История на Стария свят — Изтокът и Гърция

математическата география в областта на географията. Броят на тия, само няколко дадени от нас, примери би могъл твърде много да бъде увеличен.

Характерно е още за елинистическата епоха, че образованието и значението на образованието за първи път било признато и оценено от държавата. Частните философски школи продължавали да съществуват, но редом с тях възникнали първите обществени институти за насърчение на литература и наука Музеят или „Домът на музите“е бил първото научно дружество, което било поддържано от държавата То било сдружение на учени и писатели, които отдали целия си живот на науката и литературата Една голяма библиотека и други удобства за изследвания, като напр. зоологическа градина, били поставени на тяхно разположение. Пергам е могъл да се хвали с такъв институт и Александрия се е стремяла да съперничи с него в това отношение.

ХРОНОЛОГИЯ

Най-древна Месопотамия

V хилядолетие пр.н.е. — Най-древни градове на територията на Южното Междуречие — Урук, Ур, Ларса, Лагаш, Ума, Акад, Нипур, Ериду.

Ср. на III хил. пр.н.е. — Царят на Лагаш Еанатум. Обединяване на Ю. Месопотамия.

XXV–XXIV в. пр.н.е. — Народно движение в Лагаш. Царуване на Урукагина. Антиаристократически реформи.

XXIV в. пр.н.е. — Лугал-Загиси — патеси (управник)на гр. Ума. Свалянето на Урукагина; обединяване на шумерските градове.

Ок. 2360 г. пр.н.е. — Образуване на акадската държава (Сев. Междуречие). Саргон I. Покоряване на Шумер; победи над Елам.

Ок. 2230 г. пр.н.е. — Нарамсин. Разцвет на акадското царство. Завоевания в Сирия и Елам.

Ок. 2200 г. пр.н.е. — Завоюване на акадското царство от племената на гутеите.

XXIII в. пр.н.е. — Ново издигане на гр. Лагаш. Патеси Гудеа. Развитие на търговията и строителството.

Края на XXII–XXI в. пр.н.е. — Издигане на г. Ур; обединяване на южните градове на Междуречието; III династия на Ур.

Края на XXII в. пр.н.е. — Законите на царя Ур-Наму.

2100–2042 г. пр.н.е. — Цар Шулги; завоюване на Южен Шумер.

Края на XXI в. пр.н.е. — Разгромяване на Ур от войските на Мари и Елам; образуване на държавите Ларса и Исин.

XX в. пр.н.е. — Законите на Билалама; затвърдяване на робовладелския строй.

Древен Вавилон

Края на XIX в. пр.н.е. — Образуване на аморейската държава с център във Вавилон.

1792–1750 г. пр.н.е. — Цар Хамурапи. Обединяване на Междуречието под властта на Вавилон.

Ок. 1750 г. пр.н.е. — Нахлуване на каситите във Вавилон.

1595 г. пр.н.е. — Окончателно завоюване на Вавилон от каситите.

1595–1204 г. пр.н.е. — Каситската династия във Вавилон.

Кр. XI — ср. VII в. пр.н.е. — Халдейското царство в Южна Месопотамия.

1146–1123 г. пр.н.е. — Навуходоносор I, Победи над Асирия и Елам.

VIII–VII в. пр.н.е. — Подчиняване на Вавилон на Асирия.

626–538 г. пр.н.е. — Нововавилонското царство.

626–604 г. пр.н.е. — Набопаласар.

605 г. пр.н.е. — Победата на Вавилон над асиро-египетските войски при Кархемъш.

604–562 г. пр.н.е. — Навуходоносор II. Войските срещу Египет, Сирия и Юдея.

550–538 г. пр.н.е. — Набонид. Опити за религиозни реформи.

538 г. пр.н.е. — Завоюването на Вавилон от персите; краят на вавилонското царство.

Древен Египет

Ок. 3000–2800 г. пр.н.е. — Ранното царство. Обединяването на Северен и Южен Египет.

Ок. 2800–2400 г. пр.н.е. — Старото царство. III–VI династия.

XXVIII в. пр.н.е. — III династия. Джосер. Първата пирамида.

Кр. XXVIII — нач. XXVII в. пр.н.е. — IV династия. Хуфу (Хеопс), Хафра (Хефрен), Менкаура (Микерин).

XXIV в. пр.н.е. — VI династия. Меренра I. Пиопи II. Завоюване на Северна и Централна Нубия.

Ок. 2250–2050 г. пр.н.е. — VII–IX династия. Разпадането на Египет.

Ср. на XXII в. пр.н.е. — X династия. Издигане на Хераклеопол.

Ок. 2050 г. — XI династия. Борбата на Хераклеопол и Тива. Обединяване на Египет под властта на тиванските царе.

2050–1700 г. пр.н.е. — Средното царство. XI–XIII династия.

Ок. 1970–1785 г. пр.н.е. — XII династия.

1884–1849 г. пр.н.е. — Сенусерт III. Походи към Нубия и Палестина.

Ок. 1785–1700 г. пр.н.е. — XIII династия.

Ок. 1750 г. пр.н.е. — Народни въстания и отслабване на централната власт.

Ок. 1700 г. пр.н.е. — Завоюването на Египет от хиксосите.

Ок. 1700–1590 г. пр. н.е. — Държавата на хиксосите. XV–XVI династия.

1680–1580 г. пр.н.е. — XVII династия (Тива). Борбата с хиксосите.

Ок. 1580 г. пр.н.е. — Прогонване на хиксосите от цар Яхмос.

1580–1070 г. пр.н.е. — Новото царство. XVIII–ХХ династия.

Ок. 1580–1350 г. пр.н.е. — XVIII династия.

1503–1491 г. пр.н.е. — Тутмос III. „Аналите“ на Тутмос III.

1502 г. пр.н.е. — Обсадата и превземането на Мегидо (Сирия).

1435–1419 г. пр.н.е. — Аменхотеп III.

1419 — Ок. 1400 г. пр.н.е. — Аменхотеп IV (Ехнатон). Религиозно социалната реформа.

Ок.1400–1392 г. пр.н.е. — Тутанкамон. Отдръпване от реформата на Ехнатон.

Ср. на XIV в — пр.н.е. — Хоремхеб. Ликвидиране на реформата.

1342–1206 г. пр.н.е. — Периодът на нов разцвет на Египет. XIX династия.

1317–1251 г. пр.н.е. — Рамзес II.

1312 г. пр.н.е. — Битката при Кадеш.

1296 г. пр.н.е. — Мирният договор на Египет с хетите.

1225–1206 г. пр.н.е. — Настъплението срещу Египет на либийски племена и на „морски народи“.

1206–1180 г. пр.н.е. — Последният подем в могъществото на Египет. XX династия. Сетнахт. Рамзес III.

XI–IV в. пр.н.е. — Късен (либийско-саиски) период.

1085–950 г. пр.н.е. — Разпадане на египетската държава.

950 г. пр.н.е. — Завземане на властта в Египет от либийците.

950–757 г. пр.н.е. — XXII–XXIII (либийски) династия.

751–656 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от етиопците. XXV династия.

751–716 г. пр.н.е. — Цар Пианхи.

671 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от Асархадон, бягството на цар Тахарка.

663 г. пр.н.е. — Обединяване на Египет под властта на управниците на Сиас.