История на Стария свят — Изтокът и Гърция

Ок. 680–525 г. пр.н.е. — XXVI (Сиаска) династия.

525 г. пр.н.е. — Завоюване на Египет от персите.

Хетска държава

XIX в. пр.н.е. — Първите известни в историята хетски държави Кушара, Неша, Хатуша.

XVII в. пр.н.е. — Засилване на Хетското царство със столица Неша.

Ок. 1680–1650 г. пр.н.е. — Обединяване на хетските земи от цар Табарна.

Кр. XVII — нач. XVI в. пр.н.е. — Цар Муршил I. Пренасяне на столицата в Хатуша.

Ок. 1595 г. пр.н.е. — Завземане и ограбване на Вавилон от хетите.

Ср. на XVI в. пр.н.е. — Нахлуване на хуритите; отслабване на централната власт.

Края на XV в. — Началото на XV в. пр.н.е. — Нов подем на хетската държава. Цар Шупилулиума; завоюване на Митани; начало на войната с Египет.

Ок. 1360–1330 г. пр.н.е. — Цар Муршил II.

1312 г. пр.н.е. — Сражение на хетите с армията на Рамзес II край гр. Кадеш.

1295 г. пр.н.е. — Мир между Хатушил III и Рамзес II.

Края на XIV–XIII в. пр.н.е. — Законодателство на хетските царе.

Края на XIII в. пр.н.е. — Обединяване на западномалоазийските племена и настъплението им срещу хетите.

Началото на XIII в. пр.н.е. — Народни въстания в Хетската държава. Гибелта на Хетската държава. Сирия и Финикия

Кр. III — нач. II хил. пр.н.е. — Първите държавни формации на територията на Сирия и Финикия.

XVI в. пр.н.е. — Финикийски колони и на Кипър и по крайбрежието на Егейско море.

Ср. на II хил. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от Египет.

XIII–XII в. пр.н.е. — Нахлуване във Финикия на „морските народи“.

Края на II хил. пр.н.е. — Отслабване на Египет и на хетската държава. Независимост на Сирия и Финикия.

X в. пр.н.е. — Разцвет на градовете Сидон, Бибъл, Тир и Угарит.

969–936 г. пр.н.е. — Хирам I, цар на тиро-сидонската държава. Обединяване на финикийските земи. IX–VIII в. пр.н.е. — Борбата на Финикия и Сирия срещу настъпването на Асирия.

Ок. 670 г. пр.н.е. — Завоюване на Сирия и Финикия от асирийците.

Палестина

III–II хил. пр.н.е. — Период на растеж на хананските градове-държави.

Средата на I хил. пр.н.е. — Поява в Палестина на номадските племена хабири.

XVI–XIII в. пр.н.е. — Палестина под властта на Египет.

XI в. пр.н.е. — Израелското царство в Северна Палестина. Цар Саул.

X в. пр.н.е. — Образуване на юдейското царство в южната част на Палестина. Цар Давид. Обединяването на Израел и Юдея.

Ср. на X в. — 935 г. пр.н.е. — Цар Соломон. Разцвет на израелско-юдейското царство. Разпадане на царството.

935–928 г. пр.н.е. — Ровоам — цар на израелско-юдейското царство. Разпадане на царството.

VIII–VI в. пр.н.е. — Укрепване на робовладелските отношения в Израел и Юдея.

722 г. пр.н.е. — Завоюване на израелското царство от Саргон II асирийски. Преселване на израилтяните в Междуречието.

587–586 г. пр.н.е. — Поход на Навуходоносор II срещу Юдея. Разрушаването на Ерусалим.

Асирия

XXI–ХХ в. пр.н.е. — Засилване влиянието на град Ашур.

Кр. XIX — нач. XVIII в. пр.н.е. — Шамшиадад I — цар па Ашур. Ашур под властта на държавата Митани.

Ок. 1500 г. пр.н.е. — Образуването на асирийската държава.

Ок. 1400 г. пр.н.е. — Цар Ашурубалит.

XV–XIII в. пр.н.е. — Първото издигане на Асирия.

XIII в. пр.н.е. — Разцвет на могъществото на Асирия. Победите на Вавилон. Формиране на робовладелския строй.

XIV–XIII в. пр.н.е. — Сборници със съдебни постановления.

1116–1077 г. пр.н.е. — Тиглатпаласар I.

XI–Х в. пр.н.е. — Нахлуване в Месопотамия на арамейски племена. Отслабване на Асирия.

Края на Х–IX в. пр.н.е. — Ново издигане на Асирия.

883–859 г. пр.н.е. — Ашурназирпал II.

859–824 г. пр.н.е. — Салманасар III. Поход срещу Урарту.

823–745 г. пр.н.е. — Отслабване на Асирия. Граждански войни.

VIII–VII в. пр.н.е. — Последното издигане на Асирия.

745–727 г. пр.н.е. — Тиглатпаласар III. Военна и административна реформа.

743, 740, 735 г. пр.н.е. — Походи срещу Урарту.

729 г. пр. н.е. — Тиглатпаласар III — цар на Вавилон.

727–722 г. пр.н.е. — Салманасар V. Укрепване на военната система.

722–705 г. пр.н.е. — Саргон II. Разрушаване на израелското царство.

714–713 г. пр.н.е. — Победата на Саргон II срещу Урарту.

710 г. пр.н.е. — Завоюване на Вавилон.

705–680 г. пр.н.е. — Синахериб.

702–689 г. пр.н.е. — Въстание във Вавилон срещу асирийците.

680–669 г. пр.н.е. — Разрушаването на Вавилон.

671 г. пр.н.е. — Асархадон. Възстановяване на Вавилон. Война с Египет.

616–614 г. пр.н.е. — Ашурбанипал.

616–614 г. пр.н.е. — Съюз на Вавилон и Мидия против Асирия.

612 г. пр.н.е. — Разрушаване на Ашур и Ниневия.

605 г. пр.н.е. — Разгромът на асирийската армия при Кархемъш. Гибелта на асирийската държава.

Урарту

II хил. пр.н.е. — Уруатри — племенен съюз на урартите.

XIII в. пр.н.е. — Първото сблъскване на урартите с Асирия.

XI–IX в. пр.н.е. — Формиране на робовладелски държави (Диаухи, Наири, Урарту).

859–856 г. пр.н.е. — Походите на Салманасар III срещу Урарту.

Ок. 856 г. пр.н.е. — Обединяване на малките държави от Арменското плато в държава Урарту със столица Тушпа.

832 г. н.е. — Борба с асирийците. Цар Сардури I.

810–781 г. пр.н.е. — Управляване на Менуа. Изграждане на канал в гр. Тушпа.

780–760 г. пр.н.е. — Управляване на Аргищи I. Построяване на крепостта Еребуни. Разцвет на робовладелския строй.

774 г. пр.н.е. — Победата на Урарту над асирийците.

760–730 г. пр.н.е. — Сардури II. Разцвет на държавата.

730–714 г. пр.н.е. — Руса I. Народни въстания. Нашествието на кимерийците. Отслабване на Урарту.

Краят — средата на VII в. пр.н.е. — Руса II. Укрепване на държавата. Иригационно строителство.