомобилни злополуки.
В същото време борбата на живот и смърт за господство в алуминиевата промишленост продължава. Престъпните групи с всички средства се домогват до властта. В алуминиевата война са убити стотици хора. Особено бурни са сблъсъците за контрола на гигантския комбинат за алуминий в Красноярск, на 300 км от Москва. Градът е създаден по съветско време с цел снабдяване на оръжейната промишленост със стомана и алуминий. И до ден-днешен огромните производствени съоръжения се смятат за едни от най-големите замърсители на околната среда в целия регион. TWG сключва със завода бартерна сделка и получава контрол над 30 % от продукцията му. Но през есента на 1994 г. генералният директор на завода се обръща срещу Чорни, анулира съществуващия договор и се опитва да заличи дяловете му от регистъра на акционерите. Предвид заплахата от загуба на един от най-изгодните договори се вземат генерални мерки. На помощ на Чорни се притичва един известен индустриалец и представител на популярна престъпна групировка — Анатолий Биков. Кръстниците в Узбекистан, по-специално Тофик Арифов и Салим Абдуллаев, го призовават да подкрепи техния узбекски приятел Лев.
В началото на 1997 г. толкова добрите дотогава отношения между TWG и видните руски ръководители и акционери охладняват. Нараства и натискът отвън. От Думата министърът на вътрешните работи Анатолий Куликов заявява, че Русия трябва да вземе мерки, за да опази стратегически важната алуминиева промишленост от мафията. Той настоява прокуратурата да продължи разследването срещу Лев и Майкъл Чорни и заявява: „Мафиотските структури монополизират пазара, разрушават го и превръщат икономическите отношения в отношения между престъпни синдикати“. Предвид опасността, че може да загуби контрола над производството на алуминий, Лев Чорни трябва да прибегне до отбранителни мерки. Неговият съюзник Александър Черпов получава нареждането да използва връзките си с подземния свят, за да отстрани критиците.
Според информация на Федералната служба за сигурност в Русия Черпов се е срещал с водачите на много престъпни организации в Киргизстан и Казахстан. Уговорено било да бъдат елиминирани всички, участвали в миналото в убийства, които биха могли да бъдат свързани с присвояването на фабриките за алуминий. За тази работа Чорни е платил на Черпов повече от десет милиона долара. В интервю за руски електронен вестник Майкъл Чорни опитва да се защити с твърдението, че обвиненията срещу него и брат му били израз на Студената война срещу руския капитал в чужбина. Така например полицията извън границите на Русия му приписва 37 убийства. „Всичко това без доказателства. Но от кабинета на прокурора на Руската федерация, руският министър на вътрешните работи и следственият отдел на ФСС заявиха, че никога не съм бил обект на подозрение като извършител на криминални деяния“, казва Майкъл Чорни. На въпроса, защо чуждестранните служби за сигурност така масово го обвиняват, той отговаря, че имало три различни групи интереси. Първо, няколко „финансови и индустриални кръга в Русия, които упражняват влияние върху различни политици и върху властовите структури“. Те се страхуват, че „един руски бизнесмен, който напуска Русия, застрашава техния монопол“. Втората група са „делови съперници отвъд океана. Погледнете руския оръжеен комплекс. До голяма степен негова е заслугата тежката промишленост да има успех на международния пазар. ФБР и други тайни служби реагират с твърдението, че това е руската мафия. А европейските страни, както и Израел, биват използвани като инструменти в тази борба за световния пазар“. Третият „клан“, който негодувал срещу него, били служители на западните тайни служби. „След края на Студената война много от тях на практика останаха безработни. Като измислиха руската мафия, си създадоха възможността да назначават нови сътрудници и да получават по-голям бюджет за своята работа“83.
Като президент на фондация „Майкъл Чорни“ в Израел руският бизнесмен има собствен уебсайт в интернет. В него читателят може да научи не само, че той поддържа множество благотворителни фондации, а и че като цяло дарява много пари. Подробно е представено и израстването му, както и свързаните с него проблеми84. За разлика от изобилието от информация за Майкъл Чорни, за брат му Лев се знае съвсем малко.
Това е накратко историята на войната за суровини в Русия. Но тя няма да бъде пълна, ако не разкажем и за Алимзан Тохтахунов във връзка с едно изказване на Джалол Кайдаров. Последният е бивш приятел на Тохтахунов и близък сподвижник на братята Лев и Майкъл Чорни, един вид финансов директор на TWG. Израелските власти го обвиняват, че е изпрал 643 милиона евро. За да избегне наказанието, той прави признания и оттогава е в Програма за защита на свидетелите в Израел. Рядко говори с журналисти, между които е и един колега от в. „Монд“. Благодарение на него читателите научават, че губернаторът на Кемерово има банкови сметки в Лихтенщайн, че бившият министър на железниците е прибирал „парса“ от всяка фабрика, която е работила с железниците, и че един от неговите партньори е бил изхвърлен от бизнеса, като просто скрили едно кило хероин в тоалетната на хотелския му апартамент, а после информирали полицията. Вероятно заради това в един доклад на Европол от септември 2001 г. се казва: „Братята Чорни играят важна роля в «Измайловская» като перачи на пари и използват за тази цел влиянието си над политици в Русия“85.
Друго, за което Европол и италианската полиция алармират, е, че Тохтахунов е бил финансовият управител на братя Чорни. Във връзка с това Кайдаров прави едно забележително изказване: „Той беше Христофор Колумб за братята Чорни. Откривател на непознати области. Неговата мисия беше да влага парите на Чорни на сигурни места“. Това може да се прочете в италианския вестник „Република“ от 6 януари 2003. Така погледнато, обвиненията, повдигнати срещу Майкъл Чорни в България, които накрая довеждат да екстрадирането му и срещу които той се жалва, на практика нямат нищо общо с дейността му срещу тази държава.
От друга страна, огромният му капитал, от каквито и източници да е дошъл, отдавна е изчистен и на Майкъл Чорни изобщо не му е необходимо да се забърква в криминални дела.
Но може би тъкмо неговото тъмно минало изведнъж се превръща в оръжие срещу него, защото правителството на Иван Костов, което тогава е на власт, изразява опасения, че той ще се опита да стане монополист във важни отрасли на българската икономика. Факт е също, че много информации за Майкъл Чорни целенасочено се лансират в печата, а отделни ведомства в чужбина ги възприемат като „фактически материал“ и ги превръщат в изходна точка за по-нататъшни разследвания. Все пак срещу него няма успешни юридически действия нито в Русия, нито в друга страна. Колкото и странно да звучи, няма нито една присъда със законна сила срещу Майкъл или срещу Лев Чорни на базата на доказани престъпления. Нищо не променя и фактът, че в миналото братята имат лични и делови контакти с криминални структури.
Любопитно обстоятелство в житейския път на Чорни е, че още от началото на дейността си (в Узбекистан) винаги е „свързван“ с опитни криминални авторитети, заемащи важни постове, и целенасочено използва техния опит и връзките им в бизнеса.
Същевременно той е в близки отношения и с ръководни служители от съдебната система (Министерство на вътрешните работи и правосъдието) в Руската федерация, както и с отделни представители на руската политика. Според мнението на отговорни експерти по сигурността в Москва с тези връзки той целенасочено въздейства върху развоя на повдигнатите срещу него обвинения и разследвания от средата до края на 90-те години. Според вътрешни сведения Чорни, по подходящ начин и с помощта на парични суми, предназначени за натоварените със следствието, успява отначало да „неутрализира“, а после да „елиминира“ водените срещу него разработки. Израз на тесните му връзки с ръководни служители от Министерство на вътрешните работи е между другото фактът, че Чорни заплаща следването в Лондон на дъщерята на Рушайло (бивш министър на вътрешните работи).
За разлика от други криминалните величия характерно за Чорни е, че винаги подсигурява действията си. Инициирани от него „търговски операции“ по правило се водят от доверени лица или от подставени фирми, което прави почти невъзможно лично да бъде уличен в престъпни деяния. Освен това той отбягва и директната конфронтация с официалните руски служби за сигурност.
Забележително е, че от самото начало Чорни никога не пропуска да опровергае появяващите се срещу него обвинения и подозрения както в Русия, така и във всички други страни. За това значителна роля играе неговата адвокатска кантора в Москва. Тя има добри, макар и неофициални, връзки в политическите среди и сред службите за сигурност на Руската федерация и според оценката на експерти по сигурността е „абсолютен довереник“ на Чорни. От много години вече бизнесменът не живее в Руската федерация. Причината за това едва ли е в страха му от евентуална конфронтация с руските следствени органи. Чорни по-скоро трябва се притеснява от разправии с бивши партньори, които очевидно е „ощетил“. Всъщност той
