шест дни банката отказва да освободи парите с оправданието, че такъв депозит изобщо не съществува. Сумата, за която става въпрос, принадлежи на известната икономическа групировка „Орион“. Въпреки опита на Националната банка да въздейства на двете банки, превели парите (от Швейцария и от Русия), сумата е блокирана. Стига се до съдебен спор. Единият от адвокатите на банката е бивш министър на вътрешните работи, който по-късно става председател на парламента, а другият след време се издига до поста председател на Конституционния съд. Сред обществеността в България се разпространява схващането, че парите са с криминален произход. През 1999 г. Майкъл Чорни печели съдебния процес и получава 10 милиона долара обезщетение за нанесени щети.
През юни 1999 г. българският министър на финансите Муравей Радев се обажда на Чорни по телефона и иска незабавна среща. „Г-н Чорни — казва министърът, — вие заведохте дело срещу една българска банка и го спечелихте. Справедливо е и вие действахте правилно. Сега се готвите да си приберете парите. Но дали сте наясно, че мажоритарен собственик на въпросната банка е държавата? Ако й се отнемат десет милиона долара, това ще означава край на тази банка. Ще се обърка цялата банкова система. В България вие имате други големи инвестиции, които успешно се разрастват, необходима ви е нашата подкрепа. От вас зависи да вземете решение, което ще е по-добро за вас: да съсипете една българска банка и да застрашите всичките си инвестиции, или да си осигурите подкрепата на правителството, за да получите лиценз за мобилен телефонен оператор, както и допълнителни честоти. Предпоставката за това обаче е да се задоволите с пет милиона долара. От 2004 г. насетне банката ще ви изплати тази сума в рамките на три години“. Според Майкъл Чорни министърът няколко пъти повторил, че говори от името на цялото правителство и лично на министър-председателя Иван Костов. Чорни се съгласява с предложението, защото просто няма друга алтернатива. Но въпреки целия си негативен опит, натрупан в Русия, той едва ли е очаквал това, което се случва по-късно. На 18 август 2000 г. заедно с още петима бизнесмени от Русия той е обявен за заплаха за националната сигурност и екстрадиран от България. Наложена му е забрана да влиза в страната за срок от десет години.
Каква е причината за подобна заповед и до днес не е съвсем ясно. Някои наблюдатели са на мнение, че решаващи се оказват събраните от международните полицейски институции сведения. Според тях братята Чорни са във връзка с руската мафиотска групировка „Измайловская“. Споменава се и за масиран натиск от правителството на САЩ. От друга страна, може да става въпрос и за дълговете на разклатената от Чорни банка.
Кой всъщност е Майкъл Чорни? Силен бизнесмен, вятърничав хазартен тип, продукт на новия хищнически капитализъм? Или?
Срещу Майкъл Чорни и Олег Дерипаска има заведен граждански иск и от американското предприятие „Бейз Митал Трейдинг“. В исковата молба до Щатския районен съд на Южен Ню Йорк (Docket Nr.: 00 Civ. 9627) се казва: „Масираното изнудване за пари започна около 1990 г. Сред главните действащи лица бяха членове на една международна руско-американска престъпна група, водена от Майкъл Чорни, в която участваше и олигархът Олег Дерипаска — главата на «Сибирски алуминий», както и на руско-американската мафиотска групировка «Измайловская». Те целяха да поемат и монополизират руския пазар на алуминий и други видове тежка промишленост. Назованите съучастници в нелегалната схема, както и техните съюзници и фирмите, които те управляват и контролират, са извършили пряко или косвено множество криминални деяния, включително убийство, подкуп, изнудване и пране на пари“. Това пише в исковата молба до щатския съд. Ответниците, разбира се, отхвърлят тези обвинения.
В една представителна сграда в сърцето на Женева в края на 2000 г. все още се намира финансовият център на въпросната алуминиевата империя. Името на конгломерата от фирми е „Транс Уърлд Труп“ (Trans World Group — TWG). От 1998 г. прокуратурата в Женева води следствие срещу това предприятие, т.е. срещу Майкъл Чорни, както и срещу брат му Лев. На стената в кабинета на наблюдаващия женевски прокурор Лоран Каспер-Анзерме виси двуметров плакат, на който като паяжина, са отбелязани общо 400 фирми по целия свят. В средата са имената на Лев и Майкъл Чорни. Те отдавна са на мушката на международните следствени служби. В САЩ, Франция и Великобритания им е издадена забрана за влизане в страната. Но пред един журналист Майкъл Чорни заявява: „Никога не съм работил в разрез със законите, аз просто се занимавам с търговия“.
Наистина ли е така? Следите на братята Чорни водят и до Германия, и до Австрия. Още в средата на 90 -те години братята използват Лондонския клон на хамбургската „Вестландесбанк“ за трансфер на значителни суми. Много милиарди марки минават тогава през сметките на филиала в Лондон. През есента на 1996 г. обаче според „Хамбургише Ландесбанк“ тази доходоносна делова връзка се разпада. Причина за оттеглянето на банката вероятно е докладът на британската полиция, в който се твърди, че: „Братята Чорни контролират различни фирми. Сведенията сочат, че те се използват от организираната престъпност за пране на пари“.
Движения по сметките на предприятия, приписвани на двамата братя, се забелязват отново едва през 1999 г. Тогава „Вестландесбанк“ изпраща сигнал до прокуратурата в Дюселдорф. Става дума за невероятната сума от общо 14 милиарда марки, които са минали през сметките на „Вестландесбанк“. Когато това става известно, във Федералното канцлерство е свикано кризисно съвещание. 14 милиарда марки е сума от политическо-стратегически мащаб. По съвет на прокуратурата банката не закрива сметките, за да се съберат и други сведения за финансовите взаимоотношения на „Транс Уърлд“. „Връзката с «Вестландесбанк» вероятно е осъществена от високопоставен служител на банката. В началото на 1997 г. той се премества в банка на Бахамските острови, за която се смята, че е собственост на бизнес групировката на Чорни. Този човек временно трябва да е имал право на достъп до части от депозираното в Дюселдорф състояние“, писа по-късно списание „Шпигел“. Тъй като произходът на парите не може да се установи (или не трябва, кой знае?), сумата няма как да не бъде освободена. „Вестландесбанк“, разбира се, прибира доста пари от комисионите по трансфера. След това въпросната огромна сума се появява в сметка в Израел. Както Майкъл Чорни, така и „Транс Уърлд“ оспорват обвинението в пране на пари във връзка със случая с „Вестландесбанк“.
„Транс Уърлд Груп“ е основана през 1992 г. с идеята да се разделят дейностите в алуминиевата промишленост: TWG доставя на фабриките в Русия суровината (пречистен алуминиев окис) и финансира производството на алуминий. В замяна след това получава готов алуминий за износ. TWG сключва с руските производители на алуминий възможно най-изгодните договори и за кратко време става един от най-важните доставчици на тази суровина на световния пазар. През 1995 г. на Лондонската борса за метали чрез въпросната фирма са сключени сделки за над един милион тона алуминий, или 5 % от продукцията в световен мащаб. Оборотът на компаниите от TWG достигна един милиард долара.
Братът на Майкъл Чорни Лев играе важна роля в тези събития. Той осъзнава, че за финансиране на дейността си е нужно да привлече чужди инвеститори. Идеален за тази роля се оказва лондончанинът Дейвид Рубен. За Лев Чорни е важно също така да използва фирмите на TWG, за да узакони съмнителните си финанси. Такава поне е теорията на международните следователи. Чорни вижда потенциално високата рентабилност на производството на алуминий и изкупува значителни дялове от фирмите, за да може да постави фабриките под свой контрол. Но съществуват някои ограничения от страна на държавата. Едно лице може да държи само 20 % от дяловете на фабрики за стратегически суровини. Ето защо Чорни създава множество офшорни компании в Монако, Гибралтар, Швейцария, на Вирджинските и Бахамските острови и в Кипър. Те, от своя страна, основават дъщерни фирми в Русия. Чрез мрежата от тези дъщерни фирми Чорни купува толкова много дялове, че през 1995 г. TWG става най-големият собственик на заводи за добив на алуминий в Братск, Красноярск, Сиянск, Новокузнецк и Навой. Тогава обаче някой в Москва забеляза, че голяма част от фирмите в чужбина са работили с фалшиви акредитиви. Министерството на вътрешните работи на Русия потвърди, че фирмата „Транс Сис“ се е сдобила с първоначалния си капитал чрез фиктивни банки в Чечения и с този трик е заблудила Националната банка. Говори се за 800 милиона щатски долара, които са присвоени с помощта на фалшиви платежни нареждания. Доказателства, които да могат да се използват в евентуален съдебен процес, така и не се намират, макар убеждението, че зад тази широкомащабна операция стои Чорни, да е особено силно. Във всеки случай руският бизнесмен проявява завидно умение да открива вратичките в закона и да реализира съответни печалби.
На помощ му идва и още едно обстоятелство, което е обвито в мистерия. Един от онези, които знаят всичко за фалшифицираните акредитиви (защото е участвал в манипулациите), е руският бизнесмен Игор Белецки, който работи заедно с Чорни във фирма „JV-Kolum“. Запознат с тези факти е и вицепрезидентът на
